Стихове и поезия от съвременни български автори
Остров Светлина
и в него няма свилени завеси,
не са килими китните поля,
не са мечтите огнени пиеси.
Градините ми с нежните цветя ...
Когато съм се раждала, валяло
когато съм се раждала,
за да се вкореня порядъчно
в света на мразените символи,
във свят на повечето и достатъчното. ...
Сърцето ми ще спира...
но аз ще продължа напред,
силна ще съм и уверена,
когато видя слънце -
ще се усмихвам, ...
Корона от тръни
бодлите им да ми вземат очите,
да ослепея с твоето лице в ума си.
Кожата ми да пробият и топлата
кръв да утоли жаждата на тялото ми. ...
На стария таван
дълбоко потънал в прах,
стои сандъкът забравен,
чакащ в сумрак.
Събрани в него живеят ...
Прошение
когато Бог човека сътворил... –
свещеникът замлъкна недовършил
и сложи златния си патрихил.
Една сълза връз бузата блестеше – ...
Величие
недей лежа на лаври от мъртвите души,
че теб те има само, додето злото дреме,
и, щом си сътворено, за спомен също си.
Предложи на поета по шепа звезден прах, ...
Не искай от мене
Не искай сърцето ми свито да скърби...
АЗ не искам през сълзи да кълна се мълчаливо,
че винаги за мен любим ще си.
Не се подмамвай от усмивката в моите очи, ...
Кризата
Ще свърши ли, се питам аз,
житейската ми криза?..
Ще имам ли да ям хляб,
да нося чиста риза? ...
Потомък на комити
Поредна бутилка фалшив алкохол,
готов съм, към Мéлмак политам.
С ракия лекувах един зъбобол,
а вече и седнал залитам. ...
Кавалерът
Топлата негова ръка
протяга се към моята.
Ах, аз вече не съм сама...
и моята ръка е в твоята. ...
Ако можех
щях да бъда до болка различна…
Всички тъжни, безумни тревоги,
със които светът се облича,
мога днес да оставя във ъгъла… ...
Цървули няма, гайда иска
(на моите приятели с любов)
Цървули си нямам. Така и не сложих-
не исках да свличам от никого кожи
и цял живот шляпам така. ...
Роден край
В часа на нощната мъгла
и на безумните копнежи
една звезда не би могла
днес моят път да отбележи, ...
Полет
защото повярвах,
че отново имам криле...
И няма да спра -
водят ме посоките, ...
Пътят
унило се източват дните,
край теб самотници вървят
и към унило бъдеще вървите...
Високо гарвани лениво грачат ...
Живот
река безбрежна, кораб в бурна нощ –
какво е моят стар живот се питам:
щастлива участ или жребий лош?
И търся все метафори блестящи ...
Спомени
Как да ви подредя, мои спомени,
отминали, настоящи и бъдещи,
забравени,
сбъдващи, предричащи? ...
За гащите ми, мойте, си признавъм!
/от коопиратур, другоселец/
Да бях изул си гащити виднага,
то нямъши баш тъй да са жълтеят-
пък то, напъна мъ от бирата гуляма ...
Какавида
отлетяха една по една,
в дългите нощи будувам
в пашкул на самота.
Затворена какавида, ...
Угасваща светлина
Разстилат се звездиците в небето,
парченцата от пъзела изграждат...
Кое ли вдъхновено движи битието?
От какво ли тез звезди се раждат? ...