Песен за двама
Пеперуди усещам в стомаха си аз,
розови и жълти хвърчат покрай нас.
Застанала на кея, седя и се усмихвам аз.
Ти с очите си прекрасни ме гледаш, ...
Изпратиха ме - влюбена да скитам
в полета, гари, влакове и спирки.
А снежни преспи в тъмното ми кимат
и вятър нагло зад гърба ми свирка.
Но знам, че любовта ми е присъда ...
На кладенци очите ми са вече
и пълни са с неплакани сълзи.
На път душата тръгва надалече...
Сърцето пък... след нея то кърви.
Че днеска няма място на земята ...
Последно изкачване - последен наклон
След всяко изкачване -следва наклон!
Ритъм. Житейски закон!
След всяка радост следва тъга,
след смеха в очите има сълза! ...
Седейки спокойно у дома,
слушам музикантите на вечерта.
Дочувам, че и самолет минава...
бавно след него той следа оставя.
- Извинявай, но маловажна си сега... ...
Благодаря ти, татко, за живота, дето ти ми даде,
за вселената от обич и награди, за милувките
безбройни от ръцете ти големи, за лъчите слънчеви,
изпратени от теб за мене.
Благодаря ти, татко, за това, че бил си и понякога ядосан, ...
По улицата днес вървях и се заслушах
в една мелодия на просещ цигулар.
Поспрях се, този път не го подминах,
замаяна от трелите на този просяк стар.
Свири, свири в този ден, ...
Жумя. И слънцето блести в очите...
Отеква ехото на морския канон.
Притичват, като зайчета, вълните,
и вътре във душата ми отекват като стон...
Измъчва ме една вселенска скука, ...
Аз не съм крадец, да крада от душата ти.
Не съм лъжец, а виртуоз, паднал в краката ти.
И както в магьосникът от Оз,
мечтая за сърце,
което да го пазят твоите нежни ръце. ...
Хей, госпожице Абела,
какво име само... и толкоз белла, белла!
Златен огън нека грей съня ти,
меки стъпки да да се чуват от духа ти.
Сънувай бавно, ...
Не ме гледай така! Че потъвам дълбоко в очите ти.
Давя се, бавно, умишлено. Но защо съм щастлива?
Не ме докосвай така! Изгаряш ме с пръсти. Дамгосваш ме.
Цяла покрита от огнени белези, а се чувствам красива.
Не ми говори! Не шепти тези думи за грях и за страст! ...