Стихове и поезия от съвременни български автори
На къмпинг
яйцето на око бе тъй огромно...
За теб забравих, ти се запиля
из пясъци и дюни неизбродни.
Следите ти дълбаят светове – ...
Автошарж
"Човек от тебе надали ще стане.
Инат си ти и дървен философ
и прекалено много вириш нос."
И ето ме сега - със дрипави надежди, ...
Билет за ада
Намери я сам-сама!
И забий в гърдите нож
смело ти на любовта!
Удари я после в гръб, ...
(За)връщане
от твърде много стъпване по тях.
Оплела съм се пагубно във дланите,
в които доброволно заживях.
И пътищата тук, макар и дълги, ...
Защо, бе Боже
о, Боже, свят ми се зави...
Че ти летиш, но аз не мога.
На следващия ъгъл спри!
След малко трябва да ме носиш. ...
Интернетно
и от семейството отдели,
малко странна е тази
наша връзка, нали…
Ако аз днес съм „он”, ...
... В жарава...
На Е.
В жарава от няма тъга
изпепеляват душите прокудени,
дълго вървели по ръба ...
Челопеч
„Вие България ли търсите?
Боя сте, че сте закъснели.“
Райчо Русев-Райсън
Челопеч ли? Там е, сине- ...
Морето
за слънце, което шепти
с крилете на влюбено ято…
От спомени ражда мечти.
Вълните целуват прибоя ...
Раздвоения
пресичат се,
гонят се,
колебаят се...
раздвоения лутат се ...
Муза
изтъкани със трепет и нежност.
Ти поиска от мен да рисувам света -
тъй красив и изпълнен с надежда.
Ти поиска от мен чудна смела, мечта ...
Нестинарското хоро
И не с очи, то беше във кръвта ми,
поела от жаравата искри,
по въглените хукна мисълта ми.
Попивах всяка стъпка със любов. ...
Осъзнах
разбрах, че хубавите случки стават мигновено.
Осъзнах, че всичко в любовта
се случва и е неизбежно.
Разбрах, че любовта е равна на раздяла, ...
Шехеразада
палачът страшен чака пред вратата,
навън разсъмва, сипва се денят,
а приказката стига до средата?
Ще продължи, когато падне здрач, ...
Не се страхувам
Аз не се страхувам,
че ще остарея.
Но какво ще дам
от себе си, не знам! ...
Тъжен дъжд
и кърши клони с ледени ръце.
Прегръща грубо улиците прашни
и крие усмивката на топлото небе.
Дава всичко, за да натъжава... ...
Морето е моята бездна
на топлото синьо море
вълните все още са мои
и белите му брегове!
Изпраща ми денем по вятъра ...
Сбогуване
и слънцето усмихва се, сияй!
Отново празник чука на вратата -
ваканцията вика пак децата!
Но те сега са в класната си стая - ...
Пробуждане
Само малцина тук са будни, тях виж.
Дано да събудят теб, слепецо с очи!
Виж на нашето знание силните лъчи!
Виж как те води недалновиден елемент, ...