Стихове и поезия — любовни, красиви и кратки стихове | Откровения

Есенни щрихи

ЕСЕННИ ЩРИХИ
Все по-дълги стават
редиците на птиците,
които отиват по домовете на юг.
И все по-силна врявата ...

purko59

Поезия » Философска

961 5

Въздишка по морето

...
(това не са точки,
а полепнали по листа морски песъчинки)))
...
Говорим, говорим, ...

rajsun

Поезия » Друга

1.2K 23

Битка

Битка е - ни трудна, нито лека,
(то пък сякаш има лесни битки)
да вървиш в рутинната пътека,
дето дави всички ни на плитко.
Мъдро най-великите да слушаш, ...

Самодива

Поезия

1.1K 2 7

Момчето си отива

Безмълвно сбогом, тишина,
неловка прегръдка от тъга,
нощта сълзите тежки скрива,
а момчето си отива.
Щом момчето си отива, ...

emil16

Поезия

806 2

Любов без време

Вечно съм неподходяща,
докога ще ме отлагаш?
Като стълба съм - висяща,
ако стъпиш и пропадаш...
Подходящо време чакаш, ...

ivaileto10

Поезия » Любовна

936 1

Трапчинки

"мечтал съм да ти бъда куче, любима книга, гривна, шал..."
Г. Константинов
Въздъхват разораните нивя.
По вените им плъзва смугла вечер.
Мен вихър или клюка ме отвя, ...

Barona38

Поезия » Любовна

1.8K 1 29

Като магия

КАТО МАГИЯ
„Ще допълзя на лакти и колене,
за да ти кажа, че на този свят
обичам само, само теб!”
Михаил Белчев ...

кумеца

Поезия » Любовна

1.3K 14

Време за възкръсване

Душата ми отново Феникс птица,
разперила крилете... полетя,
нагоре, все нагоре, като жрица
божествено с мечтата си се сля.
Докосната от слънцето лъчисто, ...

tanq_mezeva

Поезия » Философска

1.1K 11

Ефирно

Безумствен смях от бяло пространство,
в което се взираше бледа луна...
Опитомени камъни, изпръскани с вино,
стенание, жажда и сънна мъгла...
Необуздани коне всред порой дъждове, ...

konche

Поезия » Друга

1.2K 3

Болката от твоето обичане

Ти си толкова различен
от онази нощ, в която те видях
и поисках да те заобичам,
но да те докосна не посмях.
Търсих се в очите ти зелени ...

ju58

Поезия » Любовна

1.1K 10

Котва в лятото

Искам да хвърля котва тук. На този плаж. В този ден.
Искам да спра времето сега. На този бряг. С теб.
Слънцето и вълните само да са ни свидетели.
Пясък и солена вода… само това…
Искам да хвърля котва тук. В това море. В това лято. ...

Samion

Поезия » Любовна

1.1K 1

Научи ме да обичам!

Сам съм си избрал да съм нещастен –
режисьор на черните си филми,
отстрани да гледам безучастен
усмивките на хора меркантилни.
Сам съм си избрал да бъда долу – ...

Kalinski

Поезия

3.9K 11

За случайните неща

Той е море. И е пълен догоре със приливи.
И я обича. Дълбоко. Солено. Отчаяно.
Тя е две боси следи, по брега му преминали.
И го обича почти всяка вечер. Случайно.
Той я сънува наяве. И пише с вълните си ...

rozita-p

Поезия

2.1K 32

Кой знае защо...

Кой знае защо...
Човекът побелява от летенето -
от бягствата на юг, от спирките на север
в праха на пеперуди секундите намират себе си,
оловени войничета валят с внезапен летен дъжд ...

theironlady

Поезия » Философска

833 3

Нежен сън

Нежен сън
В нежен сън се тя появи
като някое видение,
а момчето ù заяви:
- Ти си моето спасение! ...

nik4o7

Поезия » Любовна

1.1K

Вечер в село

Утихна дневната гълчава.
Нахлупи селото калпак.
И както само лете става,
потъна всичко в полумрак...
Смълчаха се полята морни. ...

Hekredel

Поезия » Любовна

691

Будувани нощи

Завързвал ли си вятъра с въже?
Реката приютявал ли си в шепи?
А тези дни, по-диви от коне
май сам избра да бъдат твоя жребий,
когато ме покани в твоя свят ...

danigallery

Поезия » Любовна

1.2K 9

14+ Мутренска държава

Що за лидери си избрахме?
Изборни измами проспахме.
Грабят здраво с две ръце,
затуй властта искаха те.
Като вълци ни разкъсват ...

hcs

Поезия » Гражданска

851 1 2

Ти знаеш ли

Ти знаеш ли какво е безнадеждност?
Довчера бе загнездена в очите ми,
уж месеци, а всъщност цяла вечност...
Опостушена, се отказах от мечтите си...
Ти знаеш ли какво е изречение, ...

sisidara

Поезия

1.3K 11

Загуба

ЗАГУБА
“...нека никога нищо да няма,
за да няма какво да се губи.”
П. ПЕНЕВ
Нямам нищо! ...

severianin

Поезия

1.5K 11

Муза

Муза
Като малко листенце
от бял вишнев цвят
тя на листа му падна,
от векове неогрят. ...

contessa

Поезия » Друга

1.1K 3 11

Човек в бедност, но ЧОВЕК!

Човек в бедност, но човек,
измамно модерен 21-ви век.
Небе пред буря, тишина,
борба за просторна синева.
Прах, зарази, гладни вълци, ...

