Стихове и поезия от съвременни български автори
Нестинарското хоро
И не с очи, то беше във кръвта ми,
поела от жаравата искри,
по въглените хукна мисълта ми.
Попивах всяка стъпка със любов. ...
Осъзнах
разбрах, че хубавите случки стават мигновено.
Осъзнах, че всичко в любовта
се случва и е неизбежно.
Разбрах, че любовта е равна на раздяла, ...
Шехеразада
палачът страшен чака пред вратата,
навън разсъмва, сипва се денят,
а приказката стига до средата?
Ще продължи, когато падне здрач, ...
Не се страхувам
Аз не се страхувам,
че ще остарея.
Но какво ще дам
от себе си, не знам! ...
Тъжен дъжд
и кърши клони с ледени ръце.
Прегръща грубо улиците прашни
и крие усмивката на топлото небе.
Дава всичко, за да натъжава... ...
Морето е моята бездна
на топлото синьо море
вълните все още са мои
и белите му брегове!
Изпраща ми денем по вятъра ...
Сбогуване
и слънцето усмихва се, сияй!
Отново празник чука на вратата -
ваканцията вика пак децата!
Но те сега са в класната си стая - ...
Пробуждане
Само малцина тук са будни, тях виж.
Дано да събудят теб, слепецо с очи!
Виж на нашето знание силните лъчи!
Виж как те води недалновиден елемент, ...
Песен
Няма как да лъжем до безкрайност
Няма да можем да разпределим лъжите си по една за всяко утро и по две за сладки сънища
Няма вече начин всеки ден и за всеки човек да има купичка измислена супа
Пластмасовото време което нагласихме на бетонните часовници ...
Земята страда
разбуча се сърдито...
Наказва ни за това, където
сме толкова грешни тук, под небето!
Земята страда, за това, че не знаем що е то човечност. ...
Кошмар
сънувам от години насам.
Събуждам се като от шамар
и се успокоявам, че си далеч от мен.
Сънувам, че се връщаш уморен ...
На моята учителка
Във ден като този, прекрасен и светъл,
учителко моя, аз нося цветя.
На теб ги поднасям с любов, благодарност,
задето научи ме ти да летя!
На учителката любима
Учителко моя, любима, едничка,
толкова отдавна ли всичко това беше,
ти, хванала моята малка ръчичка,
с мен търпеливо букви и числа редеше? ...
Другата Америка
Витрината примамващо голяма,
изложено е там какво ли не-
пред нея (на Америка реклама!..)
един слепец подрънква със звънче... ...
Лудата
Онази - истинската - лудата,
направи своя избор лани -
да бъде Българка в прокудата
и Кирилицата да брани. ...
Ще раздера небето с нокти...
Ще раздера небето с нокти,
нека и него малко го боли.
Нека пролее сълзите,
които се изтичат от моите очи. ...
Алхимия
не лесно песен се реди."
Да те докосна ли? Плесницата ти пареща
безсмислено отеква във нощта.
Да те целуна ли и устните изгарящи ...
***
и часовникът когато спре...
Когато клонът се прекършва
и в есента денят замре.
Тогава думите не стигат ...
пост-трусово
(забравени)
спомени
да тичаме надолу по стълбите - липсва време
(винаги) ...
Думите
ДУМИТЕ
“Какво са думите ни? – капки дъжд...”
Драгомир ШОПОВ
“Думите са предназначени да скриват мисълта.” ...