Стихове и поезия от съвременни български автори
Мъртвите не чувстват уж
на умиращото утро те намирам.
Кървав спомен ми донася тя, Тъгата,
заедно със него аз умирам.
Мъртвите не чувстват уж, не чувстват ...
мъдрост
Огледах приятели. Враговете ги знам.
Задгърбих и клюка и злоба -
станах ли мъдра, не знам.
Продажна журналистика
Гледа да го представи най-атрактивно.
Когато във фейсбук се даде информация,
която засяга цялата нация,
че Ботев няма да се изучава, ...
Пролука в любовта
През нея надничат тайни неща,
тихи въпроси, надежди без име,
звездно разсъмване, слънце в нощта.
Сто колебания, трепети верни ...
Истинска любов
Нима не знаеш колко струва ми това?
Дори да се държа съвсем безразлично,
нуждая се от нечие рамо в нощта.
Няма да забравя онзи ден, ...
Вълшебница
Невъзможното става възможно,
ако с пръсти докоснеш го ти,
и смирено, искрящо, тревожно
ми дариш от онези мечти, ...
Вселена
под клоните на нощните дървета.
И сякаш под воала на нощта
запали грешно огънче в сърцето.
И в дива страст, отричана преди, ...
Земята се върти
Ти си аз и аз съм ти.
Ти си север, аз съм юг
- екваторът вълшебен ключ
по пътя към безкрая.
Противоборство
аз роня истински сълзи?
Или когато тъжна пееш
смехът ми волен ще кръжи.
В любов когато ми се вричаш, ...
Опашка дълга, колкото лъжа
се хвалели в дълбокото мазе
как свързали опашката на котката
към кучешка колиба със въже.
Как кучето залаяло жестоко, ...
Греховна любов
Виновна ли съм аз, че ти събуди
в гърди заспали младежка страст
и сладък сън далеч прокуди,
за тебе мисля напрестанно аз? ...
Недей ме гледа
Недей ме гледа,
моля те,
недей ме гледа.
Все още ...
Родино
по стар ненаписан закон!
Тъй както се кани рожденната майка,
нали сме и ние от твоята плът...
А ти си на всички ни общата майка, ...
* * *
което е било
и без това плаващо...
бързо отлита
птичката, която ...
Сама сълза
Животът не е в мъртва поза.
Нито е в онзи грозен смях -
под маската, когато ти се плаче.
Не хленчи никога от страх ...
Преображение
а лятото променя своя цвят.
Изсъхнали, мустачетата впити,
щом първите оси се появят,
сбогуват се с окапващите листи, ...
Мелница
На синовете ми Драгомир и Светлозар
“И аз остарях, но мама не знае.”
Петър АНАСТАСОВ
Свири белият вятър на времето, духа ли, духа, ...
Дали ме искаш такава
на старите ми грешки,
преследвана от сенките
на плашещите призраци
от миналото- ...
Нещо като раздяла
Сбогуваме се. Последните си думи ще оставя
и не на лист, навсякъде ще пиша знаци,
а в куфарите скътах мъка неизказана,
ключалките затворих с обичта си. ...
Welcome to the end...
Разпиляване до костите.
Катарзис до безобразие.
Думите даже изгубиха
своето значение. ...
Монолог
молив ли нямам та да го изпиша, мастило нямам ли във моя химикал?
нима си нямам своя примадона, една девойка за която ме боли,
чиято снимка да седи като икона и мойта секция отново да краси?
Ти питаш ме и отговора чакаш, любопитно п ...
Равносметка
и всеки ден си го забранявам... напразно.
Отричам и чувства, и трепет, и всичко...
Нали от самото начало края очаквах
и мислех, че не мога да сбъркам ...
Есенни зари
Отива си и този ден,
тъй щедър на есенни зари.
Отблясъци невероятни
в миг той ми подари. ...
Жътва в Куртбунар
въздухът трепти,
пот се лее от челата
и лица лъщят.
От сол дрехи побелели, ...