Какъв народ сме, Боже - канибали!
Научих, че и Левски сме предали!
От тоз предател тъй се възмутих,
че аз реших да го убия с стих!
Но толкова бе некадърен този стих, ...
Колко много са станали лудите,
всъщност имат си цар - и войска,
щом по пейките вече целуват се,
тя за... мъж или той за... жена...
Да, било е - Амура пробождал те, ...
Минута време
В стремежа да догонваме минутите,
пропускаме усмивка, поглед, пролетта,
цветовете на света пропускаме,
да се зарадваме на дребните неща. ...
Тази нощ искам косите ми дълго, дълго, дълго да сресваш,
бавно, както буйната кръв на реката във вира търси покой,
босо лято по мене да тича, родено от твоите пръсти горещи,
и да кротне в най-силните длани този огнен, немирен порой.
Тихо сресвай косите ми, сякаш разцъфва в полето ръжта, ...
Анемия е. Просто е анемия.
С дефектни гени връзката ни пръкна се.
Задъхва се по равното. Къде ли я
заченахме тъй болна и объркана,
тъй малокръвна, че преди да стигне до ...
И горим като нервни цигари,
с жаден вдъх ни засмукват дилеми -
пушат дните ни, пръстите парят
в пепелника на смутното време...
И летим като птици небесни, ...
Като крадец във мене се промъкна.
Без милост всичко ми отне.
И макар да стъпваше на пръсти,
усетих как открадна моите криле.
Ограби всичко - обич и мечти. ...
Навън снегът танцува полудял.
Във себе си се скрих. Че там е сухо.
На малки глътки пия зимна жал.
Подрънква ежедевието кухо.
Навън снежинки – падащи звезди - ...
Докога ще ни управляват безогледно?
Докога ще живеем толкова бедно?
За едни има ги демокрацията и рая,
а други без лек или хляб виждат края!
Бойко, явно уникално ти е лицемерието, ...
Залезе слънцето в очите ни
(във кръв се дави всеки залез)
човешкото е кратко и умира –
а всяка смърт не обещава вечност.
Не всяка смърт е тъй необикновена - ...
Тези сълзи до кръв издраха очите ми,
път към тебе назад да проправят,
и от страх, че си тръгваш завинаги,
тежки белези по мене оставят.
В мрак и болка умряха очите ми, ...
Днешната дата е особена. Толкова двойки има в нея, че свят да ти се завърти.
В пълен синхрон е с голямата двойка, която Историята написа през мразовитата хиляда осемстотин седемдесет и трета година...
Наскоро попаднах на интересна картинка: кабинет, поохранени мушмороци, над главите им - портрет на ...
Две сенки под моя замръзнал балкон
разиграват среднощен японски театър,
в ритъм капчукът лее студен полутон,
безмълвен се скри във яката си вятъра...
Две сенки се сляха в съвършен силует, ...