Стихове и поезия от съвременни български автори
Дали?!
Приижда здрачът, в мрака си обгърнал
човешката неволя, суета.
Дали във себе си ако надзърнем,
ще бъдем по-добри, отвъд жестокостта?! ...
Зачатие
Откакто те има, по бунтове само върви.
И днеска възкръсват площадите и тротоарите.
И живи сърца се запалват. Просторът гори.
В недрата ти трусове зреят, люлеят земята. ...
Генетичен код
приятелят ми доктор Никифоров.
И както често случва се в живота,
за нещо можем с него да поспорим.
Разказва ми за луди пациенти, ...
Празнота
срам и самота.
Не се страхувам от надежда,
разочарование и блян.
Страшна е празнотата, ...
На Ани
Твоята усмивка засмяна е от нас най-желана.
С твойте две ръчички топлиш сърцата ти на
всички. С твоя весел глас пееш песни ден и час.
Ани се наричаш и всички много ти обичаш. ...
* * *
пред горящата камина и той
погледна я.
Тя не устоя на думите му,
хвърли се в прегръдките му, ...
Сън
а в реалността зад друга истина стоя
и опитвам се далеч да те отпратя,
макар и себе си да нараня.
Заспивам с болка страшна, ...
Реквием на изчезващия разум
кога решил си да му сложиш края,
не го прави, те моля аз, защото днес
със тебе ще се подиграят – зная,
ще поругаят чистата ти съвест... ...
Въпрос без отговор
човек е склонен да се отрече
поемайки по пътя на съдбата
от корена си и дори да отсече
на любовта завинаги крилата ...
Наранено сърце
по лунната пътека недостигнало
до неизвестни върхове
и в гроба търсило въздишката.
То искаше да бъде замразено ...
Тишина
“Душата ми кънти от тишина.”
Георги ДРАМБОЗОВ
“А в тишината стена.”
Валери СТАНКОВ, “Рисунка с въглен” ...
Защо, сестричко, ме остави
Защо, сестричко, ме остави?
Защо ме тежко нарани?
Какво животът с теб направи,
та черна орис ослани? ...
Контраст
И все през бурите понесен
вървиш по път съзидан с векове.
В душата ти назрява песен,
кръвта със ясен порив те зове. ...
Тъжна самотна и виновна
изобщо не минават дните.
В мен сякаш нещо умря,
спътник са ми само дните.
Самотна съм и това ме изгаря, ...