Стихове и поезия от съвременни български автори
Любовта в нас
Но какво е любовта?
Не ли е усмивка приветлива –
лъчезарен поглед мил
или блудна мисъл похотлива ...
"Човешката свобода свършва там, където почва чуждата!“
Докога ще е така?
Всеки да краде на воля,
без да плаща за това!
Време идва за промяна, ...
Две очи
повече дори и не желая.
Имам ли ги, мой ще е света,
пътят ми ще догори в безкрая…
А мечтите, ти ми ги дари- ...
Миниатюри
Искам там на топло да остана,
искам да заспя до твойто рамо.
Искам, но не трябва!
Не, не трябва! ...
Прегърни ми душата
Прегърни ми душата!
В този миг сякаш
свършва света.
Светлината изпили, ...
Поетични откровения
днес се печели!
Много ум не трябва
да пишеш халтура.
Към нея прибягва ...
Когато си отиде любовта
Когато си отиде любовта.
Не съжалявай, че преживял си драма.
Така навлизаш в лоното на мъдростта.
Изкачваш стъпала едно след друго. ...
Триптих
1.
В планината ветровете се гонят,
до върха достигат много трудно.
Ние се изкачваме по склона ...
Неонов сняг
небето озвездява,
политва кон ли огнегрив,
земята с плащ намята.
И сякаш скрива рай и ад, ...
Златотърсачка
Започваш кариера с нечия чалга песен.
Зарязваш семейство... Леко неуместно.
Кой те излъга, че животът бил лесен?
Поведението ти - липсва всякаква честност. ...
Спомен
и масата във ъгъла за двама.
О, спомен бял, отново ти ме връщаш
към онзи миг, забрава дето няма...
Навярно помниш как по наште длани ...
Полуобиколка
Завист отхапа парче от луната.
Била заплаха, персона нон грата.
Слепите къщи дъха си стаиха.
Сенки намръщени в мрака се свиха. ...
(не)Тишината
дали изобщо има някой горе.
Пътувам към безкрайна синева
и нищо не очаквам. Не говоря.
Мълчи ми се, понеже много дни ...
Ще има...
Ще има кал в живота ни,
ще има смрад и пръски.
О, светлината има антипод.
И хората един на друг ...
Дете
Някому чедо – никому мило.
Дете, облякло тъга, вместо пижама.
Наказана невинност.
Дете – буден страх. ...
Грях
“По городу гуляет грех...”
Борис ПАСТЕРНАК, “Весна”
Грехът върви пред мен престъпно млад,
безбожно чист, красив необичайно. ...
Душата ми е въглен
и въглен в нея не гори,
от ранно утро до късна вечер
все студен лежи, лежи.
Щурчето под прозореца ми нощем ...
Ако имах два живота
Ако имах два живота,
бих отдала единия на любовта.
Да обичам, страдам и копнея,
такава е моята душа. ...
Рисувам тишина
досущ като премръзнал февруари в храм.
Тихо е, безсмъртно тихо в мислите.
Вали. Вали красива споделеност там,
където тази моя чиста зимност ...
Изгубен смисъл
други - не чак толкова добре.
Лъжем за щастие, не играем честно,
губим способността да казваме НЕ.
Раздаваме чувства, говорим напразно, ...