Стихове и поезия от съвременни български автори
Търси се Армагедон
е потънал човешкия род!
Обвинява животни - в чудовища,
а душата си храни със зло...
И пирува, вторачил се в чашата, ...
Утро във Варна
... а варненският ден започва в пет,
поне за мен – на пейката позната –
с парче сапун и ножчето „Gillette”
клошарите се бръснат на чешмата, ...
Колко пъти
Колко пъти се влюбвах във тебе –
във очите ти с цвят на сапфир?
Заблестели във синьото време
и донесли в душата ми мир. ...
Към моя месец
Тишината неистово пари.
Аз под сянката знойна за минута се спрях-
предложих им преговаряне...
Борбата си беше жестока война. ...
Летни мигове
изгревът оставя дири–
розови и после златни
в нежна лятна необятност.
Търся те и те намирам, ...
Сенокос
през полето,
проклетото.
Дето на дядо ми
взе душата, ...
Прелюдия за още
да те обичам огнена
и вятърно категорична,
в рехава шума заровила
луди котета до ушите, ...
Където спят душите
Нощта е мъртво тиха,
студено неприветлива,
и слепи са браздите на синята луна.
Градът в заблуда спи, ...
Тишина
мисли и чувства, и хора;
хора без чувства и хора без мисли,
свят без стени и подпори.
Бездни, простиращи поглед сиротен, ...
Несправедливост
друг подава ръка, която забравят.
Бутат, блъскат и крещят,
такива на опашки трудно се редят.
Постоянно те обсъждат за външния вид, ...
Софийска вечер, котка и врабче
... това не беше просто котарак,
направо бе убиец безпощаден! –
след скока му в убийствения мрак
врабчето кротко Богу дух предаде, ...
Морска шир с розово лице
слънчеви ръце,
морска шир намери
с розово лице,
а под него синьо ...
Все още дишам
някой тъжно ще пита - кога?
А въпросът през цялото време
бе - защо съм живял досега?
И какво на света съм донесъл? ...
Неограничени възможности
Твърдата,несъмнена Вяра във чудесата
ги дарява с виталност за реална възможност,
но,за да влезеш с размах на Господ в играта,
трябва да преодолееш редица от сложности. ...
14+ Юмруците отнася и…
да кажем, на семейни начала.
И всеки ден мечтаех - яки тройки!
Понякога и с дясната ръка.
Девойките ми бяха много близки. ...
Смъртта е само недописан стих
Три дози лудост, никакъв късмет,
поне не те живях като мнозина,
животе мой – ту нежен, ту проклет.
В стих те написах, пях те и изплаках, ...
Две думи
... изглежда, мене Господ Бог ме пази – над сънищата мои даже бди,
във времена на скърби, мъст, омрази ме крие от връхлитащи беди,
не ме натриса в срутени химери, в напразни въжделения, мечти,
стани – ми казва, – и ходи, Валерий! – и бъхтя след Господните пети, ...
Вина
отровни мислите горчат,
ярост адска ме владее,
страстите не ме щадят.
Толкова обичам и така горя, ...
Сълзи от дете
не зная как да го спася.
Светъл лъч, що пада върху зрънце,
потъва в мрак, душата си гася.
С очи страхливи в морето се губи, ...
Кошмар
лице така и не видях
Една забулена вакханка
символ на самия грях
Ръцете си тя бе обвила ...
Дъх
пролетен полъх,
върбови клони в танц с тишината.
Плахо потрепвам,
свела поглед надолу, ...