Стихове и поезия от съвременни български автори

254.4K резултата

Дали?...

Ако правиш по-големи крачки -
ще стигнеш по-бързо,
но дали там, където искаш?
Ако оставиш товара си
на кръстопътя на въпросите - ще ти олекне, ...
1K 17

Отклонения

Отклонения виждам във всички и във всичко.
Дезориентацията напоследък. Станал съм пълно психо!
Говоря глупости и груби думи - нечовешки.
Защо ли? Заради няк‘ви тегоби, момчешки.
Защо ли ми трябваше с Това да се занимая? ...
1.2K

Селско-ентелегентна-идилична!

Селско-ентелегентна-идилична!
Ибаф му мамътъ! Умре прасето -
закина го дирекот насред двора,
мъ многу ми е мъчну, за куету,
щот тя, жуната, е за бой бе, ора! ...
1.1K

За теб сърцето е живяло

ЗА ТЕБ СЪРЦЕТО Е ЖИВЯЛО
Ти мислиш, че ще спра да те обичам?
Но не мога... Не мога да предам сърцето!
То цял живот за тебе е копняло...
Тебе търсило, за теб живяло! ...
1.4K 1

Трябваше да е...

Трябваше да е...
Трябваше да е пролет,
а мрачно... и само вали,
прииждат в облак отгоре
стихийни студени води. ...
934 17

Ще бъда руса

Ще бъда руса
Обърках си боята за коса
и вместо кестенява, станах черна.
Не съм ли вече твоята жена
с усмивка нежна, с поглед благоверен? ...
721 3

* Празник 26.05.2012

Вселената ми се разкрива.
Чувствам те във вечността.
Душата нежно те попива,
с теб празнувам любовта...
Небето приказка разказва. ...
577

Сделка с Онзи, Благия

Нямам толкова вяра да вярвам
в изкуплението на греховете.
Вместо славеи, чувам гарвани.
Що за вяра е, щом синовете
(без значение кой е отеца) ...
1.2K 5

Видима реалност

Видима реалност
Пеят птички в простора.
Реката тихо шумоли.
Глъч детски, викове на хора.
Вятър в клоните, шуми, шуми... ...
693

Набързо

Обвита в мъгла цигарен дим,
стъпва бавно на високия си ток.
Скрита зад тежкия си грим,
любовта ù всяка вечер има срок.
С корсет от черна дантела, ...
1.1K

Илюзия

Стоях си аз сама в нощта,
замислена за самотата,
прегърната от тъмнината,
загледана в Луната.
Мечтаех аз да е до мен, ...
913 2

Какво съм аз? Шепот срешу устните ти?

Ти си тук, но не си.
Очите се затварят и се връщаш там.
Дъхът напуска устните и гали неговите.
Бели пръсти се вплитат в безчувствена прегръдка.
Шепотът... ...
747

Когато нещата се объркат

Когато нещата се объркат
Когато нещата се объркат - стоиш и нищо не правиш.
Парализиран от мисли и всъщност нищо не правиш.
Мисъл след мисъл изскача в ума ти, а ти пак нищо не правиш.
Стоиш и не може да мръднеш. ...
1.2K 2

Нужен монолог

Нужен монолог
Оглеждаме отново вяло
гримирания си фасон
в любимото ни огледало
и пак не виждаме резон: ...
1K 1

Изпращане

Софийското летище днеска
бе пълна поредна гротеска.
Сред куфари с лепнато тиксо
спохождат ме тягостни мисли.
На чекинг - опашката дълга, ...
717 2

Прозрение

Животът е сложен,
до болка тревожен,
понякога толкова прост,
че искаш неканен
от всички забравен ...
832 1 4

Дали?

