Стихове и поезия от съвременни български автори
Как да летим прозрачни?
Някой прекъсва себе си от любов
Сега сме по-зелени от жълтите листа
аз и ти - несбъдната вълна
и нищо повече... ...
Бързата работа...
Наливайки Европата
във фондовете „Иха!”,
забравяше за сопата
и разни облажиха. ...
Не ми звъни
Сега със теб сме толкова далече...
Не шепна името ти, а наум те псувам.
Ръцете ти до моите не искам вече.
Не ми звъни, дори и да те провокирам. ...
Стъкло
И през стъклото
се вглеждам в тези светове крайпътни,
но виждам лошо.
Може би защото ...
Нощ
Нощ красива над мене светлее,
пълна с радост, живот.
Загледана далеч в звездите,
виждам как всички горят. ...
Елегия...
на С...
... Аз ще дойда с бяла хризантема,
ти ще закъснееш пет минути,
с вечните ненужни обяснения ...
Начало
старите грешки
и, трупайки нови,
да анализираш
това, което не успя... ...
Тъжен цирк и мен ме няма...
Нужно ли е да сме така комерсиални?
Музиката е глуха, светът не се върти,
и вече никой не знае какво е душата.
Животът е бавен и нямаме стил, ...
Приемете ме
с последна спирка „Седмото небе”.
Загубих си пътеката към Рая
и ангели не бяха ми дружина.
Изпълниха се всички предсказания ...
С номинална стойност
филтри са за парещите спомени.
Финикийците са се отдали на разврат и видимо
знаците им са изгнили из основи.
Жертвоприношенията са закъснели, даже ...
Нима?!
Окъпах се
от цветната дъга
през хоризонта!...
Събрах по-малко ...
Еньовден
Потънали в духа мистичен
на еньовденските цветя,
в тревата нека се обичаме-
да бъдем близо до пръстта!.. ...
Глътка щастие
заплатено със тежка вина,
този ден се затули във залеза
и във дъжд от мечти заваля…
Две светулки тропосаха тъмното ...
Закъсняло
Отдавна вратите си залостих.
Защо пристигаш… чак сега,
когато чакам вече други гости?
Студено ти е? Искаш питие? ...
Будни стъпки
кръстосват моята душа…
От спомени, нахално-дръзки,
се ражда огнена мечта
и се стаява, там, от ляво… ...