Поезия - любовна лирика, бели стихове, хайку, стихотворения за деца

Краят на лятото

КРАЯТ НА ЛЯТОТО
Разбрах, но късно – простите неща понякога са много ценни –
светулков рой да прекоси нощта в дъха на юнската люцерна,
да седне кротко баба до пещта, да окачи котленцето със мляко,
да тлее – кротко шипнала, жарта и много дълго изгрева да чака, ...

yotovava

Поезия » Философска

2024-01-16T12:18:21+02:00 629 2 6

Желание

Далече от пещери със богатства
и всякакви хорски съблазни,
как искам Господи, да избягам,
без никой и нищо да ме подразни.
Сам да си стана – и баща и майка. ...

Ревов

Поезия » Авторска песен

2024-01-16T10:41:38+02:00 461 1

Разпознаване

Разпозна ли вече своята душа?
Откри ли слоевете вечни
на мечтателност и мъдростта
потекла от потоците всевечни?
Не те поправя докато грешиш... ...

Лютиче

Поезия

2024-01-16T10:39:41+02:00 362 2

***

Покълнаха отровите и в мене.
Покълнаха. Появиха се листата.
И вече няма дни. И няма време.
Залюшка се отровена земята.
Завиха като псета ветровете. ...

Айра

Поезия » Друга

2024-01-16T10:34:47+02:00 624 1 2

Прощално

Имаме малко време на Земята,
що ни е дадено от Господ Бог!
Ще дойде ли нявга светлината,
или по принцип светът е жесток!?
Съществува ли въобще душата, ...

hcs

Поезия » Философска

2024-01-16T10:33:30+02:00 631

Което с нас не носим за отвъд

КОЕТО С НАС НЕ НОСИМ ЗА ОТВЪД
Раззина паст седефената нощ,
погълна лакомо селцето пусто.
И тутакси – иззад плета, до пруста,
без звук разля се лунният разкош. ...

yotovava

Поезия » Философска, Строги форми

2024-01-16T09:36:15+02:00 489 2 8

Писмо от един влюбен глупак

ПИСМО ОТ ЕДИН ВЛЮБЕН ГЛУПАК
…хайде, тръгвай си вече! Перонът е пуст и унил.
Машинистът надува за трети път тънката свирка.
Аз приличам навярно на влюбен глупак през април.
А пък ти на кондукторка, слязла на моята спирка. ...

Валери_Станков

Поезия » Любовна

2024-01-16T08:28:16+02:00 445 3 4

Отрова

Стоиш вътре в мен като на гости,
безгрижно тичаш из моето тяло
и се криеш между стените на моите кости,
винаги облечена в бяло...
Не ще те заменя за магия или цвете, ...

УмутАдемов

Поезия » Любовна

2024-01-16T08:20:25+02:00 383

Тъжна песен

Вятърът свири тъжно в оголелите клони,
песен тъжна, песен зимна, като човешки неволи.
В природата туй случва се законно и изконно,
чувствата са някога измислени от човекоподобно..
Ако човек не знае нищо за митове на чувства ...

bojenski

Поезия » Гражданска

2024-01-16T08:20:02+02:00 1.1K 4

Огън, печка, студ

Огън, печка, студ
Заместник на Слънцето
Прекрасно огънят в дома е.
В печката гори той - дава топлина.
Той ни от Нивенна, ободряващия ...

Лесничея

Поезия

2024-01-16T08:19:35+02:00 835

Късни зимни следобеди...

В един от онези късни следобеди
Когато дори гълбите са уморени да правят любов
Превъртяха се подгонени от скуката спомени
За това какво е да се докопваш към живота
Обречен да търкаляш нагоре по склона ...

ГФСтоилов

Поезия

2024-01-16T08:18:42+02:00 648 1

За бащите

Дори баща ти да не пита как си,
той често се тревожи за това.
Животът му е трънче за причастие,
болящо го за твоята съдба.
Изглежда строг, но носи топли мисли ...

valiordanov

Поезия

2024-01-16T08:18:12+02:00 424 1

Виолетово видение

В лилава люлка горестта ми дреме
от здрач и мраз във януарска вечер.
Броя секундите си- празно време,
в живот от дъх на божество изсечен.
Сънят ми бял- реалността прониза ...