Увяхнаха ли розите червени?...
Последните, с които те дарих?
Искриците в очите ти засмени...
Блестят ли още? Ами оня стих?
За влюбените... дето го четяхме... ...
1.6K 9

Пролетен дъжд

Пролетният дъжд
срещна ни случайно,
рукна изведнъж,
сетне се стопи.
Две въздишки в нас ...
1.3K 2

Мили мои стихове

Мили мои стихове
Някой ден за оня свят
като се отправя,
мили мои стихове,
с вас какво да правя? ...
948 5

На почивка

Гората почва тук, от двора.
Лесът нагоре зеленей
и аз почивам, мили хора,
сред песните на Чичопей.
Денят ми извор го обгръща ...
656 5

Русокоси

Зареждащ ме с енергия щом те видя,
с походката си в мене се разхождаш.
Повеждаш ме и с аромата си невидим.
Бодеш ме навсякъде ме убождаш.
Усмивката каква прегръдка е за мен ...
800

Какво е времето

Какво е времето - клошар на чувства,
изхранващ се със хвърлеите вечност -
дали опитва свободата с устни,
или дроби си къшеи човечност...
Усеща ли в душите ни как вие, ...
1.1K 18

Когато Любовта си отиде

Бавно и тъжно минават дните,
когато си отиде от теб Любовта,
когато помръкнат искрите в очите,
а в сърцето се настани празнота.
И слънцето вече не е толкова ярко - ...
808

Буря

Покланяха се, с клони до земята,
на бурята дървета раболепно
и скубеха, и скубеха листата,
гордост и надежди летни.
На капки, дъжд студен се впива ...
733 2

Тъма над листите ми падна

Тъма над листите ми падна
В този сайт - така лиричен,
от скоро пиша и въздишам.
Но се оказах вид несимпатичен,
четците само тройки пишат. ...
1.1K 14

Миг

Изпрало лятното си синьо,
небето се протяга в есенния ден.
Ужасно е, когато си отиваш,
а на крачка си от мен.
Приумици нелепи танцуват в мисълта ми. ...
928 7

На един неочакван албатрос

Волна птицо,
откъде ми изрови мечтите
и накъде ги понесе
във якия клюн
(сякаш щъркел, ...
597 1

По- кротка съм и от амеба

Къде, приятелко, засече,
във погледа ми похотлива Ева?
Аз вдигнах бяло знаме вече,
по-кротка съм и от амеба...
По цели дни чета и ям, ...
1.2K 28

Мозайка

Дими цигарата ми, бавничко изгаря.
Кафето, недопито, изстива - бучка лед.
Присядам върху уморените нозе.
Редя мозайката - живот.
Мрачно, дъжд вали! ...
1.3K 3

Поет

ПОЕТ
Наричаш себе си поет.
Мазол оформяш на гърдите.
Плетеш сонет подир сонет,
във разни фикции се вплиташ. ...
1.2K 30

На гроба ми

На гроба ми ела със цвете,
дари ми го в знак на обич ти.
Сложи си на камъка ръцете,
студен е, но го прегърни.
Целувай кръста, устните ги няма, ...
1.6K 1 4

Голямото е в малките неща

Голямото е в малките неща -
в усмивки топли на децата,
в калинките със трепкащи крилца,
на дъхавата пръст в полята.
В забравения дъх на сенокоса, ...
835 6

Не се обръщай

Не се обръщай назад...
всичко уморено е свело глава,
всички въпроси са спрели
да си търсят отговорите,
всички мечти са спрели ...
740 4

Ще те имам

Знай, опасна съм до ужас!
Чупя всяка бариера!
Тя изобщо не допуска,
че до лудост аз съм смела!
Знай, душата си продавам ...
1.3K 5

Задочен разговор

ЗАДОЧЕН РАЗГОВОР
Няма раздяла лека, добра,
от всяка раздяла те боли,
а нашата раздяла така
набързо, бързо свърши, нали? ...
598

Наднича времето

Наднича времето
Наднича времето в моите зеници,
да види иска светлото в деня.
Което като хиляди звездици,
като камбанен звън се разлюля. ...
577

Когато ти

Когато ти
Когато някому
със нещо си полезен,
когато ясно имаш
своя малък дял, ...
625 3

Когато...

КОГАТО...
“... когато вечерта смирено гасне...”
Димчо ДЕБЕЛЯНОВ
Когато нощна сянка допълзи
до оня праг, отдавна чужд сред здрача, ...
1.1K 17

Мили приятели

На випуск 1994 г., Тутракан
Мили приятели, пак се събрахме,
пак се прегърнахме и се видяхме.
Малко ли, много ли сме променени,
ала все същите щури, засмени. ...
1.2K 2