Стихове и поезия от съвременни български автори

257.6K резултата

На Ash

На Ash
В усмивката ти слънцето открих
и после покори ме светлината...
Не казвай нищо, нищо... замълчи
и само се усмихвай в тишината! ...
612

Премеждие

Със дланите си ще те стопля...
Със топъл дъх ще те суша.
И раните ти ще разчопля
любовна болка да внуша.
И тази болка ще изпия ...
808 4

Горещник

светлосини месали
и врабците се готвят за пир
някой облак запали
някой хвърли трохи
от угаснали стари звезди ...
711 1

Бунта на кораба „Баунти”*

Бунта на кораба „Баунти”*
От седмици вече как бурята вие
и корабът скърца, издържа едва,
и сякаш Светът е безкрайна Стихия
от облаци, Вятър, небе и вода... ...
1.2K 1 1

Часовникът на времето

Спряха всички звездни асансьори
и... Алиса остаря...
А на времето часовникът
без стрелки е,
без душа. ...
994 9

Любов на лунна светлина

В нощта, когато Луната се избистри,
явяваш се ти - тъй нежен и истински,
моя Любов, мое вдъхновение,
мое мечтано призрачно видение.
Целуваш очите, изпиваш сълзите, ...
1.2K 4

Край морето

КРАЙ МОРЕТО
Ласкав шепот на вълните
гали нежно моя слух.
Трепкат вейки, впити
по скалите. Как е тихо тук! ...
1.7K 1 2

Две очи

Защо сте толкова красиви и истински,
нима във вашия свят няма лъжи?
Всяка болка през вас минава, понякога сте силни,
но понякога се уморявате, натежава ви и роните сълзи.
Но всъщност товарът не е ваш, ...
1.1K

Нежна екзекуция

Нежна екзекуция вещае
блясъкът, в очите ми присветнал.
Хълбоците ти изпускат пара -
вик на недвусмислена конкретност.
О, не бързай още да предвкусваш ...
2.4K 1 11

Остани

Остани
Цял живот съм те търсил, Любов,
без посока и път, накъдето
съм отправял спонтанния зов,
с топлината – дошла от сърцето... ...
1.1K 15

Хармония

Хармония
Хармонията се усеща,
тя е истинска и гореща,
постига се трудно -
с търпение - то е нашето каляващо желязо, ...
822

Драконът

Аз вярвам в живота,
аз вярвам в доброто,
аз вярвам, защото
до днес съм живял в самота,
далеч от живота в света, ...
1.2K 2

Такъв оставам

Не за парфюмена слава копнея,
нека в олуците вятър да свири.
Стихове пиша, защото умея -
друг на площада носа си да вири.
В тихата кръчма на ъгъла сядам, ...
1.2K 16

Балканско сърце

Имаш много лица, моя древна земя,
ту си горда – ту скършена птица,
ту юмрук във пръстта - ту гранитна скала,
ту сълза във око на девица.
Все им даваш на чуждите: вяра, пари, ...
1K 1

Годишнина

В Драгойново нахълта август.
Земята в огън се пече...
Едно събитие без давност
при мене пак ще протече.
От поривите на Съдбата ...
703 1

Очаквам те

Очаквам те
в една самотна нощ,
с животи разминаване.
Очаквам те,
в сърцето ми си нож, ...
2.7K 11

Неизбежната „Ти“, Незбежният „Аз“

Искам ми се да ти кажа нещо,
иска ми се, но защо?
Можеш ли да ми разкажеш нещо
за миналото си с изречение едно.
Дрогата си ти за мене, ...
1.2K 1

Летни четиристишия I

Слънцето къпе се в капка вода.
Вие се змùята в бяла следа.
Вятър целува вдовици-брези.
Наивна калинка самотно пълзи.
*** ...
580

Завръщане III

Колко пъти се спущах замислен и тих
на душата по слепите улички тесни
до оная сумрачна светая светих*,
пълна с древни скрижали
и бъдещи песни, ...
853 4

