Стихове и поезия от съвременни български автори

256.5K резултата

Ти си

Ти си моето желание.
Ти си вечното признание.
Ти си ручеят планински.
Ти си вълните пенливи.
Ти си синьото небе. ...
1.1K

За теб копнея...

За теб копнея,
за гласа ти, за твойто бяло тяло.
Далеч съм днес, но ще се завърна,
за да те погаля, целуна и прегърна.
За теб се моля ...
2.8K 1

Дъждовен следобед

Облекли белите кожуси,
пътуват облаци нататък.
С невидими за нас ботуши
ги рита вятър с порив кратък.
И ту оттам, и ту оттатък ...
687 2

Уча се

Разпадам се със всеки странен звук.
На залези и изгреви потребни,
а уча се да те обичам наизуст.
И любовта погубва своето вълшебство.
Опитвам небетата да подредя. ...
844 7

Ела при мен, когато...

Ела при мен, когато пламъкът на слънцето угасва,
и си тръгни, когато утрото се вгледа в нашите стъкла,
денят от залез в мека нощ израства,
а тя разплита бавно своите кълба.
Луната се търкулва на небето, ...
956 3

Обикновена история

Ще ти разкажа моята история.
Не чакай да е с нещо по-различна
от тази на милиони други хора,
или пък, че на приказка прилича.
Хлапе била съм. Да, но много... някога. ...
1.1K 9

Моя любов

Аз те зная и вярвам във теб,
моя нежна и светла Любов.
Океанът, самотно безбрежен,
твоя шепот през времето носи.
Във еони животи за мен ...
1K 1

Помни

Красноречив, жив е моят речитатив.
Невинаги, но този път написан с молив,
изписан, мислено изографисан,
като в светилник тлеят имената
на всички тези хора, паднали ...
777

Така е в любовта

"Понякога сме чужди и далечни"
Илко Илиев
Понякога сме чужди и далечни,
(а близо сме - един до друг вървим )
След поводите глупави и смешни ...
1.5K 1 37

Сърцето - не ще ти повярва!

Как можеш да забраниш
на сърцето да обича?
Как можеш да му обясниш,
че няма никакъв смисъл?
Как можеш да спреш кръвта ...
780 2

Предупреждение

Обикна ли, забравям как се казвам!
Забравям срам, свенливост и задръжки...
Не ям, не спя, дори не забелязвам
света край мен.
Раздавам се. По мъжки. ...
1.5K 10

Костенурка

Костенурка
Бавно, предпазливо,
тежко и дремливо
върви по пътя си,
натежала от безплодна мъдрост, ...
1.3K 4

Въртележка

Човешката лъжа ме завъртя.
И се заблъсках сякаш пеперуда
по стъклените ъгли на нощта
зад маската на кротка няма лудост
с изопнати на тръни сетива, ...
1.7K 3 17

Село призрак

Улици затихнали, обрасли със трева,
къщи изоставени със огради жалки.
Царят тук се казва страшна самота,
няма ги стопаните и децата малки.
Вятър като лъхне нощем из селото, ...
822 1

Проказа

Проказа
Прокажен е светът, в който аз живея...
Нямам право нито да обичам, нито да се смея...
Прокажени са душите на бездушната тълпа...
Прокажени са техните сърца... ...
1K

Не се вълнувам

Не се вълнувам като ученичка,
ни от небесна, ни от морска синева…
И не хвърча в небето като волна птичка.
О, аз сега си знам реалната цена!
Сега приемам вече всичко хладнокръвно. ...
689 3

Престъпно безхаберие

Ако си на власт, за народа грижи полагай!
На всеки съгражданин в беда ти помагай!
А ти, Бойко, защо нашите моряци заряза?
Помощ на несправедливо обвинените отказа!
А ти за това си знаел, бил си осведомен! ...
1.6K

Зимна усмивка

Зимна ускивка
Птиците по жиците,
цветята по полята,
сезоните по клоните,
хората с шушоните ...
908 10

Е?

