Стихове и поезия от съвременни български автори

258.8K резултата

Не съжалявам

Не съжалявам за това,
че пътуват дълго по света
моите влюбени слова.
Кой би осъдил любовта?
Не съжалявам за това, ...
584 3 9

Каквото

Вкуси, вкусът на свободата!
Бавно вдишвай я, полека.
Да загърбим ние нищетата,
че нещастие е за човека.
Защо ли пък ни бяха дните? ...
919

Есенна тъга

Не тъгувай за синьото лято.
Не тъгувай за шармантна жена.
Отлетя със последното ято
танцът на волна програма с бедра.
Вятър гриви игриво развява. ...
783 2

Чакалнята

ЧАКАЛНЯТА
Часовникът е спрял на три без десет.
И бирата е мътна като Янтра.
А келнерът виси като обесен
зад мръсното стъкло на ресторанта. ...
529 4 5

Времето, в което ще ме няма

Красивите очи на младостта
се крият зад завесата от бръчки
и само пламъчето на страстта
опитва на моменти да ги сръчка.
Красивите очи на младостта ...
864 5 8

Боли

Обичам те ,Свят, макар да знам
че водиш ни към края!
Мразиш ни ,че толкоз сме бавни...
плужеци ,безпардонни.
Как мразя лъжата...боли! ...
598

Твоят изгрев

Твоят изгрев
Всеки изгрев ме изпепелява,
както залезът в мен червен.
До сажди плаче, сълзите алени не съхнат,
защото си далеч, защото ти не си до мен. ...
618

В друг сезон

Опустява бавно твоя хоризонт
и птиците отдавна отлетяха.
Ти казваш, че е мрачния сезон,
а песните ти някак оглушаха.
Беше жарко огънче в нощта, ...
985 1 2

Чувството за отговорност

Човече, бъди мъж и бъди честен,
проблем не с криене ще се реши!
Да, път към доброто не е лесен,
но кажи истина зло да се руши!
Политици алчно пари родни лапат, ...
789

На последна инстанция!?

На последна инстанция!?
Как ли, предсмъртните дни "изглеждат",
Накъде ли, вътрешните ни очи поглеждат?
Дали към светското.. или към небесното,
покаяние, прошка и надежда му е чудесното! ...
903

Будител – по Мария Лалева

Всеки, който с дума, или жест
те е накарал да се вгледаш в себе си
да се преосмислиш и прозреш,
да победиш изцяло страховете си...
Да излезеш и да заявиш ...
788

Последна песен

"Последна песен"
Недей тъгува ти за мен,
поех по пътища безкрайни.
Но с теб ще бъда, знай, докрай,
докато спомени времето не изтрие с печалния си край. ...
778

Бъди честита и обичана

на жена ми
Смехът ти- лунен лъч
с който ме събуди!
Бяхме много млади,
бяхме адски луди... ...
757 3 2

Кукувица

Кукувица кука,
a в реката –
щука.
Зелена е гората.
Кумчо Вълчо ...
806

14+ … знам дори и аз една

За да има кой да псува,
българинът търси враг:
Путин, Байдън и Урсула,
и съседът му бунак!
Псува Кирчо и Василев, ...
853 5 19

Поезия от грешки

Не ме погребвайте
преди да съм живял,
не ме забравяйте
преди да съм ви дал
една прашелинка спомен ...
677 2 8

Пътят

Уморих се от урагана на чувствата,
от безкрайните бури, бушуващи в мен,
от листопада на мечтите си изгубени,
отронващи се от живота ден след ден.
Сега търся изворите хладни на надеждата, ...
814 2 2

Сънища в лилаво

Сутрин се събуждам уморена от сънища
за по-добър свят и хора – човеци,
за чист въздух и градини в лилаво,
пълни с усмивки и влюбени погледи...
Не искам да ставам от леглото, ...
991

Подаръци сърдечни

Едва ли листа бял ще ми е нужен,
щом не зная буквите да пиша,
но искам, искам силно да извикам
и подаръка си с думи да опиша.
Голям да бъде, но не чак толкова, ...
894 3

