Стихове и поезия от съвременни български автори
После-óбично
графитено-оловното небе...
Прегръдките се въсят, че те имаха,
а днес са просто скръстени ръце.
И не от студ треперят плахо устните, ...
Септември
По улиците се пилеят
слънчеви лъчи.
Из дворовете вън се смеят
детските очи. ...
Септември
Есенно тихо. Септември.
Галещо нашепват
в клоните слънцеслучвания.
С намигваща усмивка ...
Не ме удържат четири стени
Не ме удържат четири стени,
излишни вещи и дрехи, необличани с години.
Зоват ме колелата - нови срещи,
заспали в скреж скали и палмови градини. ...
За нашата надежда
Посрещаше ни вятър вледенен...
Но въпреки туй, все напред вървяхме...
Посрещахме Деня си нероден!...
Надеждата когато зарастеше, ...
Няколко думи кажи
Сам да открия светая светих –
никак не се и надявах.
Светла магия бе звездният миг,
в който пред тебе застанах. ...
Импулс
Телесни течности.
Всички сме хищници и
всичко отива по дяволите.
Утрото е ...
Абсолютна свобода
Знам, че във света аз просто съществувам.
Но, кажете ми, разпъната, дали сега
има смисъл аз на кръстовете да робувам.
А материята винаги е пристрастена към живота. ...
Гваш
В цигарения дим изгаря
последният диптих –
рисувах паметно и дълго
две линии и две тела, ...
Миг
Жак ПРЕВЕР, “Градината”
“Какво е вечност, ако няма миг?”
Венета АРАХАНГЕЛОВА
с начало и финал – мъглява тайна – ...
Златно-сребърен грош
тук ще бъдеш обичана!
Колко малко ни трябва, нали!
Само с теб съм богат!
Като свято наричане ...
Ако бях
Ако бях зрънце,
бих в почва поникнало.
Бих създала класове,
които като мисъл ще узреят. ...
Синя луна
цяла нощ през пердето наднича
като влюбена тайно жена
или плахо, невинно момиче.
Светлината е синя вода - ...
Безболезнено
Не потрепва душата от спомени.
Без изкуство за обич, без дим на вина
и без плътност на сълзи отронени.
Можех с теб да превърна всяка мечта ...
Черно-бяла книга
Гаснат ли звездите,
Космосът отстъпва,
измама за очите,
но денят се сипва. ...
Силните
плачем и още как,
но само по веднъж.
И силните грешки правим,
но намираме сили да не ги повторим. ...
* * * * * * * *
жените с разбирания съвременни
стоят top-less на морския бряг
усмихват се дяволито
и капчици пот покриват ...
До земя небето се навежда
от застреляна в небето птица.
Сякаш небосводът падна тук
и напълни земната паница.
Този звук във душата се заби ...
Що ли още спиш, човече
днес ума ти бре, момче!
Ей, опичай си акъла –
друг да не го опече!
В този подъл свят – греховен ...