Нямам право да искам.
Нямам сила да моля.
У Теб са и хляба, и ножа.
Твоето – свят. Моето – песъчинка от храм.
Погледни осъдително ...
1.3K 21

Гурбетчии

ГУРБЕТЧИИ
Под мъртвите слънца на дните ни безоки
дори копринената тъкан на мечтите избелява.
Изчезнали са кръстопътищата с хиляди посоки
и само слепи улици и пътища за никъде остават. ...
874

В зимната утрин...

В зимната утрин...
Във зимна утрин, но която
на пролет повече прилича:
небето- в цвят червено-златно,
звезда- от изгрева наднича... ...
656 1

Понякога

Понякога ме вика самотата –
нечуто, ненадейно, настойчùво.
Отваря ми внимателно вратата
към таен път и към огнище живо.
На пламъка му бързам да се сгрея, ...
781 5

Вярвам на снега

Вярвам на снега
Вярвам на снега, когато се топи,
на вятъра и бялата му риза.
Как отново ще мирише на липи
и Слънцето по теб ще слиза. ...
1.7K 25

Ново начало

Тихомълком дойде и пак така тихомълком си отиваш ти.
Едни се влюбиха, втори забогатяха, трети обедняха,
а някои си останаха вечно насаме със своите сълзи.
За едни беше проклета, за други беше сполучлива и добра.
Дори за теб се предсказа, че с теб идва краят. ...
1.1K 1

Решение

Не мога да повярвам
защо пак на мен се случва,
защо "Купидонът" ми
никога не улучва!
Сигурно заради това, ...
1.1K

Вододел

Вододел
Е, добър вечер!
Ето че днеска
достигнах и аз до въпрос:
каква тема - голяма, ...
1.1K 6

* * *

запомни онези мигове,
живей за тях,
страдай ги отново,
преживявай ги непрестанно
и какво ще разбереш ...
673

Аз и ти

Аз и ти
Бяхме с теб като огън –
горяхме в пламъка на любовта.
Безброй години все се търсихме –
накрая съдбата ни събра. ...
1K

С обич

С ОБИЧ
На djudjii (Жанет Велкова)
Как хубаво ми е със тебе, Жани!
Събуждаш в мен
заспали сетива, ...
831 4

* * *

Светът е голям, а вие сте двама.
Двама, живеещи за мига.
Обичате и тичате един до друг,
като светулки, играещи си във нощта.
Животът ви учи да гледате в една посока, ...
839

Мъглива вечер

Мъглива вечер - лутащи се спомени,
в мислите ми вече им е тясно,
изсъхнали и тук-таме изронени,
но лъхащи - на минало прекрасно.
По нищо не личи да се стопяват - ...
832

Концерт за четири ръце, пиано и приятел

Когато се почувствам нежелана,
когато се почувствам необичана,
готова съм на първото пиано
да запрепускам с пръсти по клавишите.
Усмихваш се? Да, знам, че не умея ...
891 9

Несъвместими

Несъвместими сме. Отчайващо. Доказано.
И нищо, че понякога осъмвам
в ръцете ти, пречупени от сънища.
Каймакът на вината после пари.
Разбъркваш ме в деня си. Побеждаваш. ...
842 4

Научѝ ме, птиче

Научѝ ме, птиче
на Валери Антимов
Научѝ ме, птиче,
да съм като теб-
хора да обичам ...
926 7

* * *

Запомни този момент,
моментът на различните.
Тогава, когато се разминавахме
и се поздравявахме.
Запомни този момент. ...
763 1

Краят на една илюзия

Не мога да редя красиви стихове -
сърцето - онемяло, сега мълчи,
простило се с едно обичане,
загърбило мечти и цветни дни.
От зимен студ сега е вледенено, ...
751 2

Поправи ме

Като счупена порцеланова кукла...
Крилете ми висят безжизнени,
студ сърцето ми обзе,
уморена съм от думите безсмислени.
Едно те моля: поправи ме. ...
646

В памет на проф. К. Карапетров

В памет на проф. К. Карапетров
Една старинна ваза
остана ми от Вас.
И книжка със поезия,
написана от Еми, ...
713

Сюрприз

(из цикъла "Вицове в рими")
Една жена от Младост до Требич
прибира се с такси. След полунощ е.
Когато стигат, казва: “Слушай, пич,
мангизи нямам! Ако искаш, още ...
915 7