Algol

Поезия » Пейзажна, Философска

2024-01-16T08:17:46+02:00 517

Без бикини

Нали съм пълен с мъжко самочувствие,
във женска баня влязох без багаж..
И чу се вик - Въй, това мъж ли е?...
А я усмихнах се с Голям кураж.
Е, стана после то, каквото стана - ...

mislitel

Поезия » Хумористична

2024-01-16T08:17:19+02:00 546 2 7

С вкус на младо вино

Целувката ти бе безкрайна.
Тя имаше вкуса на младо вино.
На глътки отпивах, оставах жадна,
надигаше се в мене нещо диво.
Опиваше ме бързо и тогава, ...

M1234567891

Поезия

2024-01-16T08:16:48+02:00 1.3K 8 19

Снежна приказка

Шейна на път сред снежна буря.
Безкрайна страшна пустота.
Камшикът гърбове прежуря,
за да поддържа скоростта.
Във впряга всеки с нрав различен. ...

streptococcus

Поезия » Философска

2024-01-16T08:16:22+02:00 490

Помежду

Небето днес е като бяла чайка,
аз търся сянката си някъде в безкрая,
дори да ти разкажа всички мисли в мене,
понякога си мисля че и с тях ме няма,
Това понякога е свързано с душата ...

living0things

Поезия » Любовна

2024-01-16T08:15:53+02:00 586

Музът хранител

Солнца контур старинный,
золотой, огневой,
апельсинный и винный
над червонной рекой.
А. Белый „В полях“ ...

МарияДимитрова.67

Поезия » Любовна, Друга

2024-01-16T08:14:57+02:00 494 1

Най-тъжният град

В най-тъжния град на земята,
там, дето оплакват живота,
аз вярвах сляпо в съдбата,
(но се клех в третото си око.)
И понякога времето спирах. ...

diesto

Поезия » Философска

2024-01-16T08:13:57+02:00 493 1

В света ми

Моето слънце не изгрява от изток
и залезът не идва в точен час.
В мен душата е център на всичко
и е моят най-верен компас.
Може най-тъмният здрач в мене да свети ...

gali

Поезия

2024-01-16T08:13:01+02:00 662 1

Мераклийка

Да бях аз ябълка червена,
щях да съм най-искана жена,
а аз съм цоцла захлебена
и от плюскане ще си умра.
Да бях поне с гайтани вежди ...

Spring_sunrise

Поезия » Пародии

2024-01-16T08:12:29+02:00 904 2 10

И сега ще го кърпя

... умаля ми и времето за прекрасното утре
и се метнах отново в мойта шапка за луди,
натоварих си мислите, непроходили друми,
закопчаните истини, неизкъртени думи
и разплетох посоките, че ми писна да чакам, ...

ИнаКалина

Поезия

2024-01-15T23:54:15+02:00 999 9 12

Прибоят на нещастието ще е празник

Загубих връзката си с този жалък свят,
макар наивно някога да вярвах в нея.
Надявах се по-мъдър да съм от Сократ -
нещастието вместо мен да не живее...
По лунните пътеки да вървя ...

vega666

Поезия

2024-01-15T18:13:31+02:00 516 16 9

Автопортрет за изгаряне

АВТОПОРТРЕТ ЗА ИЗГАРЯНЕ
Един живот живеем – при това
не го живеем точно както трябва.
Но на дръвник не преклоних глава.
И не оголих тежък врат под брадва. ...

Валери_Станков

Поезия

2024-01-15T15:35:57+02:00 365 6 3

До десет брой

ДО ДЕСЕТ БРОЙ
Тъй често евтини и зли
са думите, които ръсим –
като пресъхнали трохи
от ресторант с покривки мръсни – ...

yotovava

Поезия » Философска

2024-01-15T13:39:08+02:00 1K 3 12

Светъл зимен сън

СВЕТЪЛ ЗИМЕН СЪН
... пролетта се е задала откъм мъртвите гори,
хвърляй шапката и шала и излез навън в зори,
утре ще разцъфне дрянът, минзухарчето – и то,
за зелено ще се хванат всички до – и подир сто! – ...

