Стихове и поезия от съвременни български автори
Спомен
на люлката пред блока,
потен, смях се и целувах.
Дали?
Бързо прелитат житейски моменти,
тъмни и светли, тежки и леки.
Дълбаем по лица – пергаменти,
свойте съдбовни пътеки. ...
За Живота, Любовта, Поезията, Поетите,
Героите и Райският живот...
О, Музо възпей оня гибелен гняв на Ахила...
Омир
Животът станал е скандално скучен ...
Няма те...
момче на моите мечти?
И ти ли обладан си от тъга,
уморен от безбройните сълзи?
Скиташ ли се из града, ...
Луната слънцето да стигне
Да те имам е толкова възможно,
колкото възможно е луната слънцето да стигне.
Гледам те с очи безкрайни, толкова любов за теб събрали,
а ти отминаваш пак нехаен, завладян от своите идеали. ...
Песен
да говори...
Чувал ли си песен, която да не пее,
а само спомени да лее?
Чувал ли си, защото аз чух. ...
Друг свят
Докоснат от не твоя самота,
в очите ти се беше сгушил здрачът
и любеше на глътки младостта…
Небето ти бе толкова безкрайно – ...
Цигарка
мисълта ми тук се ражда
и през тъмната завеса
надничам за теб - принцеса.
Глада ми искам да убиеш ...
Днес отвсякога си ми по-потребна...
Днес отвсякога си ми по-потребна,
така било е и винаги ще бъде,
с всеки ден да ставаш ми по-скъпа,
от теб да завися и да си ми нужна. ...
Какво ти става?
но какво те промени?
Мирно, кротко си седеше,
а сега от всичко се нервираш ти.
Какво ти става? ...
Една скромна поезия за самотата
Гневът ме яде отвътре.
Моливите ми се чупят,
не мога нищо да нарисувам,
ядосана съм, ...
Овчедушен народ
Не виждаш ли, че сте некадърни?
Спи народът, сляп в безразличие.
Не му пука даже от отчайващото безпаричие.
Живеем в държава мутрашка. ...
Пентакли
................................
Затворени в себичния си земен път
тежат връз себе си като проклятия.
Осъдени да имат корен грапав, твърд, ...
Под дъжда
Кипеж върху асфалта топъл.
Боса съм – насред окръжности вода.
Един от тях е моят кръг – сподавен вопъл.
Небето с мене плаче, но не съм сама. ...
Една поетична мечта
в незнайни небеса дори,
пътувам със стремежи вечни
и жажда за летеж гори.
Че там ще бъда с други хора. ...
Тя
проникваше в сърцата с лъчи от добрина.
Не правеше раздори, не търсеше кавга,
с появата си гонеше мъгливата тъга.
Обичаше да сменя хармония - със страст, ...
В часа на "Нивга веч"
от една фраза в романа ”Мерсие и Камие” на Самюел Бекет
В часа на „Нивга веч” ще те очаквам,
забравила приличие и страх,
надиплила с надежда в тъмни ракли ...
Въртележка
Всяко слънце си има един човек.
Всяка жена си има много луни.
Животът прилича на наръфан геврек,
завличащ ни в мамещи глъбини ...
На тъмен фон
“Злото е създадено всъщност
само за да се открои доброто...”
Августин БЛАЖЕНИ
Иди си, Слънце! ...