Стихове и поезия от съвременни български автори
Пречистване
изплаках мъката си пред вода -
вода, която огъня разпали
и прати пламък, който ме пожали!
Във пясък - своята изповед написах, ...
Танцувай блус
а ний сме, мила, неусетно някак побелели.
И на лицата ни животът своята следа
остави, белег от мечти и болки отшумели.
И всеки косъм побелял във нашите коси ...
Страхът да обичам
сивото дебне,
страховито напада и трака.
Огромна устата
предъвква до голо венците си, ...
Разговор между поети
– Хей, приятел!
Че издател
търсиш чух?
– Найдох... – Браво! – ...
Плетачка
Съседка вчера ме попита
що правя в тази зима мразовита.
Аз отвърнах, че от скука
ще плета на една кука. ...
Сънувам те
Изтривам те ядосано на сутринта.
Но не заздравява още тази рана,
която душата ми безжалостно гризе.
Сънувах те, застанал сред зелена, слънчева поляна, ...
Нещо недоизказано...
Ти ме поддържаш жива...
А как ще живея без теб?
Когато те няма?
Как ще си представя, ...
Погубване
Аз искам да бъда до теб!
Забравена даже да гния
в камък, отровно хладен,
ще усещам пагубна магия. ...
Първи монолог на клоуна
“Когато героите си тръгнат, на арената излизат клоуните”
Хайнрих Хайне
“Боя се, че земното кълбо е жълтият дом на Вселената…”
Франсуа Мари Аруе – Волтер ...
Нестинарка
от вярващи, издъхнали на кладата.
Пред новата ми вяра, с поглед плах,
изплашена тук коленичи старата.
На колене не мога да се моля ...
Ноември
Вали, вали, вали до изнемога.
А вятър сив отчаяно зове
да тръгна с него. Но, уви, не мога.
Ноември е прихлупил всичко в мен. ...
* * *
а криете
зад фалшива праведност
дребнавите си дребни душици,
осъждате моето щастие, ...
Взрив
Ако разхвърля книгите и мухъла от мъдрост
и времето ги нареди в божествен словоред,
ако разместя къщите с бетонени отвърстия,
и горният Йерусалим се върне в пеещ карусел; ...
С Лукавия
този път бе като жена предрешен
кръстосала разголени крак върху крак
във рокля от лъскав сатен
Със поглед лукав поздрави ме „ела” ...
*** Да имах сили...
Да имах сили,
щях луната да сваля,
та нощем да ти свети –
да не бъдеш сам. ...
Там
да посветят
своите слова
във вечна мелодия.
Аз съм тук и сега, ...
* * *
в сърцето с онази живителна сила,
с която единствено топла сълза
най-обично чувство би сътворила!
Такава любов дава силни криле! ...
Тишината
Когато залезът спусне нощта,
тишината пристъпва тъжно-самотна
и топло-копнежна като сълза
се стича в есенната нощ. ...
Но дали сме образ недовършен?
В Сън дълбок ли ний Живеем?
В сън или реалност в Мисълта?
Всеки търси нещо и копнее,
всеки сам кове си своята съдба! ...
Към бъдещите космонавти
изисква
гравитация.
В орбита, използвай
вакуумизация. ...
Поетите
със смачкани от болките души,
като листа окапали във двора,
и техните надежди есента руши.
И тях мъглите ги прегръщат ...