Ние сме родени да умрем,
понякога – дори и да живеем.
От себе си не трябва да дадем,
не се налага даже да копнеем.
Много пътища, един-единствен изход, ...
Проспах живота си почти на крак
или пък – да речем – наполовина.
Преди години знаех точно как
да удържа жена. И кана с вино.
Сега не знам. Градът един и същ, ...
Не ме мечтай във грешните си мисли,
достойна съм за нещо повече от тях.
Достойна съм, задето съм те искала,
затуй, че те подкрепях и… живях.
И често пренебрегвах си сърцето, ...
"Симеон в Христа Бога - самодържец на всички българи и ромеи"
"Симеон в Христа Бога - самодържец на всички българи и ромеи"
За милата Родина несравнима по природа,
имаща история тя - славна за народа!
И до днес река Ахелой
ще бъде роден Пантеон, ...
Остави тези думи за някой друг ден
Не искам да знам дали ме обичаш
и губиш ли нощем съня си по мен!
Клетви за обич ти недей да изричаш,
остави тези думи за някой друг ден! ...
Пак гледам звездите игриви,
като че ли преди бяха по-красиви.
Отново се опитвам да мечтая,
но вече не знам как мечтите да изпълня до края.
Нов опит да се усмихна... ...
Копнеж за смърт
Поредният крах на душата и пореден измъчен фасон,
поредната болка позната, без пореден унисон...
И пак се преплита езикът, думи снове ли, снове,
блудкава кръв взе да блика от изподрани, протрити нозе. ...
И някак си света пак изргя...
Милиони цветове, преплитащи се в една дъга.
Усмихнати лица, трептящи сърца
и всичко това изразено чрез музиката.
Ноти, носещи се по течението на настроението.. ...
Къде отиде ти, безкрайно лято,
със парещите огнени лъчи,
със танцa на тела, преплели мрака,
и мокър пясък, везан със следи?!
Настъпва есента смирено, бавно ...
Усещам мирис в пъпка спяща.
Усещам, че се ражда цвят,
след миг от пъпката блестяща
роди се роза с девствен аромат.
Неoбозрима, божествена, тайна... ...
Не ме познаваш- щеше да ме помниш...
В очите ми- две мълнии се прескачат...
Понякога успявам да разплача,
във полет гарваните.
Задъхано и черно ме изграчват, ...
В сенките на гъстите гори,
де клоните опираха земята,
редили днес се облаци-тъми,
кои жените свои- слепите луни дочакваха...
Поклати вятърът листата в песен, ...
Ще мина през сърцето за напряко.
Не зная пътя просто ще налучквам.
И мястото е крайно непознато.
Затуй, като несретник все покуцвам.
От ляво казват, че са всички болки ...
Дъждовни капки сливат се с гората,
преливат златно с пурпурно и хлад.
Мъгла обгръща с плътен воал земята
и утрото потъва в златен прах.
И птиците запяват чудна песен, ...
Аз вървя, вървя, вървя... и Те вървят след мен.
Погледът ми с паника се лута...
Тротоар и светофар, и... цвят зелен!
Дали това ще е решаваща минута...
Пресичам, продължавам и забързвам крачки – ...
А ти си моята развратница...
онази, чакаща ме във леглото вечер,
където няма ни омраза, нито паника...
при която се завръщам сред поредната ми "среща"...
Ти покриваш тялото ми със ръцете си, ...
Ти знаеш, в джоба на поет
хартийки няма с воден знак и нишка,
a само чернови и молив клет,
по листа свикнал да въздиша...
Зачерквам често - ред през ред, ...
В празнотата на нощта и в сивотата
на умиращото утро те намирам.
Кървав спомен ми донася тя, Тъгата,
заедно със него аз умирам.
Мъртвите не чувстват уж, не чувстват ...