EnigmaLibra

Поезия

1.1K 1

Чакам те

Чакам теб да дойдеш, мили.
Цветя набрах.
Цветя свежи и ухайни
във вазата сложих.
Но ти не идваш... ...

vili-draganova

Поезия » Любовна

818

Градски мигове

Градски мигове
И тази сутрин Витоша мълчи,
окована пак сред лед и светлина,
обляна цяла в есенни лъчи
и стаена пак сред вечна тишина. ...

ALiaS

Поезия » Гражданска

703 1

* * *

Няма ме. Тръгнах си внезапно,
защото реших... Няма ме...
простих се със всяка надежда,
казах край на всяка щастлива
илюзия... и тръгнах... ...

misteriqta

Поезия

573

В началото...

В началото... не беше словото.
Беше жажда.
По жътва.
Напукана.
Беше длан. ...

Endlesss

Поезия » Друга

798 4

Сърцето ми в дъха на зима

Сърцето ми е снежен вихър
в дъха на зима.
Но някъде под пряспа тиха
надежда има.
Ако не дойдеш, пролетта е пленница ...

ZAGORA

Поезия » Любовна

648 1

Ритуал за агония

Сладка агония,
тънеща в блато от сълзи,
ставаш част от него с церемония,
която трупа ти кара да пълзи.
Крясък в безликото пространство ...

Zzig-zzag

Поезия

1K 2

Разпиляна ухае страстта...

Потрепва въздухът,
разпиляна ухае страстта,
танцуват звездите,
светулки-нашепващи за любовта.
Простенва нощта, ...

iam

Поезия » Друга

960

Силна съм!

Днес съм силна!
Събуждам се и усещам лъчите на слънцето
нежно да ме галят.
Усещам отдавна изгубен трепет
да се надига в мен. ...

natalinka91

Поезия » Друга

1.2K 2

Кошмар и мрак, и страх, и гибел...

Преди тук било е море,
скали под водата са спели,
и пак ще бъде, щом умре
светът ни под вълните бели.
Навред се ширят градове – ...

evotosh

Поезия » Философска

741 1

За вас

Дай ми - светлините, времето, мъглите
и всичко, дето криеш в теб.
Дай ми - мъката, сълзите и кръговете под очите.
Бъди присъда, спътник, брат.
Както Едип и Изида извършили са грях. ...

Nikoletta_

Поезия

1.1K 1

Копнеж

Има едно слънце на земята-
не изгрява сутрин, не залязва вечер.
То си грее и не спира,
то сърце ми стопля.
И забравям в миг беди и грижи, ...

tsvetinsky

Поезия » Друга

1.1K

* * * * * * * *

в съня ми
(се) срещаме
(по) средата
на пътя
-- Ирландия -- ...

jonanderson

Поезия » Любовна

968

Върнете се

Върнете се при мен и останете
вий, спомени за минала любов,
и в луди болки огън накладете,
а сърцето ми извайте във обков.
Ах, колко милни сте ми- минали години, ...

koleto03

Поезия » Любовна

1K 3

Приставане

Школото свърших, хванах ергенлък,
очите ми с мерак метат мегдана,
баща ми чорбаджия – пашалък
и кон ми купи, и елек с гайтани.
Момите на чешмата гледам все, ...

ekstasis

Поезия » Любовна

1.9K 24

Обещавам ти, моя любима

Обещавам ти, моя любима
Като котенце малко в ръцете,
като лист пожълтял под снега,
като алено хребетно цвете
спи до мене любима жена. ...

Rosen-Rosen

Поезия » Любовна

2.3K 17

Да тръгва лятото

Да тръгва вече лятото да гони вятъра,
да търси нашите надежди нейде свряни,
претръпнали пък ще сме ние с пламъка
от болка пареща, но сладка, святкаща.
И в пещ ли сме, където се стопяват думи морни, ...

тюркоаз

Поезия » Философска

1.2K 1

Едно момиче, драскащо поезия

Поезията е изкуство, не забравяйте!
Тя е талант и чувство, и копнеж.
Тя сянка може да е скрита в храстите
или крещящо соло на един певец.
Поезията ражда много спорове: ...

Reqna

Поезия » Философска

1.7K 8

Мастилена въздишка

Безлично ми е, тягостно и пусто.
А беше време, пълно със любов...
Крещи до спазъм старото ми чувство,
ти гледаш странно някак, с поглед нов.
Дали ме виждаш, вече и не питам. ...

djudjii

Поезия

1.6K 3 36

Стихове и поезия от съвременни български автори

Есенни щрихи

Въздишка по морето

Битка

Момчето си отива

Любов без време

Трапчинки

Като магия

Време за възкръсване

Ефирно

Болката от твоето обичане

Котва в лятото

Научи ме да обичам!

За случайните неща

Кой знае защо...

Нежен сън

Вечер в село

Будувани нощи

14+ Мутренска държава

Ти знаеш ли

Загуба

Муза

Човек в бедност, но ЧОВЕК!

Чакам те

Градски мигове

* * *

В началото...

Сърцето ми в дъха на зима

Ритуал за агония

Разпиляна ухае страстта...

Силна съм!

Кошмар и мрак, и страх, и гибел...

За вас

Копнеж

* * * * * * * *

Върнете се

Приставане

Обещавам ти, моя любима

Да тръгва лятото

Едно момиче, драскащо поезия

Мастилена въздишка

Опашка