Стихове и поезия от съвременни български автори
Духовни струни
се оказа повика на нашите души.
По гласа ти, разгадавах преди
кръстопътят на твоите мечти!
Долавях струните ти духовни, ...
И срещнахме душите си
очите ни болят от дълго взиране.
Сърцата ни подгонени от вятъра,
не могат да се стигнат.Няма спиране!
И как да спрем това препускане. ...
Вечна е любовта
ти застана тук пред мен.
Носеше букет с цветя,
ликуваше мойта душа.
Свенливо букета приех ...
Вярната пътека
аз се превръщах в шепа думи. Затова,
над листа бял до съмнало склонил глава,
сънят ми пишеше – и сам, и безутешен.
Часовник времето ми на чекрък въртеше, ...
Девойката, която ме хареса
... мен жегата ужасно ме нервира,
а пък и време беше му все пак,
реших и аз – вместо да пия бира,
да сляза днес на варненския бряг, ...
Когато спре да те боли
от думите, с които те обиждат –
несправедливи, унизителни и зли,
и черни като въглени във жижна.
Дори не плачеш, все ти е едно – ...
Отложено юлско утро
Пак очерта се седмица без край.
И – смачкали надежди илюзорни,
край мене всички ревнаха „Джулай!”,
а след „Джулай”-я туриха и „Морнинг”. ...
Подписът не се чете
Не ми изпращай повече писма –
адресът ми е друг и съм далече.
Над мен се спуска гарванова вечер
и ме похлупва с тъмни повесма. ...
Afrodita and Boreigh 🇬🇧
To destroy this heinous creature,
But his secret was gently unveiled,
Cause she saw his beautiful features.
He was beautiful not with his youth, ...
Смъртта е всъщност форма на летене
по малко тъжен начин и нелеп,
по пътя си към себе си – безкраен,
не знам защо намерих се, но в теб.
А тя ми се усмихна: То се знае, ...
Обричам на забрава
смете го на юли зноят зъл,
плъзва леко мисълта кахърна –
тръгна си, тъй както бе дошъл!
Тръгна си, а каза, че оставаш… ...
Кадифено докосване
С кадифено докосване
ме прегърна
душата ти ласкава,
затанцува в нощта ...
Нищо
Отстояваме до кръв това,
което правим.
И може би затуй така
помежду си се ругаем. ...
Неочаквана среща
как с детето по плажа
ходехме и срещнахме една
чудновата, неземна жена.
С надути устни и балкони ...
Дете на Божия безкрай
По цяла нощ мълчаните ми думи болят ме – като удари със нож.
Не съм мъдрец като Мевляна Руми, че да ви ръся бисерите с кош.
Чета – и пиша простата си книга, и простичко живея – ден за ден.
И хлябът ми за още двама стига! – ако остане краешник за мен. ...
Звездата твоя само ме окриля...
дори далеч да е сред небосвода.
Сърцето ми в туптеж открива сила
за вярата в цъфтящата природа.
Дори далеч да е сред небосвода ...
Кръговратно
На онзи свят не ще си вземем къщите,
парите си, имотите - удобните.
Ще тръгнем голи, автентични, същите,
каквито сме излезли от утробите... ...
Отразена в очите ти
Съществува ли обич такава,
от която се раждат звезди,
от която морето припява,
озарено от лунни лъчи? ...
По пътя 28
Планетата ни е жив организъм,
диша, храни се с астероиди и космически прах,
Светлината и тя е в списъка със провизиите,
тъгува, пътува, муси се, залива се в смях... ...
Избори
на български водата е розова,
на български се казва делим една граница,
на български пише: Внимание! Зло куче.,
на български се казва с грижа за хляба, ...
Исихия
... дошло е време всичко да простя и да забравя злост и лошотия,
животът ми върви, видя се тя, към своя край – пресветла исихия,
с мълчаните премъдрости благат, зарязал всички щения телесни,
готов съм да разкажа този свят със шумол на трева и птичи песни, ...
С Ботев в сърцето
Ще разпръсна думи за младостта на слънцето
през светлото на недостъпни сънища.
Ще посея светлина под стъпки на войвода
и където е блестял пламъкът на героичното. ...
Среща с морска сирена
Смъртта си има планове за Вас.
Ще дойдат май навярно да Ви вземат
сирените с омайващия глас.
Че техните напявания знойни ...
Химнът на алкохолика
но въпреки всичко - не ще Ме наддумаш ,
че Моята реч е подобно куршуми
и с нищо не ще промениш мирогледа Ми !
Недей си представя , че повече знаеш от Мене , ...
Среща със себе си
и тихи мисли ме обзеха.
Умът ми е при Бог високо,
а душата днес е топла дреха.
Тихо е във мойта мисъл ...
Горещо
на тъмното небе изгряла.
Над облаче наднича тя
и цялата земя огрява.
Гореща нощ. Та кой да спи? ...
Лудост
Пролива се с ярост невинната кръв.
Пропада светът щом се наслаждава
как братя са станали нечия стръв.
А дявол рисува автопортрети, ...