Стихове и поезия от съвременни български автори
Обичам утрото
Обичам утрото с капките дъждовни,
да поздравявам сутрин обичам света.
Обичам да гледам разцъфналите клони,
да се поклоня на мига. ...
Не беше за мене всичко
но беше пътят, по който реших да поема!
Не беше за мене всичко -
просто и тебе със себе си исках да взема!
Не беше за мене всичко - ...
Ламбада
Сякаш още дочувам ритми далечни...
Домът ни беше весел и изпълнен с гости.
Сякаш пак съм у дома...
Някой подканя: "Хайде -Ламбада!" ...
:)
сутрин, през прозореца навлезли,
аз гледам те и мисля си, уви,
ще си тъжен, щом слънцето залезне.
Аз будя се, обръщам се наляво ...
Навремето
навремето и теб те имаше.
Отиде си, и взе със себе си
душата ми, мечтите, думите.
Душата ми се върна, всъщност ...
Мигове на съзерцание
В миговете на съзерцание.
Боли...
От самотата
на тъжните вечери. ...
Гимназистко лексиконно
В час по БЕЛ ти написах лирична поема,
в нея „ти” и „любов” бяхте два синонима.
Следващ час – зоология: пеперуди в корема.
По ботаника – цъфнал в сърцето трендафил... ...
Кучето
стъпки към теб…
размахва като стрелка на часовник
раздърпаната си тънка опашчица…
поглежда те с двете си тъжни очички, ...
Бягство от реалността
избор труден,
разпилян ум
в замечтаното
пространство, ...
П. Р. П.
дори и да са в снимков вариант.
Няма смисъл... не искам... отивай си...
както правеше все досега.
И не ми давай от своята нежност ...
На сърцето последния зов
покрито е в черна тъга.
Самотно и наранено,
все ще жадува за любовта.
То с последен зов ще изрича ...
Горянин
на завет вътре мама ме родила.
От този миг зелената гора
е моят дом. От нея черпя сила.
Една бреза ме буди призори ...
Да си в пубертета
Ох, от мамината стара мода,
като другите не мога да ходя,
забранена ми е късата пола,
оскъдна дължината ù била. ...
Дадох ти прошка, Тъга
Денят закичи златната си брошка,
погледна ме със грейнали очи.
Тъгата с реверанс поиска прошка
и си отиде. Вече не горчи ...