Стихове и поезия от съвременни български автори

256.5K резултата

Ужасно самотен

Главата ми е празна,
Сърцето пусто, очите - тежки, насълзени,
Когато мракът в теб се е просмукал
в бездънна яма и водовъртеж.
И болката… ...
1.4K 3

Същност

"Говоря си, а всъщност разговарям
с последния човек от себе си."
Виолета Христова
Да бъда нечие дете
и нечия добра съпруга. ...
1.6K 15

В планината

В планината
Шуми гората.
Чудна песен славей пей.
Не съм сама в гората,
умора над мене не кръжи. ...
772

Zорко Супермен

„Zорко” е прочут гамен.
Да се бий с децата само,
да троши стъкла през ден...
Други грижи явно няма.
Но какво му стана, бре!? ...
1.1K 8

Чувствата ми

Да бяха чувствата ми спомени,
да избледнеят, да забравя някой ден,
а те са камъни бетонени,
зазиждат ме в тунел студен.
Да бяха чувствата ми помени, ...
1.4K 1

Реките на България

Ex Oriente lux, ex Occidente luxus*
И ето – пряко всякакви закони
потекоха на запад и на юг
водите на реките ни изконни,
с една повеля: – По-далеч от тук! ...
1.2K 8

Толкова много любов

Толкова много любов,
сбрана с шепи,
донесох за тебе...
полудяла
за мъничко нежност ...
1K 1

Миг

Звездна тишина…В края ù,там,в далечината,където едва-едваморето сънливо се поклаща,от небесните реснициутринна усмивка се процежда,първи слънчев лъчпо вълнитеплахи пламъчета пали,а тев очите ти се отразявати ги правят още по-красиви.
Не се стърпявам –очите ти дарявам
със целувка.
1.1K 10

завръщане -1

Дори да бъде същото,
пак няма да е,
дори да бъде същото,
пак ще е различно,
дори да бъде същото, ...
722

Второ раждане

Второ раждане
В деня, когато слънцето помръкне,
а въздухът прониже дробовете,
ще излезе срещу теб безводен дух,
противник стар през вековете. ...
914

Част от мен

В една стара гривна се взирам,
толкова много събрано в шепа сребро.
За теб ми напомня, от теб подарена, спомени мили
и за една грешка голяма... не успях да простя.
Да простя на теб, че безмълвен остана. ...
1.3K

Стига!!

Разкъса всичко здраво! Като с нож
разряза го на две неравни части,
за миг от ангел, стана демон лош,
превърна утрото ни в късно пладне.
И пак закле се, че обичаш лудо ...
1.6K 28

Най-смелите

На българската авиация, по случай нейната 100-годишнина и защото ù отдадох най-доброто от себе си: душата, младостта и един човешки живот!
Военното училище събра момчета със романтика в очите,
пораснаха, но пак като деца мечтаеха за пътя към звездите.
И днес летят във синьото небе - ,,един за всички ...
1.2K 2

Ти си всичко, което не съм

Ти си всичко, което не съм.
Ти си толкова бяла... и топла.
Аз съм жар. И живея на хълм.
Там се любя със мрака. И светя...
Ти си всичко, което не съм. ...
925 3

Мастилените пръсти на момиче...

Мастилените пръсти на момиче,
косите разпилени на жена,
прошепнати във тъмното „обичам”,
прилежно натежали рамена.
На границата съм. Пристъпвам бавно ...
1.2K 2

Горещо лято

Лято е и много горещо,
иска ми се да направим нещо,
все едно ми е какво,
важното е да е щуро, откачено, диво,
но да бъде истинско и красиво. ...
1.1K

Болката

Паднах, болеше ме,
но радвам се на болката!
Че така живях
и оцелях.
Но сега, след ...
1.3K

Пак съм тъжна

ПАК СЪМ ТЪЖНА
Пак съм тъжна, грешна
и с прекършени крила.
Винаги такава -
казваш съм била. ...
1.3K

Тъмна

Днес съм тъмна,
почти като бяло,
и не мога да търся вини,
предпоставки и време
в закърпени, ...
1.1K 3

