Тишина... После пак тишина...
А исках да живея във музика.
"Нищо" пак ще си кажа и ще се смея сама,
понякога трябва да бъдеш във себе си другата.
Научих, че вече на доброто не отговарят с добро... ...
Отново сме с морето на брега.
То - влюбено неистово в скалите,
а аз - понесла древната тъга
на чайките, кръжащи над вълните.
Докосваме се в мимолетен танц, ...
Самотата бавно убива душата ми.
Затворила съм отдавна прозореца,
дори и слънчев лъч до нея не достига.
Скрито ридая зад маската на слънчева жена.
А всяка струна в душата ми отронва ...
Малка локва, толкова обикновена,
дете на облак и земя.
Увяхнал лист полегнал върху нея,
подухван от ветреца плува, сякаш галейки нейната вода.
Слънчев лъч безгрижно си играе и се отразява от локвата върху отсрещната стена. ...
Очите ти дълбоко в мойте гледат,
с музика топиш едно залутано сърце,
но устните ти от лъжи прогниват -
играеш си жестоко с една душа-дете.
Нима за теб е хищническо удоволствие? ...
Случайно забелязах те в тълпата
от безсрамно блудстващи души.
Усмихна се и продължи нататък,
но в мен остави палещи очи.
Като дете, несправедливо обвинено, ...
Като слънчев лъч прониза тежките облаци,
като пролетен вятър довя страсти и надежди,
като авгуско стърнище огън запали,
като летен дъжд накваси пресъхнала душа!
Илюзия било е. ...
Истински ценното
Животът е ценен! Защо го пилеем
в борбата за някакви тленни хартийки?
Отчасти единствено с тях ще успеем
да пълним тръбата от алчност с фунийки! ...
Умирам аз под палещи лъчи
и въздух нямам, а сърцето как боли...
Желая в миг на прах да се превърна,
че в нея няма спомен, нито сълзи...
Да свърши изведнъж ...
Наблюдавал ли си утринния хлад,
когато слиза в синята безмълвност
и във шепите артритни на града
разсипва първозванната си мъдрост?
А пътят му – опашка на дъждовник – ...
Прошепвам се на утрото, докоснало
очите ми със пъстрото разсъмване.
Погалва ме с лъчите си усмихнато
и грабна ме в сияйното си скитане.
Преплитам пръсти с повея на вятъра. ...
На сбогуване с теб, Лято,
ми е трудно да кажа "Довиждане".
Изпращам те със сърце, присвито в тъга,
и умислена... ще ми липсваш наистина.
Сякаш бе просто миг, ...
Този вятър, дето ме отнесе
толкова далеч от роден край,
днес ме люшка и с лъжовна песен
ми разказва за измислен рай.
Пей ми, ветре! Може да повярвам, ...
Посрещнах утрото с отворени очи.
Поредна нощ надвиквах тишината.
Разравях спомени, в мечти се крих
в очакване да съмне светлината.
Импулси блъскаха се в сляпото око, ...
Това е кръвната конституция на човека:
От гроздето вино ще направиш.
От камъка - огън.
От целувките - човек!
Това е жизнената конституция на човека: ...