Нежните ти, сияещи коси осветяват пътят на любовта,
и небесно-сините ти очи ме пазят от студ и тъга.
Твоята изкусно изваяна красота е като никоя друга.
Макар и да си далеч от мен, знай, че винаги ще ме вълнуваш.
Ще съм в еуфория, когато името ми споменеш. ...
ТОВА Е МОЯТ ИСТИНСКИ ЖИВОТ
... пари, злата, възторзи и заслуги не ме интересуват въобще,
на мене радостите ми са други – да си живея чист като дете,
събудя ли се сутрин, и да дишам със обич в откачения си ден,
да си седя в писателската ниша над стиховете свои вдъхновен, ...
САМОТНО ДЪРВО НА ХЪЛМА
Все още моят край не е дошъл.
Не се вълнувам има ли го Рая.
Не вих с човек до мене като вълк.
За слава и богатство не мечтая. ...
Днес опитай да станеш от верния край на кревата,
не изключвай будилника четири пъти през пет.
Направи си кафето с лъжичка по-малко апатия.
И обуй си пантофите с десния първо напред.
Забърши огледалото — там се усмихва деня ти. ...
Как трудно се събличат страховете
и стиска устни навикът стаен.
Растат с копнежите ни ветровете,
след отпечатъка на съдбоносен ден.
От всяка лудост нароена, ...
What if every second came faster that normal?
Is the time going to be broken or the device you see the time on?
How will we know?
Who are we to know these things?
If we had the answer to everything there would be no point for us to exist. ...
Невинни хора отидоха си от света,
затова силно скръбта ме угнетява!
Мракът изпрати тях във вечността,
ненужната бруталност ни ужасява!
Техните близки сълзи леят, ...
"Е В О Л Ю Ц И Я"
Всичко и всички следваме Мисълта...
Енергията и Тя прави същото,
Мъдростта я преследва и Глупостта
и чак след това при себе си се завръщат. ...
Отскоро се гневя на две клишета,
и обземат ме низки страсти.
Първо, че само силните имат късмет,
и второ – нямало пълно щастие.
В коя точно част се намирам, ...
СОЛ В ГЪРЛОТО
... дъжд се свлича на масури откъм ниското небе,
тръгват облаците сури – дим през скъсано кюмбе,
а вълните с кеф прескачат гърбавия вълнолом,
с опакото на бръснача бръсна спомена за дом, ...
Пробуждах се и силна, и сломена,
и с весели, и с вехнещи очи.
Заспивах и щастлива, и ранена,
но винаги с нестихващи мечти.
Обичах и сърдечно, и привидно, ...
Трагедиите – малките – големите,
те си вървят – говорят по човека,
но сянката му как ще я отнемете?
Душата му? От нея е по-лека.
И следва той на слънчицето друмите, ...
Поетът в стари богове не вярва
и все така, скептик, не вярва в нови.
Денят си не с остен подкарва,
износил много смърти и любови.
Износил два-три шаячни балтона, ...
СИНЪТ НА СТИХОВЕЯ
... дали е от безсмислените дни, в които пропилях торби с надежди,
вървя в руини прашни съсипни, останали след мен из дните прежни,
надире – там, над птичите бърда! – се ветролеят светлите ми ризи,
цял век си гладя бялата брада, редя години – в стихчета – на низи, ...
До сетния си дъх ще съм учуден,
изобщо как дотука оцелях.
На Господ ли угоден съм и нужен,
или на дявола, че сбирал съм му грях?
Типично по човешки съм неверник, ...
Морето винаги за теб ще ме присеща.
Усмивки хиляди останали са, скрити между написаните редове.
Целувката на слънцето дори да се опита от твоята да бъде по-гореща,
очите си затворя ли, виждам те, като сирена, която сред бурните вълни зове.
Не е проклятие да се заслушаш в песента на грациозните русалки! ...
Самотен някой ми звъни от рано
и скачам незаспала от тъга.
Навън е още тъмно - само двама
споделят мълчаливо, самота...
А телефонът нищичко не казва, ...