Стихове и поезия от съвременни български автори
Отлагам
до безкрайност да отлагам.
Да не търся нощем ръцете ти
и сама в леглото си да лягам.
Отлагам нощните целувки, ...
Стихове омайни за работи потайни
Със моливче и бележник,
бос, на масата подпрян,
аз попълвам своя дневник,
сам-самия неразбран... ...
Дали?
а ние, земните жители- какво сме?
Прашинки може би или нещо по- дребно,
съвсем невидими за телескопа.
Затова пък се мислим за велики, ...
Яростно пълнолуние
Пронизва въздуха стаено електричество
и тишината с взрив е заредена.
Библейска нощ, езическа, епическа
– поле като огромна бяла сцена, ...
Търпение
ще дойде и за него някой ден,
когато друг пред него ще се кае,
в миналото към него бил безличен.
Трябва само лицето си да измие ...
Живей и помни
Човек се ражда само веднъж
и веднъж умира.
Но цял един живот
като нощен експрес пътува. ...
Сини палатки
излет насилствен,
къщите падат
от труса убийствен.
Сини палатки, ...
Когато...
остава чувството, че той е още там,
като ампутираните пръсти, които
можеш да помръднеш и обгърнеш
всяка част от малките моменти заедно, ...
Чака рака
Да настане тишина.
Да поемем курс по лунната пътека,
към неизвестността с утеха.
Събираш платна и с въдица в ръка ...
* * *
потъвайки...
отново за теб си мисля
и отново
изплувам - ...
* * *
Обичам да мълча, но само с тебе.
В цигарената тишина на този мрак
от думите да се спасим навреме.
Защото няма смисъл никак в тях. ...
Искаш ли
да бъдеш във всяка моя мисъл?
Кажи ми, искаш ли
да ти дам сърцето си?
А може би искаш от мен ...
Мечтая те...
Не мога да те имам, но мечтая...
До мене спри и поседни.
Огледай се в очите ми дълбоко...
Огледай се... ...
Ганьова мечта
Друса и гнети България такава криза,
че българинът вече е дори
без старата червена риза.
И от кризата жестока угнетен, ...
Емигрант
Ах, как искам да стана емигрант,
да напусна тая страна,
а там, като другите останал сам,
да се хваля с нейната красота. ...
Сред звездите
ненаситно сред звездите,
да ги милвам и разпитвам,
да флиртувам с тях открито.
Да ме мамят полудели, ...
Върви си
а вечер връща се в съня.
Очите ти избягвам, впити в мен,
но пак разпалваш ми кръвта.
Защо изникваш във ума ми? ...
Фалшива ли ме искаш
при мен се връщат с виковете на стените
от ехото на моето безумие,
родено от нестихващата жажда на очите ми.
Да бъдат искрени, когато те обичат, ...
Нов живот
появи се лъч от силна, ярка светлина.
Дойде и щастието, без да пита кой,
и навлезе бързо в душевна дълбина.
И усмивка изгря на тъжното лице, ...
Теория за самонараняване
когато от нещо си лишен,
и в липсите намираш илюзорност
на нуждата да бъдеш окрилен.
А дупките запълваш агресивно, ...