В неделя, по обед, е жежко в Бургас,
напечен асфалтът е, вехнат цветята...
Вървим с теб ръка за ръка, а до нас
фонтанът живителни струйки премята!
Под сенките дъх на тютюн и кафе. ...
Едно момиче често седи
там, където за последно те остави,
там, откъдето не успя да те избави,
там, където заедно с теб мълчи,
мълчи наум и на глас рони сълзи...
Ти, мой Север и мой Изток.
Ти, мой свят с руска жилка, лъхаща ориенталски ритъм.
Ти, който чаша арабско кафе носиш ми.
Ти, който със северно бяло лице гледаш ме.
Ти, който създаде мойте мечти и със силен замах уби ги. ...
Раждането се протегна и достигна смъртта.
Тихо ù прошепна - успокой се.
Ти си моята същност - безкрайна мъгла.
Аз твоята рожба - прозрачна сълза.
Тогава гневът, причинен от смъртта, ...
Там, дето река Скът бавно тече
и вятър тихо с тополи шепти,
ти на брега иди и поседни
и чуй легенда за минали дни -
за Алтимир - селце с горда съдба, ...
Безлюдно е полето. Сухо. Прашно.
Ни пиле, ни спасителната ръж.
Но прогърмя. То Господ се окашля.
Сега остава и да плювне дъжд.
Сега остава светлото да склопи. ...
ЖЕСТОКО ВРЕМЕ
Наивно, чисто, палаво, красиво,
далечното си детство пазя в мене –
стоцветен щрих в прииждащото сиво,
най-светлото безкрайно приключение, ...
Ти тук не си, а някъде далече...
Аз никак няма да ти преча!
Не виждаш погледа ми – гол е шут,
щом няма кой да го посрещне...
... И има погледи, но те са криви, ...
... трева ако бях, щях да остана зелена и жилава,
опъната струна на цитра, и вълчият вой да кънти като химн...
... река ако бях, гордите камъни с жива вода
ще обливам; докато ме има, да искат да пият от извора...
... небе ако бях, от тъжните залези сън ще извия - ...
В планината, високо на снежния връх,
далеч от града, смрадта, суетата,
замижил пред слънцето, останал без дъх,
със поглед зареян, далеч в синевата.
Усетил мощта и онова съвършенство, ...
ЕСЕН
(за сбогом)
Мравките се стягат за война, подреждат се на двора...
И преди да тръгнат подир изгрева, извършват своята проверка,
на която заклеймяват своите трима подли дезертьори ...
Стая студена, четири сиви стени,
запотени стъкла с капчици спомени,
мисли заплетени, думи болезнени.
Очи, замъглени от дим и тъга,
празни и черни, виждали са само лъжа. ...
Влакът иде по новите релси
и със грохот в краката ми спира.
Няма мач между Юве и Челси,
телевизора, душна квартира.
Днес съм тук, на перона, по риза, ...
Бездушен, безкраен, безцветен,
изгорен от пресъхнали сълзи,
към края върви си, небрежен,
със стъпки сурови и твърди.
Напукани устни се молят за влага, ...
И пак пристигна влакът за пустинята.
Разпра небето с черни облаци.
А тя със роклята си, светлосинята,
обърна гръб на всички върколаци.
Стоманен, сив напука се пейзажа. ...
Не обвиних морето, че брега изпи
и ни залюшка със пиянски длани,
че екипажът е отчаян и не спи,
че страшно бе и още пό ще стане.
Върху мъжете висне пагуба и смърт, ...
Ще те помня все така жизнерадостна и с усмивка на лице...
Ще те помня все така бореща се с зъби и нокти за това, което искаш...
Ще те помня все така обичаща и раздаваща се на всички...
Ще те помня винаги за това, което беше, и за това, което си за мен самата...
За теб, лели...
Съзвучна с мен си, бяла и красива!
Но трънена изкачвам висота!
А всяка изповед те прави по-щастлива,
в мен пали огъня безумен на страстта!
На любовта е пищно тържеството, ...