Стихове и поезия от съвременни български автори
Ода за циганина
и крада к'ат всеки друг,
ако няма к'во да свия,
ровя в коша за боклук.
Имам черна, стара кранта, ...
Улица последна
Дали селото запустяло, бедно,
забравено от люде, Бог и „цар“,
единствената улица –„Последна“,
от черквата - до края на света ...
По-добре да я няма
сили вече няма.
Умори се да те очаква
зад всеки ъгъл,
да се втурва с надежда, ...
Къде си, Дяконе!?
отчаяно и с вопъл пак отеква -
да видиш как народът ти отново
въстана днес от своята Несрета!
За Святата Република се бори ти, ...
Пешеходци
не са ли?
Останаха без огъня
огнища и сърца...
В чаршафи бели ...
Цветни звуци
Като шарена черга, от звуци тъкана,
многогласно ечи този свят покрай нас –
като трепетна струна и ек на камбана
отзвъняват мигът, отлетелият час. ...
За тебе
изтичат от очите ми сълзи,
боли ме, че те няма, мили,
и ето - в мене нещо се взриви.
Спомените от онези нощи тайни ...
Две сълзи!
Едва две сълзи успяха
да отронят моите очи.
Болката в сърцето ми е толкова голяма.
Но то сякаш е ледено, вкаменено! ...
Човешката тъга
че животът продължава.
Не виждаш ли, Тъга,
Светът мълчи?
И всичкото е чиста гаща плява, ...
Европийци
и чуждите сметки дори!
Сечем гори тилилейски.
Печатим фалшиви пари.
Избираме политически особи. ...
Един мой ден
по-мъдро и от вечерта.
Да ме предпазва във деня ми
със непрекъсната черта.
Аз искам моят ден да мине ...
Проглед
по-весели и шарени, по-мъдри.
И напролет върху жълтите кирпичи
асмите ще разпуснат топли къдри.
Ако щъркелът се сбърка да намине ...
Безсилие
в отвъдното да идат, след като изгарят,
за да тръгнем най-накрая по нов път,
а не момите ни да продават своята плът?
Хората да живеят достойно, щастливо, ...
Глас от площадите
Не дойдохме от хубаво тук.
Нас ни води гладът и несретата.
Как не чухте гласа, оня звук
на последната дупка - деветата? ...