Стихове и поезия от съвременни български автори
Твърде бързо
твърде бързо ще ни изгори...
твърде бързо си повярвахме...
а любовта иска време...
твърде бързо влязохме във огъня, ...
Германия (из "Европейски оди и поеми")
с възход велик, с могъщество,
позната
със блясъка на знатни умове –
в Европа първа, ...
Стъпкано сърце
и паметник ти построих приживе,
поглъщах всяка твоя дума
като причастие и вярвах в теб;
за мене беше като ангел, ...
Хайку - 22
река снага извива
в своето корито
ххх
раздира гърдите ù вой на вълчица.
От вчера съм малкото свито сираче,
но вкъщи ще нося все само шестици.
Снегът съвършен е, небето е сляпо – ...
Дъждовна седмица
Остана разграбена, пуста сергия.
В дъждовно настроение се случи
небесната сива фуния.
Отвсякъде шляпащи стъпки ...
Приказката свърши
Финал и проза... нищо лично.
И вярата във мене се прекърши
за годините ми някак нетипично.
Корицата, след страница последна, ...
..
Дъха му да чувам край мен, всичко да давам и всичко да взимам.
Аз можех да остана там, при него - кротък, тих, смирен.
Да разпалвам в сърцето му плам, от любов да бъде озарен.
Аз можех да не бягам, бушуваща страст да ме изгаря. ...
Aмерика
Америка в душата ми не властва,
защото аз над нея властвах!
Не зная как тя някои тласва,
че чак достигат до захласване. ...
Нека идва старостта...
Живях ли? Как? Дали добре живях?
Кажи, красива ли е тази старост –
или съвсем безлично остарях?
Превърнат в непотребна сянка, ...
Дошла е Пролетта
разцъфтяха се цветя.
Ручейче в гората рукна.
Дошла е Пролетта.
Последно сбогом - казва Снежко - ...
И пещта да ухае... на хляба
ситни капки изсипани в стон,
лунна вечер минава покрай
зазоряване в цветен подслон.
На човека много ли трябва? ...
С парче живот, забило се под нокътя
в грапавините търся си опора.
И си представям, че вървя по равното
и никак не ми пука за умората,
която върху камъка е седнала ...
Последни години
Болестите си мълчаливо понесла,
вървиш си по своята трънлива Голгота.
Безропотно крачиш и вече не питаш
какви радости още носи живота. ...
Уж...
“И свечерява. И не свечерява.”
Андрей АНДРЕЕВ, “От миналото нищо не остана”
И пада мрак.
А всъщност просветлява. ...
Полет
За да се пробудя.
За да прогледна
с взора на сърцето.
Езика ми вземете. ...
Въпрос
В последно време се боря със въпрос
и ми е трудно да си отговоря.
Защо ли на лицето само имам нос
и защо очите ми са по-нагоре? ...
Цвете
Едно усмихнато цвете
в ранен час ме повика
тихо до него
да седна. ...
Точно сега ли?
съдбата така да налучква,
когато весел си ти,
до тебе да има сълзи.
Ще кажеш с тъга: ...
Денят
Денят на хората е
срещи и раздели,
с надеждата
за нещо по-добро... ...