Стихове и поезия от съвременни български автори
Селско-ентелегентна-идилична!
Ибаф му мамътъ! Умре прасето -
закина го дирекот насред двора,
мъ многу ми е мъчну, за куету,
щот тя, жуната, е за бой бе, ора! ...
За теб сърцето е живяло
Ти мислиш, че ще спра да те обичам?
Но не мога... Не мога да предам сърцето!
То цял живот за тебе е копняло...
Тебе търсило, за теб живяло! ...
Набързо
стъпва бавно на високия си ток.
Скрита зад тежкия си грим,
любовта ù всяка вечер има срок.
С корсет от черна дантела, ...
Илюзия
замислена за самотата,
прегърната от тъмнината,
загледана в Луната.
Мечтаех аз да е до мен, ...
Когато нещата се объркат
Когато нещата се объркат - стоиш и нищо не правиш.
Парализиран от мисли и всъщност нищо не правиш.
Мисъл след мисъл изскача в ума ти, а ти пак нищо не правиш.
Стоиш и не може да мръднеш. ...
Нужен монолог
Оглеждаме отново вяло
гримирания си фасон
в любимото ни огледало
и пак не виждаме резон: ...
Прозрение
до болка тревожен,
понякога толкова прост,
че искаш неканен
от всички забравен ...
Какво е времето
изхранващ се със хвърлеите вечност -
дали опитва свободата с устни,
или дроби си къшеи човечност...
Усеща ли в душите ни как вие, ...
Когато Любовта си отиде
когато си отиде от теб Любовта,
когато помръкнат искрите в очите,
а в сърцето се настани празнота.
И слънцето вече не е толкова ярко - ...
Поет
Наричаш себе си поет.
Мазол оформяш на гърдите.
Плетеш сонет подир сонет,
във разни фикции се вплиташ. ...
На гроба ми
дари ми го в знак на обич ти.
Сложи си на камъка ръцете,
студен е, но го прегърни.
Целувай кръста, устните ги няма, ...
Не се обръщай
всичко уморено е свело глава,
всички въпроси са спрели
да си търсят отговорите,
всички мечти са спрели ...
Ще те имам
Чупя всяка бариера!
Тя изобщо не допуска,
че до лудост аз съм смела!
Знай, душата си продавам ...
Задочен разговор
Няма раздяла лека, добра,
от всяка раздяла те боли,
а нашата раздяла така
набързо, бързо свърши, нали? ...
Наднича времето
Наднича времето в моите зеници,
да види иска светлото в деня.
Което като хиляди звездици,
като камбанен звън се разлюля. ...
Когато ти
Когато някому
със нещо си полезен,
когато ясно имаш
своя малък дял, ...
Когато...
“... когато вечерта смирено гасне...”
Димчо ДЕБЕЛЯНОВ
Когато нощна сянка допълзи
до оня праг, отдавна чужд сред здрача, ...