На другата сутрин отново ще мразя...
...ще мразя очите си, свикнали с теб,
ще мразя деня си - във стаята влязъл
и шумно отмил твойте устни по мен.
Отново ще мразя самотния ъгъл, ...
... Боже, ти създаде Светлината -
да огрява хората, Земята...
Още щом зора се зазори,
радват се и птици, и треви...
Съмва се... И колко е красиво!... ...
Тази нощ щом небето затвори очи
и под облак завити звездите се скрият;
в безтегловна прегръдка със теб ще мълчим -
всеки миг да превърнем във наша магия.
Ще се вслушваме в шепота вятърен тих ...
Много пътувах, малко преживях.
Много гледах, но нищо не видях.
Теб търсих, но да те намеря не успях.
Есен златна, сезон любим,
времето дойде отново дните си да споделим. ...
Проникна в мислите, задигна мечтите,
а сърцето прибра в старата си колекция от сърца.
Гордостта отдавна нямаше роля в тази пиеса
и затворена в твоята омагьосана клетка,
Земята бе някак чужда за мене, исках да ...
Раздавам картите! Играчи, тук ли сте?
Вземете всички козове в ръцете си!
Обмисляйте си подличките ходове,
с магия призовавайте късмета си.
В ръцете всеки своя шанс държи- ...
Тревата мокра е от есенни въздишки.
Мъглите се наместват между нас.
Във въздуха по хладни, тъжни нишки
настига ни несъществуващ глас.
И шепне ни със аромат на Лято: ...
О, колко е опасно да си жив.
Случайност е, че още теб те има.
Живота е за всичко това крив.
А ти човече си щастлив за трима!
Във детството най-трудно се расте, ...
ЕРЕТИЧНИ ОЛТАРИ
Ако наистина душата иска само
да коленичи за молитва мълчалива,
защо й е надвисналият свод на храма,
стените с мъртвите икони причудливи, ...
Не съм робот, не искам и да бъда,
отказвам да живея в тяло механично.
Избирам да изпитам човешката присъда
и няма да загубя чувството първично.
Обичам тялото си, макар и не перфектно, ...
Някой друг ще заспива, целунал очите ми.
Някой друг ще разказва съня ми на изгрева.
Ще се буди, заровил лице във косите ми,
Ще чува пулса ми...
До бенката на шията. ...
Сега ми трябва - мъдра и спокойна,
една река, в която да поплувам;
под кичестите сенки на върбите
една любов да потопя безшумно.
И в лодка, дето сам-сама се носи, ...
Посях надежди, а пожънах страх,
че вече няма кой да ме обича,
и кротката вина, че оцелях
без дом, поне донякъде приличен
и без небе, в което да летя, ...
Когато се родих като вода,
болеше ме от спомена за извор,
от който бликнах първо в светлина,
а после дълго любихме се с изгрева.
И бях кристалът, срязал на нощта ...
Под сенките на надвисналото в безтегловност небе
и посивялото почти незабележимо слънце
донесе благодат за пожълтелите треви
дългоочакван хлад и две-три капки.
Потънаха те безследно като от илюзията породени, ...
Заседнал си ми в гърлото. Накриво.
Затуй е по-добре да млъкна.
Да те предъвча още имам сила.
Но нямам сила да преглътна.
Като фалшиви тонове си в песен. ...
Падащ лист и още един, и още един...
Мокри улици, шарени пътеки...
Празни градини и самотни пейки...
Тишина, без любовна песен, без детска игра...
Казват, че есента бил сезонът за тъга... ...
Пред голото ти тяло, блеснало на лунна светлина…
Загледан аз във него, чувствам как заспиваш…
Улавям тихите дихания, излизащи от твоите уста…
Очите мои ти опиваш…
В прегръдка сгушена на Полумесец в тишина… ...
Когато светът стане по-малко лош
и покаже душата си цветна,
тогава Козет ще прегърне Гаврош
и в очите искрите ще блеснат.
От тлеещи въглени огънят нов ...
Няма да има следващо лято
с диви спомени, безкрайна отдаденост!...
Останаха само дълбоки следи в една пясъчна самотност!...
Няма да има следващо лято!...
Ще се превърна в есен със студени клони, вместо ...
Без начало и без край
Не дойде като млад халосия по джинси,
с вятър от бъдеще и грайферни кларкове.
Не остави на прага ми радост. Циментът е жаден,
а вратата е парка. Мълчат в съзаклятие. ...