ГМО диалект

Га минуваше с офцете
къмто горната махла,
гледа Митю–мома мете
пред поповатъ врата.
Гаче му акъла смете ...
1.9K 5

Сутрешни гости

В стаята ми - тъжно и задушно.
И е някак кухо и въздушно.
Станах и прозореца разтворих.
Сякаш на душата отговорих.
Утрото със слънцето навлезе, ...
761

Съдбата ни

„Не съди Съдбата, лихвар е Тя.
Просто чертае кръстопът и ни поставя на него,
очаквайки дължимото.”
из коментара на (zelena) Силвия Райчева към
друг мой стих ...
707 2

Любовта е нова всеки ден....

любовта е нова всеки ден
когато слънце мислите докосне
а после вятър нежно устремен
частици от надеждата разпръсне
отново в теб се ражда светлина ...
849 2 7

Какво ще правим без метличини?..

Какво ще правим без метличини?..
на К...
Един възторжен Вятър се разтича
и заигра се с птичите ята,
премина над полята със метличини ...
899 3

Горещник без светулки

Толкова е тихо, като в гробище.
Рошаво е житото по пладне.
В сноп завързан, юлският следобед
в мрежите на скуката пропада.
Прежуря слънцето и лай на куче, ...
1K 10

Сеизмично

Сеизмично се клати
не по Рихтер кревата
и телата са потни и стон...
Ах, прекрасна е тази
тъй разголена пазва ...
2K 20

Съвети от и за поети

Чета Написаното от поети,
но то не влиза вътре в мен...
Макар със рима, ритъм и куплети,
стихът е с думи наторен.
И всичко туй понякога ме дразни - ...
789 2

От "сол" до "ла"

Позираща мисъл.
Смугъл сън.
Боси ръце.
На повикване погледи.
Бал, ...
1.3K 4

Липсваш ми...

Плувам
в бездънието на Липсата,
срещу течението на вината.
Нямам котва-съвест.
Не ми тежи нищо, ...
1.4K 20

Направи го

Събуждай се полека се събуждай!
Да бързаш няма нужда.
Във утрото диханието пробуждай,
деня да дишаш и да бъдеш нужна.
Очите отваряй със желание, ...
1.2K 2

Миг

Миг
Поточето кристално
между зелената гора лети.
Бърза, тича, бяга
чудни думи ми мълви. ...
707 1

Ще ви чакам

ЩЕ ВИ ЧАКАМ
На онези, за които скърбя
И все по-сам след сенките ви крача,
вървя към никога,
към никъде поел ...
844 10

Не знам

Аз не знам как се пише за щастие,
все го пазя и крия.
Тази болка, ей тука, в средата,
тя ще ме убие.
Не знам как се обича смело ...
1.2K 1

* Искам да бъда намерен

Искам да бъда изгубен.
Искам да бъда намерен.
После цялата лудост
някого друг да обсеби.
Искам да бъда охулен, ...
1.1K 3

* * *

За да оцелееш,
трябва да се научиш
да бягаш и да оставаш,
да искаш и да даваш,
да останеш, а всъщност ...
558

Аз мълча

Усещаш ли полъх от скована нежност
и бясна страст, крещяща под страха?
Усещаш ли думи, заровени в ревност,
и тялото усещаш ли, зад фалшива студенина?
До теб съм, обърни се – потрепваш ли, ...
989

Самотен...

… Главата ми е празна,
сърцето пусто, очите тежки насълзени,
когато мракът в теб се е просмукал
в бездънна яма и водовъртеж.
И болката… ...
962

Не гасете лампата

Полудях до втръсване
от минорни стихове.
Първо смях до пръсване,
после гневни викове.
Побелях от чакане ...
1.4K 10

Залези

Залези...
Когато човек и тъжен, обича
да гледа слънчевите залези...
А. Дьо Сент-Екзюпери
Ах тия Залези в морето ...
1.1K 5

Ръкавица

Каквото и да ми припишeте:
предателство, несторен грях,
отгатнал мислите ви миши,
не хвърлям корен дълго в тях.
Като лекета ги отмивам ...
1.4K 18