Стихове и поезия от съвременни български автори
Момчето, което забравихме
От всичкото Аз съм опитал
Сега с думи ще градя
Сипете си сутрешна промисъл
Ами ето ти лист ...
Аз съм...
различна,
нетипична,
тактична,
Боря се със ...
Огън и лед
Кой би надделял в тази стихия от искри и блестящи кристали?
Аз ли, която пламтя в ярка, ослепителна светлина навред,
или ти, студено дихание на идваща зима, което в нощта са създали.
Затварям очи и пред мен застава образът ти, озарен в бледо сияние, ...
Бял жасмин
Бял жасмин, ти ме опияняваш
с твойте цветове и аромат...
Сякаш съм в градината на рая,
не ми се връща в този свят... ...
Писък в неделя сутрин
събудих се - валеше дъжд
и станах бързо, нямаше начин,
но сянка една ме спря изведнъж.
Вцепених се и се уплаших, ...
За да бъда
някак мъжки затулени в здрача…
Твоят поглед до лудост боли
и прилича на клето сираче
ненамерило ласка и дом ...
От упор за София
в града, за който казват – Не старее!
Пилях пера по жълтите павета
и скитах дълго в мрачните бордеи.
С най-нищите разпявах се над вино, ...
Контрастно
бавно твоето пламъче гасне:
няма как да останеш щастлив,
ако всички край теб са нещастни.
За важните и простите неща
тъга и смях, надежда и сълзица,
където и да сме, ще ни събираш
под сянката на своята лозница.
Във виното си сложила магия, ...
Ездач
“Вече няма коне.
Има понита.”
Иван ДИНКОВ, “Панорама”
През вените ни скита дребно време, ...
Сеизмичен дом
От брега на сърцето си камъче хвърлям. Отново.
В сеизмичния кръг плува чувството с цвят на олово.
Неизказани думи зазиждат тунела на мрака
и оставам без слънце, без право да вярвам и чакам. ...
За траките
да търсят тука старини.
И щракат с филмовите ленти,
откритото да съхранят.
Във селото се пущат думи, ...
Мълчание
Огнени лъчи трептят – и се преплитат с чувства.
Залезът, пустинно сляп,
се изнизва изпод клепките
на морските градини. ...
Swing fashion
Принцесите се влюбват във разбойници,
а принцовете във кого се влюбват?
Принцесите пък – също имат двойници,
готови принцовете да погубват... ...
Радост
Като приказка пее гората,
зелена с накит златист.
Ветрецът люлее листата,
а те доволно мълчат. ...
Сам за себе си
и да забравиш страха
от провала, когато
си останал без дъх.
Да изплачеш сълзите си, ...
Ако поискаш
Виновен ли съм, че съм отдалече –
едно момче – за цяла нощ желано,
което романтично тази вечер
в дома ти да посвири на пиано? ...
Времето някога
Дните се нижеха. Вечно на стремето,
бодро усмихнати просто летяхме...
Миг не притихна ти... Но остаряхме...
С нови болежки - стари капризи, ...
Мечтата
Мечтата е граница
между стих и тъга.
Път задъхан
на една сълза. ...