Стихове и поезия от съвременни български автори
Лято
дъждът потъна в градската шахта.
Препускат мишлета, слънце пече,
сладки крачета, напукано поле.
С лъчезарен бич удари земята, ...
Кръговрат
Старата троянска есен
пак дошла е с мириса на пушек,
на спомените с тъжната им песен
и със слънчевия нежен досег. ...
Докосване
и по любимите си улици минавам.
Градът е все така красив и млад,
а аз със призраци се разминавам.
Звучат край мене гласове и смях, ...
Воля
словата ме оставят безмълвен да вървя.
Слаб, безпомощен потя се на ръба,
краката треперят, но продължавам да вървя.
Животът ми ме мачка и смисълът се губи, ...
Когато мечтите изчезнат...
На един приятел
Мечтите ти дават крила и надежда,
с които кръстосваш света виртуален.
Не искаш да вярваш, че често подвежда, ...
Върти се колелото
Върти се Колелото
надясно или наляво -
започне ли хорото,
ти хопай-тропай здраво. ...
Изгубих същността си...
Изгубих същността си,
а може би пък ти ми я отне.
Аз толкова обичах и се радвах -
сега сълза съм, от голямото море. ...
Въпреки всичко
Искам да те закарфича
на петлика, отдясно,
по-далеч от сърдечния ритъм -
да не тревожиш сърцето опасно. ...
Богатство
Ти беше млада, тъмнокоса, стройна –
едно току-що разцъфтяло цвете;
и беше краткото ни лято знойно,
но лятната жарава още свети. ...
Хайку
разкъса тишината.
Рибата се скри.
***
Бурното море ...
За Христо Ботев
Жив си!
Но не на Балкана,
а тука,
дълбоко в сърцата, ...
Обичта си сложих
Обичта си сложих в твоята длан.
Изсипах я като светлина.
Не скрих мига прекрасен,
мисля, че го разбра. ...
* * *
зърненца от душата...
Та да ги изстисна,
сетне да стане вино.
А понякога ...
* * *
дошла от дълбок зимен сън.
Бързам от сърце да ти се радвам,
докато лятото не е дошло.
Зной и жар. ...
Болката
Сякаш съм спала с дни и съм сънувала
този невероятно красив сън с изключително
необясним и сякаш недописан край...
Имаш чувството, че нежна роза гали плътта ти ...