Девойката от варненския плаж

ДЕВОЙКАТА ОТ ВАРНЕНСКИЯ ПЛАЖ
... както си вървях по плажа
във един прекрасен ден,
зърнах – честно да ви кажа,
ах! – девойка с бронзов тен. ...
600 1 1

Хляб от думи

ХЛЯБ ОТ ДУМИ
Не ме люля виенско колело.
Животът ми бе истинска пързалка.
В световъртеж между добро и зло
светът и мен по цял ден ме будалка. ...
638 2 2

Рисунка с въглен на асфалта

РИСУНКА С ВЪГЛЕН НА АСФАЛТА
... а чайките прощален кръг извиха
за сбогом над стишеното море,
и есента до мен се кротна – тиха,
развяла жълта рокля на каре, ...
506 4 3

Виена

Във Виена – студ и мраз,
зимата е тъй студена!
Насред центъра съм аз.
Пея си, дори без глас.
Толкова съм окрилена, ...
850 3 8

Мисли за из път

Болката е само знаменател
и пътечка пряка през страха,
прегърни я като стар приятел,
тръгнал си стремглаво към студа.
Малко болка още ти остана, ...
838 3 6

Пожелай си нещо

Пожелай си нещо
и тихо мечтай,
желаеш ли нещо,
бори се до край!
Пожелай си нещо, ...
787 2

За два живота и за три съдби...

Зарекох ли се или ме зарече
съдбата ми? Не искам и да знам.
Орисниците – остарели вече,
орисали и свършило. До там.
Годините ли? Шарени мъниста, ...
546 2

Да ви обичам

ДА ВИ ОБИЧАМ
Достойнство, доблест, доброта и чест,
коя от тези думички е слаба? –
глава веднъж не преклоних до днес
във битката убийствена за хляба. ...
567 2 2

Изсъхнало цвете

Връщам се в този град след толкова години.
А сякаш беше вчера последната ни среща.
В дъното на тясната калдъръмена уличка бе домът ѝ.
Не след дълго бях там. Прозорчето на стаята ѝ не светеше.
А на балкона - изсъхнало цвете.
922 1 1

18+ Обещава, но не дава

След като ми сложи, вето
върху фризера с вина,
преди седмица - момето,
кекс - през ден ми обеща!
Тя закле се - без омлети ...
712 1 2

Топлината заобича твърде късно студа

Мирисът на лайка успокоява душата,
ако знаеш къде да я откриеш. Дива роза,
розмарин, босилек цъфтят около дома,
който ние двамата създадохме отдавна.
Венец от иглика, бръшлян и борови клонки ...
940 5 6

Снежнописни строфи

СНЕЖНОПИСНИ СТРОФИ
Аленее пътеката в първия сняг –
сякаш пламнаха в залеза тихо листата.
И студът припълзя, вцепенени от страх,
из смълчаните пазви заспиват зрънцата. ...
617 4 12

Векът на благодарността

Все по-рядко се случва
да правиш добри неща.
Сега е време да те вземат мътните:
да удариш в кантара,
да взломиш чужда сметка, ...
576 2 13

Проговорили мълчания

ПРОГОВОРИЛИ МЪЛЧАНИЯ
Понякога, когато съм на кеф,
при мен тогава просто празно няма –
ще пусна и последния си лев
във шепата на просяка пред храма, ...
529 5 3

Писмо до дядо Коледа от Теди

Дядо Коледа добри,
моля ти се помогни.
На приятелката ми една,
дай магия с чудеса.
Дай ѝ обич, дай ѝ дом, ...
901 1 2

В обреченост

Ела и сплети косите ми.
Положи глава на раменете ми
и тихо прошепни, че ме обичаш.
Не замлъквай.
Бъди шепотът в сърцето ми, ...
792 1 2

Ти виждаш ли

Ти виждаш ли във юнска нощ,
светулки да играят?
И виждаш ли в небето синьо –
слънчево сърце?
Ти виждаш ли над морска мощ ...
941 1 2

Водната криза

Соцът построи язовирите – да събират водата.
Демокрацията събраното пръсна
и натири из баирите, та обезодниха се
и градищата ни и селата.
И от тинята на „Студена“, като от длан ...
676