Стихове и поезия от съвременни български автори
Белег
Белези прорязват цялото ни тяло.
За да ни напомнят минали беди,
краища жестоки и всяко начало.
Белезите нявга силно ни грозят ...
Обич моя
литнала в омая на нощта.
Искаш да си неразумна
и да се докоснеш с вечността.
Обич моя, медногласна, ...
По пътя 19
този спор винаги трябва да се избягва,
Тя не може нищичко,да ти стори,
ако в нейните глупости не се впрягаш.
Ако не послушаш съвета ми, ...
Майка
Смеят се очите и.
Очите и са пълни с топлина
и падаш на колене.
Гласът и, гласът и! – ...
Весел Ной
в сърцето вали или духа.
Михаля с дъските пак той си е –
две мокра, а третата – суха.
Ковчезите уж са ми ноеви, ...
Kолкото е имал и е нямал
а луна - преситена и пълна,
рони вън звездите - да покълнат
в пепелта на рухналия свят.
Тихо е и старият квартал, ...
Мълчание от думи
Не ме прекъсвай, моля, те, недей,
едва донесох куфарите с думи.
Часовникът престана да боде,
стрелките се отскубнаха безумни ...
Часовник от боклука
Животът ме люлее на кантар –
след радостите – ядове отровни.
Живея като някой стар клошар,
намерил във казана скъп часовник. ...
За нежността
се заслушва и не спи нощта.
Клонът на дърво провесен,
а под него блика нежността!
И протегнати ръцете, ...
Наковалня или чук
На тях волята ще устои.
Не бъди трева,
дърво бъди.
А бурята - нека си гърми. ...
В такава нощ
В такова време няма какво да правиш, освен да отвориш книга, и да четеш нечии стихове.
В такова време без да искам започвам да гледам звездите.
И чувствам как топлината излиза от сърцето на старите мои кокали.
Сред мириса на сено, скрит в ...
Будителство в сегашно време
улисани в сиво злободневие,
се носим на живота по потока,
с гребла потънали в забвение.
Измисляйки си мимолетни драми, ...
Три жени
Като ги виждах – и ожаднявах,
покланях се, пиех бавно сладките им глътки
и за всяка капка благославях.
И жени по пътя срещнах - като плод : ...
Дори да исках
удобната за всекиго от вас.
С различна съм съдба, а и присъда,
родена трудно, в буреносен час.
Очите на душата ми са сини, ...
Автопортрет по пладне
В небето слънцето по пладне
ще кажеш – камъни троши.
Да хвърлиш камък, де ще падне?
И блатото се пресуши. ...
А дано, но надали!
и вятър вей,и дъжд вали.
Аз поседнал съм и пиша..
А дано, но надали1
Изливам чувства и копнежи, ...
Защото те видях
до болка натежал от свойто минало,
към светлото си бъдеще подносил -
одеждите с петната от мастило.
Но слава Богу! Те ще ми напомнят, ...
Горчиво
значи е реколтата добра.
Дали и връзката ни е красива,
или е просто някаква игра?
Родена сякаш за да ни изпита ...
Свободата замина на луната
почва да върти процента
все на сладки далавери
в тайни, непрогледни сфери.
Кой ще мисли за народа, ...
Знае, че...
вече стаила се в облак.
Беше валяло и пак заваля
бистро и лятно, и много.
Важен и топъл новият ден ...
Епична романтика
но не мога да плувам...
Бих изкачил планини със крачета,
но от високото се страхувам...
Бих се бил с дракони огнени, ...
Напред към спомена
Открадни от скъперника време.
Преброени са дните за вземане,
и за даване вик се подема.
Забрави за въздушните замъци. ...
По пътя 18
Малкото грахово зрънце на Принцесата,
скрито под многото пластове от Материя,
е предизвикателството фино за поетите,
от Бездънния Безкрай на чувствата Истина да отсеят. ...
It must be gone - said the imposture 🇬🇧
I want to unveil the true one you are,
the one you're hiding behind that shell.
I want to see the unseen
to untangle the tangled ...
Нишки
невидимата нишка е съдба,
кълбото на живота е голямо
и дом е то на мисълта.
Обличам се със вяра - златна, ...