Стихове и поезия от съвременни български автори
Любовта невинаги ни пита
В мислите си дълго те бленувах,
галех те в лиричната омая
и в съня си, мила, те целувах!
Виждах през затворени клепачи ...
Работохолици
Очите, вперени в екрани,
клавиатури черни,
а пръсти тракат по клавиши
едва, убито. ...
18+ Интервю за работа
На Хуан
Кажете...Да, аз съм жената от тази обява
(макар, че не помня кога бях жена за последно...)
От тази Европа съм, слънцето дето изгрява- ...
Обич
Когато двама се търсят,
Вселената се надява.
Когато двама се намерят,
Вселената ражда звезда. ...
Години на тъга
толкова дълго един-единствен човек.
В любов ти до край да се вричаш,
дори за години, дори и за век.
Можеш ли толкова време, ...
Защо да се заблуждавам
днес - и вече в края,
че няма
аз да бъда в рая.
Душата ...
Писател
в словото ни сладкогласно,
потънал в мисли,
пишеш за реалността.
Оплакваш житейската ни орисия ...
Поезия в пустотата
по-скоро древен и празен
мислещ немислимото
sound of emptiness
скучен и уморен лети с вятъра ...
Пречистваща тишина
Пусни я! Нека да се накрещи -
да каже всичко насъбрано.
Не знаеш ли, че тишината не мълчи?
Напротив. Искрено показва всичко - ...
С глава на гърдите ти
Устните ти скъпи
са алени рози,
веждите - изумрудени папрати.
Костюмът ти - борови клонки, ...
Метален плъх
Стареем видимо,
загиваме в кръга на времето
- обримчил в диск без изход –
оставащо и минало. ...
Паметник
това е вашата награда…
Увиснахте на черното бесило,
със Свободата то бе вам венчило!
Загинахте за Родината и за народа, ...
Петосептемврийско към Мара
нескъ съм съ пръкнъл,
ну ни знам събалям
или чак пу мръкнълу???
Повня, чи пруплакъх - ...
Закваска
как месеци без мене тук живя,
разбрала – пак самичка ще остане
с тревогите, които преживя!
Омесила е бяла, топла пита, ...
* * *
плача с истински сълзи,
аз плача и си мисля за тебе
и болката ми е истинска
да, аз плача и си мисля за тебе... ...
Любов ли е?
Ни земен полъх, нито капка
охлаждат в мене дивия вулкан,
страданието свято е, а самотата сладка
по любовта - единствен и всевишен блян... ...
Уорлик 2
Това е недостойно, това е тъмнина!
Тъй наредил на Роско банкянският крал.
Как се осмелява да дава на тоя медал?
Докога това самоунижение ще търпим? ...
Нашата среща
И непотребен е оня жест, дето
вечно възпира възторзите в мене.
Влюбена лира в гласа ми щом стене,
щом ми е тясно до ножа и хляба, ...
Отминало време
Повиках старата надежда,
записах я в стих.
Забързана мечта като среща
отново различна открих. ...
* * *
сега е въпросът и отговорът
в теб сега е пътят и безпътицата
в теб е всичко
което търсиш извън себе си
Последни вопли
И музата отново в мен напира, цял ден сърцето ми тупти, не спира...
Но аз я гоня, настъпвам я със крак и после я изритвам...
Защото зная Тя кога об ...
И болката...
Както всичко.
Тя диша и се храни.
От душата.
Там свила е гнездо ...
Петнадесетгодишните
Тях аз и ти изобщо ние можем да ги купим лесно.
Да заплатим с метал или хартийки стари
за тяхната последна песен.
Ръка на властелин с нечисти длани сочи пътя към безвремието ...