Стихове и поезия от съвременни български автори
Без завръщане
Задръжки не понасям! И провали...
Като миг отлитам - без завръщане,
но помня винаги каквото са ми дали.
До дъно пия, без да се вживявам – ...
Елегия...
...и любовта ни сякаш по е свята
защото трябва да се разделим.
Димчо Дебелянов
Кога да е, то все ще стане, ...
Ний бяхме бели роби
От пътя дълъг още съм унил!
С обидни думи още съм в устата,
те все напираха, но бях ги скрил!
Там бяхме да им правим кефа, ...
Трагична комедия?!
Казано честно нищо не ми е в ред.
Какво ли? Ето започвам да изброявам,
но може ли да почна отзад напред?
Объркан съм, просто се задушавам. ...
Пустеят къщите на село
тухлите от скръб се ронят,
прозорците - тъжни немеят,
призраци из стаите се гонят.
Тук-там ще видиш немощен старец, ...
Заклинание
сто луни да оставя зад гръб,
сто реки от любов да пречистя,
с бури сто пак да тръгвам на път…
Ей така си завихрям живота ...
Тиквенден
Тиквата прави вси простотии.
Това е тя - един фенер -
Боко - нашият премиер.
Може да ви звучи комично и забавно, ...
Пито платено
Спокойствието вече ми е дреха,
придиплям си отминалите бури,
фустаните на идващото време
не ще играят в мисли богохулни. ...
Чак до смърт
видях как неусетно остарях
и как дъждът внезапно се превърна
във сняг, от който ме е страх,
защото ми напомня, че съм смъртен, ...
Разминаване
Защо се търсиш, отразен във тях?
Обичах те - безумна съм била
да крия сълзи в изумруден смях.
Ръцете ми не са като лиани, ...
Есенна приказка
зад девет планини в десета
окото на живота бе се свряло
в хралупата на горските джуджета
под корените на дъба бе спряло ...
Обикновена изповед в александрин
In corpore vivo
Върви към предците с корона от спомени –
кога отпътува... в кой час се завръща?
На своето място вековно от корени ...
Въпросчета
но сега да видя усмивката ти желая.
Искам всяка твоя мечта
да се превърне в реалност сега.
Помниш ли звездната нощ, ...
Зимен сън
Наесен ми става
частичка по-розово,
бримка по-жълто.
Дори да вали, ...
Не съм до тука по хатър
че ще живея в нови векове,
че новата История ще листя
и бъдещето с мен ще се кове!
Но не така решила бе Съдбата, ...
Залез в есенно жълто
Денят си тръгва без да бърза по небето
и нощен вятър роши жълти и мъгливи,
увиснали по клоните на старите дървета,
далечни облаци – космати лъвски гриви. ...
* * *
отминаваш с гордо вдигната глава,
това, което мен ме наранява,
за теб е прищявка...
Различни сме, ...
Нищо общо с оригинала
недокоснат и недообичан,
като изключим, че насън те целувах
и понякога те събличах.
Запазих те леко небрежен, ...
Животно
лежеше в тъмнината,
голямо и безстрашно,
владетел на гората.
Едно животно силно, ...
Болка
От нея всеки ден отпивам
и все се питам още колко
остава... Ала не отивам
в далечни, чужди ми родини, ...
Усмивка!
Усмихни се! - това е радостта!
Волно да тичаш бос в пясъка,
полъхът на вятъра в косите
и пенливият звън на вълните. ...