Валери_Станков

Поезия

2024-01-15T12:59:50+02:00 398 4 3

Любовта на славея

Той ще дойде... поне се надявай,
сто ключалки по пътя разбил.
Ще се влюби плененият славей
до полуда в добрия април.
Всяка ледена дума и груба ...

Patrizzia

Поезия » Любовна

2024-01-15T10:57:32+02:00 973 9 12

Огледалото

ОГЛЕДАЛОТО
Добре, че огледалото не помни.
Добре, че огледалото е нямо.
Възможностите негови са скромни.
Да отразява истината само. ...

Валери_Станков

Поезия

2024-01-15T08:53:08+02:00 353 1 2

Лунната соната

ЛУННАТА СОНАТА
В далечен миг, когато бях дете
и вярвах в поучителните притчи,
прохладен здрач нахлу да насмете
от стаята ми гласовете птичи, ...

yotovava

Поезия » Философска

2024-01-15T08:48:36+02:00 463 6 10

Ти сънувай

Ти сънувай
Затвори си очите!
Вън се спуска нощта.
Ти сънувай косите
на красива жена! ...

MariaMustakerska

Поезия » Любовна

2024-01-15T08:44:54+02:00 468 2

Мисли V

Всеки следващ опит доказва,
че и най-големият провал
е само надежда празна,
която оптимистът още не е осъзнал.
Глупавата и болезнена шега, ...

Yo.Yo

Поезия

2024-01-15T08:43:52+02:00 566 2

Надежда

Ти търсиш в мене днес надежда,
но аз съм цялата покрита с прах.
И цялата отвънка съм изглежда...
Скала. Не ме рони. Недей че пак...
Ръцете ми ще станат клони бели ...

ElenaRacheva_87_

Поезия

2024-01-15T08:43:11+02:00 622 1 2

Аз и ти

Ще разтопя времето с ръцете си
и ще престане да съществува.
Да ни наричат отнесени-
не виждам и не чувам.
Годините нямат значение, ...

Аделаида

Поезия » Любовна

2024-01-15T08:39:42+02:00 797 4 2

Романтика

Луната като сърп се е излегнала,
красотата й никому не е убегнала.
Прекрасна и мистична
и толкова приказно обична.
За мен е тя сбъднато желание и закрила, ...

ЖанетГеоргиева

Поезия » Пейзажна

2024-01-15T08:39:19+02:00 611

Благодарност

Никой няма да забравим,
никой няма да лишим,
и на всеки ще оставим,
туй което му дължим.
Много сме получили, ...

sensors

Поезия

2024-01-15T08:38:56+02:00 463

Той

Той ме обича. Неясно защо.
Аз му разбърквам неделите.
И съм добра и ужасна в едно
и съм капризна с вечерите.
Първо му плача, а после се смея. ...

etikki

Поезия » Любовна

2024-01-15T08:38:36+02:00 540 2 4

Към моето дете

Към моето дете
Толкова много обич
в сърцето мое се таи.
Щастие ми носиш,
с коя друга любов може да се сравни? ...

Д_Дамянова

Поезия » За деца

2024-01-15T08:37:45+02:00 691

По повод на...

По повод на напъните -
да се премахне от читанките
стихотворението на Иван Вазов
„Аз съм българче“
В жилите си ...

rhymefan

Поезия

2024-01-15T08:31:09+02:00 478

Трошица любов!

Шепа трошици отвън по перваза
и радостта ми е гост - два чифта криле.
Споделят комина, по̀крива и тавана
на цялото зимно, бездънно небе.
И мътната локва за тези перна̀ти ...

ДаниелаВиткова

Поезия » Любовна

2024-01-15T08:30:55+02:00 1.4K 12 27

Няма

Няма
Няма нежност.
Няма лесно. Слава.
Няма стихове.
Сърце не дава... ...

SenseEl

Поезия » Бели стихове

2024-01-14T16:14:55+02:00 700 1