Стихове и поезия от съвременни български автори
Градчето
Знам... на хубости много - Богат!
Аз се връщам при теб като птиче,
към гнездо - всред любима Гора!
Тук ветрецът е друг. И звездите. ...
Усмивка, моля!
на утрото зимно нaпук.
Студено е вън, но стопли се,
усмивката прави света по-друг.
Тя светлина е в тунела ти тъмен, ...
Варварска самота
Опознала страстта, искам още и още.
Все летя, но насън, а наяве се стряскам.
Нека чака ме вън приказната каляска
със вълшебник един, само мой, много верен. ...
Сбогом
довечера с прибоя на вълните.
Гласът ти в мене да нахлуе,
във пясък да превърне дните.
Добре ли си и как я караш, ...
Да, мосю, да!
Във времето, кога до Стамбул града
единствено със “Ориент експрес”
се ходело, една белгийка млада
със своя кавалер, мосю Лепрес ...
Ирония на съдбата
Видях го тогава, беше отдавна,
съвсем невръстно дете,
с палто до колене, шал на главата,
подарени от благородно сърце. ...
Апокалипсис
Qui vivra verra*
... И веднъж ще се втурнат от нищото Гог и Магог*,
(щом пророците казват, навярно така и ще бъде),
бяла ангелска рат ще надуе небесния рог ...
Есенен ден
и тази сутрин есента...
Зад влажните решетки на мъглата
стоим залостени в града.
А тежкото олово на небето ...
Подарък за Кралица
("Прозаични" сихове - Ода за Природата)
Бели нощи. А в белите лунни градини.
Приказна песен пеят фонтаните...
Сребърен прах щедро сипят звездите. ...
Човечета
Човечета, малки човечета,
по-малки даже от мравки,
със старите си елечета
нагиздихте нови прищявки. ...
За "Край"
изплаквам и последните сълзи,
а после със усмивка ги изтривам,
за тебе вече спира да боли.
Ще помня допирите и усмивките, ...
* * *
любов в очите ми,
имаше преди
нещо, което
наподобява искри, ...
Генерал Васил Делов
не стана почетен жител на град в нашата страна.
Освободителят на Кърджали - отхвърлен.
В морето на забравата от ДПС бе захвърлен.
Хора, исторически личности почитайте ...
Магали`
( една моряшка история )
...Тя се казваше Магали` и продаваше любов
в моряшка кръчма на един далечен порт...
...А когато я видях да излиза гола от залезния ...
Златна есен
Слънцето грее вече като есен
жълта, позлатена.
Небето чисто
се смее като песен. ...
* * *
над веждите тънички бразди,
ръката бавно се отпуска и с това доказва
колко те боли...
Извикаш, някак си хрипливо, ...
Кехлибарена есен
още тлеят в очите стърнища…
Не успях да отлитна със ятото,
тук останах да търся огнище.
А и вятърът дълго ми пееше ...
* * *
Блясък!
Припламване...
Трясък!
Блещукане... ...
Не мога
Наистина, повярвай ми! Не мога!
Крилата ми все никнеха Навътре,
а тръгна си отдавна – Еднорогът!
И аз - се умълчавах... като Вятър, ...
Есен моя, пъстроока...
О моя пъстроока Есен!..
Ела!.. Добре си ми дошла,
дори с увяхващата прелест
на пожълтелите листа... ...
Белите листове
Почеркът на живота е
моята следа.
Рисувам със
думите ...