Стихове и поезия от съвременни български автори
Предателско сърце!
Прекрачваш границите на разума
и пак към него ме водиш ти!
Към любов, останала в мечтите,
и пак забравяш защо го остави ти!? ...
Летни празници
предвардили петлите първи,
и с гръб от грижите превит,
прекъснат ли момите върви -
годината на пръсти се изнизва, ...
Няма такава държава
Страната ни върви назад, не напред.
Политиците ни са менте.
Сякаш за грабеж чакат те.
Събуди се, племе заспало! ...
Липса
и търсят нечий шаблон,
във който да се приютят на завет.
За да избелеят.
Всеки път ...
Червеното
А огънят - сякаш изтлял...
Щастие - отдавна прокудено...
Мечтите - стават на кал.
Червеното... болка премрежена. ...
Искам го!
задавах си въпроса не веднъж?
Дали е джентълмен с букет цветя,
понесъл ги към своята жена?
Или пък някой бизнесмен... ...
Изрезка от древен свитък
потъва в пясъчните лабиринти.
Поветица прошушне в храстите
или дъждът за кратко се е плиснал -
писарите черноризци бързат ...
Дивото зове
в смълчана нощ поляга светлината
по шията...
И в женските очи
се отразява нейната позлата... ...
Езерото
Капчица роса.
Узряло слънце в нея се оглежда.
Брат на тихата вода.
Езерото незаспало. ...
Не-бе красиво
От прозореца ме на наблюдаваш.
Излез! Не ти ли стиска?
Излез да ми се наслаждаваш.
Скоро си отивам. ...
Первигилий
Луната скита между древните могили
като наметнало седефен шал видение,
нощта е синкав дим, за странен первигилий*
звънят камбани в тъмното небе над мене. ...
Любовта
Не беше ли тя вечната приказка?
Нея ли олицетворявахме с красивата жена,
покорила хиляди мъжки сърца?
Престана ли да съществува тази сладка болка, ...
Спомен за живота
когато наближава краят,
обръщаш се назад, прекрасно е,
разбираш, че си бил във рая.
На лента гледаш си живота, ...
* * *
какво като се опитваш
да тревожиш
моя ден,
какво като ...
Сънища
цели купища стотачки,
от лунните лъчи блестяха,
очите лудо засияха.
Ох, колко хубаво ми стана, ...
Отново ти...
нима нещо ти харесва във мен.
В любов с теб все се вричаме,
да сме заедно до последния ден.
Отново ти нима не си ме забравила, ...
Жал ми е
почти колкото е стар света.
Защо се пак във мен разгаряш
и палиш в мене лудостта?
Жал ми е, мамо, за милата родина, ...
Добре дошла
Остаряла съм за твоите игри.
Или пък, може би, прогледнах
и вече ме е страх да ме боли.
Но ти ела, ела ми за последно. ...
Вентус и Аква
с водата се любеше,
вълните ревниво
морето ядосваха.
То в своята ярост ...