Стихове и поезия от съвременни български автори
Не иска друго моята душа
Не ме вини за приказките - тези,
изригнали от вулкана на сърцето,
пулсиращо в изплетените мрежи
от вълнуващата сянка на морето. ...
* * *
ах, колко гордо вдигнати глави...
колко лесно
заклеймявате
това, което не прилича на вас... ...
Предсказание
Защо загуби ти кураж?
Във нещо сбърка ли? Личи си.
Но знай, че туй не е мираж.
Не слагай на сърцето болка. ...
Изсвири ме
- лумват телата
не казвай, че ме желаеш
- търсят ръцете
не казвай, че ме копнееш ...
Салме
Салме идва при мен носталгично смълчана,
носталгично смълчана присяда до мене,
притаила в очите си здрачни видения,
а в косите си тъмни – корона от блянове. ...
Нощта
Нощта леко пристъпва
и обгръща тишината.
В мистични усещания -
нежен блус, събрал в мелодия ...
Бяло
Как не спря да вали?
Заличи всичко! Дати,
с тях лицата... почти!
А снегът ме затрупва, ...
Тишина на мрака в пустиня
От усмивката и радостните нрави,
дори в сълзите красотата не намира,
взима всичко, бяга и се скрива...
Вятър лекичко повява... самотата сутрин-вечер озарява, ...
Mъглата
никой не виждаше нейната красота.
Капчиците, сякаш забравени от дъжда,
забулваха лицето на града.
Очите безполезни ставаха, ...
Аз пак ще обичам
с любов от ръцете на Господ,
чиста, истинска топлина,
очите му ще са моята радост,
а от моите повече няма да капне сълза. ...
Колко малко...
Колко малко аз искам от тебе,
но колко много това ми тежи!
Мен да обичаш, за мен да мислиш
до късно вечер, от ранни зори. ...
Маслината ми е посестрима
сега както ръка протяга клони към небето
в молитва... застинала и бледа,
навярно недолюбена, недообрана.
Безмислена велможа в селски двор, ...
Есенен ескиз
Дъждът римува
рехави вълшебства.
Извалях тихо.
*** ...
Принцът и Спящата красавица
Събудих се и ме е страх
от всички земни беди!
Не помня колко години проспах.
Щом казвате - сто са били... ...
Победен
Ще дойдеш късно вечерта
от сърцето късче да откраднеш.
Ще пиеш жадно от страстта,
после изведнъж ще си отидеш. ...
Нахалство бойково
едва ли не изкара се наш спасител.
Българите имали пари за домати,
следователно били богати?!
(Каква логика, егати!) ...
Бохеми
La gard meurt et ne se rend pas*
С глава на дунавското голо рамо, вечер
сънува носталгични сънища градчето,
но даже тихата носталгия е друга вече ...
За старите приятели
И от тогава те са винаги при мен!
С приятелства човек не се насища
и на приятелствата си остава фен!
И ако някъде случайно някой срещна, ...
Панта реи
не обичам хора зад гърба си,
освен ако това си “Ти”.
Това е частен случай,
защото коя си “Ти”? ...