Стихове и поезия от съвременни български автори
По въжените стълби на дъжда
Щом някой ден зад голите бърда
се срина подир слънцето оттатък,
по въжените стълби на дъжда
понякога ще слизам на Земята, ...
Ще ми разкажеш ли сънят си
ще го запомниш ли дотогава
няма
можеш да ми го разкажеш само
до мен събудиш ли се можеш да не казваш ...
Безкомпромисно към себе си
но такъв, да е чиста Поезия,
бих ги дал за онова късче магия,
във което се раждат творения.
Не такива родени на поточната линия ...
Диалог
–Здравей, сънуваш ли звездите,
които светят ми в нощта?
–Здравей, така се точат дните
и чакам, чакам вечерта… ...
Дали ще те забравя?
Да те забравя?! Не! Не мога!
Затворя ли оч ...
На майка ми
Тежат в ръката ми като олово
Покланям се пред теб и искам само
да те прегърна-да съм с теб отново
Значение няма времето отминало ...
На СПА ли? Никога на 8-ми!...
С Евлоги, моят мъж, за 8-ми Март решихме
да кара всеки както иска празника! Сами!
Петимни за приключения бяхме! Преценихме
ползата! По- влюбени ще сме от сега,нали? ...
Споделена вечер
... нека бъде вечер споделена? – да погледам в твоите очи –
в тях пътува цялата Вселена, благо в тях душата ми мълчи,
ох! – не мога сам да се позная, ставам нереално кротък мъж,
може би солчицата в кравая плаче в мен за твоя бавен дъжд, ...
Жена е видение
сътворен човек в два пола,
допълващи съвсем да споделят радост и тревоги.
Това е мъжки свят, но какво би бил без жена или момиче,
дух, двойник, илюзия и сън в мираж ...
Жена съм и си ми отива
усмихнато да плача с глас.
Да съм копринено бодлива,
различна – в профил и анфас.
След мен изгарят негатива, ...
Неслучила се приказка
Душата ми кило памук тежи.
Щастлива съм, че не е от олово.
Край мен молец когато закръжи,
не пляскам на безшумното му слово. ...
Песен
моята постоянна спътница,
горката,
милва ме с поглед в нощта.
Съдбата, ...
Тайнствена сълза
и истинска, и с маска на лице.
Тя носи и блаженство, и отрова
в голямото пулсиращо сърце.
Жената е и вярна, и невярна, ...
Мъжко акапела пеене
Неукротена – вряща и бълбукаща, изригваш ти – неозаптяема вода.
Ти врязваш се във бездните на скуката, катериш с вик щастливите бърда.
Ти сриваш се през мъжките ми прагове – дереш ми каменливите русла.
Не е ли време вече да си лягаме – ме питаш тихо, казваш ми – ела! ...
Кривото колело
по която отдавна вървя,
съм намирал любов и утеха,
много болка и долна лъжа...
И защо все на мене? - се питах. ...
Спомени
и кръвта кипеше в мен,
а сега съм стар, стерилен
и почти олигофрен.
Помня как в живота бурен ...
Дом завинаги
И ще отмине този ден, без да те видя...
И само тази болка от години,
която заживя със мен като приятел..
Така ми липсваш, толкова ми липсваш.. ...
Сутринта на 8 март
как цветя избираха деца с баща.
Момиченцето си хареса рози,
вдигна ги високо, заяви:
-За букет избирам този, ...
Мълчание
Мълчанието ме дави
Не принадлежа
на мястото на което
всички казват трябва ...