Стихове и поезия от съвременни български автори
* * *
и след него пак...
въпрос и още един.
Не спираш
да питаш очите ми, ...
* * *
наивно и радостно което бе...
Някъде по пътя то умря -
превърна се, то, в зряла жена....
Жена, изгубила вяра в любовта, ...
Обичам ли...
не искам безсънна да питам,
къде и защо идва края
на чувството. Как то отлита
далече, на друга планета. ...
Ти и тя
и страст и любов я изпълваха,
дайте ù на нея да се труди, да страда,
родена да се бори, различна от всички.
Ти вървеше напред със усмивка, ...
Има девет зъбчета моята сладка Поезия
Сутрин мия ù зъбите, сменямам памперси, правя тоалет...
И порасна Поезия някак си, толкова хубава,
че превърна дори и дома ни в поет.
Тази малка госпожица може ли всичко да знае?! ...
Болка от любов
На призрачни прашинки се разпръсква
любов, стопена във нощта,
сълзите ми умират и възкръсват -
в гърдите ми пулсира тишина... ...
Ветрогон
“А по-добре е да подгониш вятъра,
отколкото да седнеш и да плачеш”
Н. Й. ВАПЦАРОВ,
“Ще бъда стар, ще бъда много стар” ...
Безсловесни потоци
и дълго телата допрени са,
нагнетени от страст,
от най-дива емоция!
Голи, драскащи котки, ...
Да те пресъздам
кратка, пееща за любовта.
Да те сравня със тъжна есен,
посипана с пътеки от листа.
Да те пресъздам като звезда, ...
* * * * * * *
от огледалото
да ти разкаже
лъжите бели
утре сутринта ...
Бели гълъби
разбиват се на пяна и умират
и само вятърът сиротен
далечни спомени намира.
Разказват те за друго време, ...
Светло сияние
Цялата съм едно светло сияние,
отразено в годините мои забързани.
С всички тревоги, радости и пориви,
горещи с моето дихание. ...
За внуците ми
В Драгойново сме много души:
жена ми, аз и четири деца.
Тук само детски глъч се слуша
и пълни с радост нашите сърца. ...
Такава нощ
на сламена постеля и стърнище.
В пшеницата осили тежко дишат
и морните си лъкове снижават.
Небето – по-високо от преди е, ...
Сватбен марш
Мед по реверите им капе.
Воалът булчин шумоли,
кумът във пода удря капа.
Гърми в ушите Менделсон. ...
Човекът -- пъргав похитител
на дълго раснали цветя,
на век строени къщи жител,
врати затръшващ с лекота,
събира перлите със трепет, ...
Докато сърцето спре
в безмълвие суетно ни за миг
не трогва се сърцето ти студено.
Стоманено студен е твоят лик.
Чете се в погледа ти твой досада ...
Аз съм и не съм
Винаги съм тук,
но и винаги ме няма.
Щом поискаш,
ще усетиш моя допир ...
Кокоши диалог
дюздисани в натруфена премяна,
клюкарстваха си мило и доверено
за разигралата се вчера д р а м а:
Във курника си имаше канони, ...