Стихове и поезия от съвременни български автори
За теб копнея...
за гласа ти, за твойто бяло тяло.
Далеч съм днес, но ще се завърна,
за да те погаля, целуна и прегърна.
За теб се моля ...
Оман бял
на ветровете,
ти си примката
на бесовете.
Ти си оман бял ...
Помни
Невинаги, но този път написан с молив,
изписан, мислено изографисан,
като в светилник тлеят имената
на всички тези хора, паднали ...
Сърцето - не ще ти повярва!
на сърцето да обича?
Как можеш да му обясниш,
че няма никакъв смисъл?
Как можеш да спреш кръвта ...
Костенурка
Бавно, предпазливо,
тежко и дремливо
върви по пътя си,
натежала от безплодна мъдрост, ...
Село призрак
къщи изоставени със огради жалки.
Царят тук се казва страшна самота,
няма ги стопаните и децата малки.
Вятър като лъхне нощем из селото, ...
Проказа
Прокажен е светът, в който аз живея...
Нямам право нито да обичам, нито да се смея...
Прокажени са душите на бездушната тълпа...
Прокажени са техните сърца... ...
Престъпно безхаберие
На всеки съгражданин в беда ти помагай!
А ти, Бойко, защо нашите моряци заряза?
Помощ на несправедливо обвинените отказа!
А ти за това си знаел, бил си осведомен! ...
Гурбетчии
Под мъртвите слънца на дните ни безоки
дори копринената тъкан на мечтите избелява.
Изчезнали са кръстопътищата с хиляди посоки
и само слепи улици и пътища за никъде остават. ...
В зимната утрин...
Във зимна утрин, но която
на пролет повече прилича:
небето- в цвят червено-златно,
звезда- от изгрева наднича... ...
Понякога
нечуто, ненадейно, настойчùво.
Отваря ми внимателно вратата
към таен път и към огнище живо.
На пламъка му бързам да се сгрея, ...
Вододел
Е, добър вечер!
Ето че днеска
достигнах и аз до въпрос:
каква тема - голяма, ...
* * *
живей за тях,
страдай ги отново,
преживявай ги непрестанно
и какво ще разбереш ...
Аз и ти
Бяхме с теб като огън –
горяхме в пламъка на любовта.
Безброй години все се търсихме –
накрая съдбата ни събра. ...
Мъглива вечер
в мислите ми вече им е тясно,
изсъхнали и тук-таме изронени,
но лъхащи - на минало прекрасно.
По нищо не личи да се стопяват - ...
Научѝ ме, птиче
на Валери Антимов
Научѝ ме, птиче,
да съм като теб-
хора да обичам ...
Краят на една илюзия
сърцето - онемяло, сега мълчи,
простило се с едно обичане,
загърбило мечти и цветни дни.
От зимен студ сега е вледенено, ...
Сюрприз
Една жена от Младост до Требич
прибира се с такси. След полунощ е.
Когато стигат, казва: “Слушай, пич,
мангизи нямам! Ако искаш, още ...