Стихове и поезия от съвременни български автори
Липсваш ми
Във тази есенна картина
ми липсват твоите очи,
като мечта вълшебна, мила
привличат твоите черти. ...
Разминаване
Всеки живее толкова дълго,
колкото сам може да понесе
в лабиринта на житейските пъзели,
където Съдбата интензивно тече. ...
Сянка между светлина, светлина между сянка
Черна дупка
Бяла планина
Падение или вълна
Кислород без вятър ...
Баща ми в мен
се вслушвам в стоновете на тъгата,
и чувам кашлицата на баща ми -
как буди сутрин тишината...
И как по детски, помня - си измислях, ...
Предесенно
на ятата последната песен,
на листенце засвири унесен
тъжен вятър сред златни липи.
Август впряга среднощни коне ...
Асансьор за мравки
Къде съм тръгнал, никога не зная.
Дали ще стигна – и това не знам.
Не питайте, на мен ми е все тая! –
добро ли, зло ли ме очаква там. ...
Бялата смърт
Здравей, как си приятелю мой ти сега?
Не съм добре, разпространява се отровата.
Исках да успокоя себе си и моята душа,
но отговора друг е, съвсем не е това! ...
зъб на мъдрец,
цигулка на щурец
и изваден въгарец.
Смеси във чаша за кафе ...
Red flag
явно с цел да те забележа.
Искаш постоянно да ти пиша,
а аз от теб не мога да си поема въздух да дишам.
Търсиш начини да се рекламираш, ...
Най-любимото лятно
за ново и различно приключение,
а погледът ти е щастлив и вакъл
и любовта е в лятно измерение.
И морска се разлива чак до плажа, ...
Ода за нежни души
О, времена! О, неравни
Живеем време славно!
На промени големи,
на чипове подменени! ...
Преродени
Изграждах пясъчни дворци,
а думите си в кулите затворих.
Обичах приказни мечти,
за любовта душата си отворих. ...
Знаци от Космоса
Имам тънки,фини блокажи
на доста места по цялото тяло,
с желание всеки да ми покаже
актуални грешки от минало отшумяло. ...
Кръговрат
неукротеното,
гледам как вълните
се борят със сушата.
Тая битка е вечна ...
От делата живея
Времето е ценен капитал, когато
Разбере човекът, че то е съд и "кофа"
За дела, които пък са - "дърво", което
Дава плодове. ...
В онази лятна нощ
то къса се на две.
Че не мога да повярвам,
че си ми изневерил.
,,Дали тя знае? ...
Как да дишам
черен катран, раздиращ дробовете ми?
Имам ли място в себе си да вдишам?
Не трябва ли първо да издишам
насъбралата се пепел от изгорени спомени? ...
Страх
проплаква, без да знае,
че нещо ще пирува с душата ѝ невръстна.
Замахва острие
и кръв по пода пари, ...
Пицикато за умиращото лято
Водно конче над морето литва в утринна езда.
Спи вълната там, където пият мравките вода.
Изгревът пристига морав, жълт, зелен и син от студ.
Малкият ми книжен кораб търси в залива приют. ...
Обичам те
безкрайна нощна тишина,
чертаят сенки светлините,
луната се усмихва над града.
Обичам те, когато идва ...
Орфеевата дупка
а в родопската гора там нейде сладко пее кос.
Той облякъл тънка бяла роба, днес е хубав, пременен.
С отворена душа го чакам да пристигне тук при мен.
Но няма златен лавър той в косите гъсти и черни, ...
Любовта е лятно изречение
когато всичко капе в нас щастливо
и любовта е лятно изречение,
което все расте, не си отива,
без точка, запетаите ги няма, ...
До майка ми
Или някой изобщо в живота ѝ
говореше на нея
Също както
Твоят говори на теб ...
На „Есенно прелюдие“ черновата
стърнища и храсти покрай прашния път.
Очите му - въглени от димни пожари.
Стъпките му - дълги сенки растат.
Още малко и ще хлопнат прозорците. ...
Здравей, море
Пак при теб се завърнах мое море,
бях далече но те носих в мен!
С теб сме заедно отдавна, от дете
и мислех за теб аз всеки божи ден! ...