Стихове и поезия от съвременни български автори
Един изгрев в Океана...
Едно време в Пасифика
Цяла нощ бушувал Океана
уморен люлееше вълни,
а над него Вятър бе подхванал ...
На разсъмване
се разпиляха грешните посоки…
Светулки в шепа мрака днес загърнаха,
звездите заблещукаха високо…
Задъхано, небето в хлад се свлече, ...
Всяко нещо ли има своя край?
Всяка радост ли свършва с болка?
Миг между две вечности
или вечности и просто миг,
в който една протегната ръка, ...
Магазин за мечти
и все не стигат пустите пари -
реших аз риска храбро да поема
и спретнах магазинче за мечти.
Продавам всякакви, според клиента, ...
С насилие
С насилие
светът е до стената,
във него стрелят
грозните дула. ...
Светиня е Словото!
Дар е от Бога!
Древна история!
Бъдна мечта!
Магия е Словото! ...
Безразборна сеч на гората
да се съсипва природният ресурс.
Ще се изсича на България гората -
последното богатство на страната.
Обръчи от фирми ще богатеят, ...
Да - това е любовта!
Ти вечно търсиш да намериш
спасителния лек на младостта
и бродиш, губиш, падаш, ставаш,
само да намериш любовта. ...
На мен не тия...
Желая ти течение попътно!
Така се уморих да те обичам...
(По дяволите! Все ще те преглътна...)
Така се уморих да ти прощавам... ...
Повиках те
щом дойдеш, докосни се ти до мен,
сърцето ти пламтящо ще разкрия с дъх свещен,
за да се откриеш чиста днес пред мен.
В душата ти открих свещица да гори, ...
Душевна борба
тази болка нетърпима?
Колко ли време ще отнеме?
Колко ли рани още ще има?
Колко още нощи ще плача до сутринта ...
Не бил разбирал Никой поетесите...
никой не разбира поетесите...
Ана Петрова
Не бил разбирал Никой поетесите...
По дяволите!... Аз нима съм... Никой?... ...
Проклятието на сърната
Сърна, от вълк заченала,
трябва за любовта си да умре,
а аз, в ръцете ти простенала,
до ада стигнах, накъде? ...
Осъзнаване
Не те виня. И ти не ме вини.
Или какво пък…Както си решила.
Ако грехът е болка за едни,
за други е като омайно биле. ...
Ут тукъ
мязам на вищогер.
Кът магари със съмар съм
и кът лумнъл огън.
Бачкам яку, кът Жигули, ...
...
... и ще разкъсвам по част
от своето тяло.
За всеки от вас,
който зло е посял. ...
Съвземете се!
Защо да слушаме скръбта?
Защо да мислим над лъжата,
инжектирана в нашите сърца?
Знаем се, бяхме чист кристал. ...
Изповед
“Ты дышишь солнцем, я дышу луною...”
Анна АХМАТОВА
Аз съм поет на сенките и здрача,
владетел на седефени пространства, ...
На любовта
На любовта природата велика,
царица на най-светлите ми дни,
будните ми нощи тя разнищва,
с разперени крила над мен бди. ...
* * *
или просто
твърде чакано щастие,
любов ли е
или твърде мечтана ...
Миризма на босилек се носеше из въздуха
Погледът му се спря на малката гънка между гърдите ú.
Червеният лак по ноктите ú го подлудяваше.
Мислено той докосваше с върха на пръстите си бедрата ú.
Почти падналата презрамка на рамото ú го съсипваше. ...