Бяла нежност

Бяла нежност
Бяла нежност, нажежена
от целувките на слънцето,
родила се,
за да ме прегърне ...
767

Броня

Броня
Бронята, с която съм навлечен,
е моят начин да се скрия от света,
но не с рицарски доспехи съм облечен -
обгърнат съм със... самота. ...
2.3K 1 2

Ябълка

Казват, че съм хубава, но мене
змей Горянин тъй не ме открадна,
бях девица, чаках го до време,
ала тясно е в моминска пазва.
Пазиха ме да ме не посегне ...
1.8K 1 11

Моята поука

Сърцето ми два пъти бе разбито,
но това научи ме какво бе обич,
защото с душата си усетих
какво е радост, а в същото време и тъга,
колкото силна и колко слаба мога да бъда, ...
1.2K

* * *

В синевата завинаги,
каквото е било,
отдавна е забравено,
очите ти омагьосаха и тъжно заплакаха,
и сега - ...
694

Кръговрат на мирогледа

Като сянка буреносна
песимизмът в нас нахлува
и самочувствието ни просва,
а самочувствие не се купува.
Сигурно ще дойде време, ...
838

На ръба на нощта

На ръба на нощта, само миг преди взрива на утрото,
остави любовта като дрога да плъзне по вените.
Ако ще от потоп тоя свят в този миг да се срути!
Да не би да е само една тая пуста Вселена?
На ръба на нощта помечтай, потръпни, изплачи се. ...
1.6K 3

Лъжа

Спести си сълзите,
може да ти потрябват някой ден,
не ги хаби за мен,
аз
не ...
1.1K

Сиви стихове за сиви дни.

До колко работиш?
Защо го правиш?
Защо теглиш хомота?
Защо не знаеш след себе си какво ще оставиш?
Защо си роб по време на живота? ...
1K

[Не]липса

[Не ми] липсваш,
[не ми] липсваш [ни] за миг.
Но прости, че те желая
и че ти простих, прости.
Но вече [не] ми липсваш ...
1.2K 1

Малка, нощна...

Аромат на борове...
И една малка, нощна...
Ще влезе ли някой през тесния процеп,
за да си вземе звезда – за ,,довиждане”?
Ще пусне ли джаза във своите сънища... ...
840 1

Далече от теб

Българийо,
това ми стига!
Вечер, в почвата ти плодородна, пръстите си да заровя.
И да се преборя.
Сутрин на изток да погледна, лъчите твои жадно да погълна. ...
854 1

Веднъж така се бях разпял под душа

Веднъж така се бях разпял под душа –
не ме е еня кой отде ме слуша.
Звъни се, аз обаче не излизам:
отключено е, който е - да влиза!
Съседката вратата ми отвори, ...
912 3

Художникът, мравунякът и гробът на кучето

Завърши в татуирана тишина
и тежко дихание
Пролетта му посади минзухари
Зимата - галон ирландско
Сега спи до цинковите си ...
1.3K 4

Раят

Когато някой
стъпва тихо
по земята,
когато идват
радостта и свободата, ...
723 1

Пълнолуние

Не се сбогувай.
Днес е пълнолуние.
Луната ще те сграбчи
с ярки длани...
Пропуква се небето от усилие ...
991 5

Лунната соната

Паяжина тънка от сребърни лъчи,
луната бялата пътека озарява
и двама с теб, изгубени в мечти,
се носим леко, а нощта ни поздравява.
Звездите загадъчно ни се усмихват, ...
944 1

Любовно суеверие

С терзания поливах чувства...
От тях поникна нашата любов.
Израсна и разцъфна цяла-
запълни чак и хоризонта нов.
Откъснах всичките цветчета. ...
744

Спокоен сън

Спокоен сън
Снощи сънувах сън, хубав сън.
Господ застана пред мен,
с някакъв блясък бе озарен,
но видът му бе замъглен! ...
1.1K

Ах, тези мисли!

Ах, тези мисли!
Спомени обгръщат като с роба
- нашите сърца, тела, души,
тайничко притеглят небосвода,
мисълта по-малко да се утеши! ...
785 1