Стихове и поезия от съвременни български автори
Странна птица
... когато сториш някому добро,
това се казва чиста далавера! –
Бог те записва с ангелско перо с най-златните си букви във тефтера,
дали си пуснал своя сетен лев в паничката на просяка пред храма, ...
Кашлящ случай
започва се, а после ме надуе.
И тръгва като бримка на чорап,
а погледи към мен веднага всуе
насочват се и пъпли страх във тях. ...
Метаморфоза
и почнах пак романи да чета,
аз имах време конят си да впрегна.
И с него да препусна по света!
Развял перчем от карловска тръстика ...
Сняг
Снегът навсякъде постели.
Аз запалил съм мотора
и пея врели-некипели.
Пък духа и е мразовито... ...
След залезите призракът се скита...
сред светове се лутам непознати.
Под руини на древните палати
аз търся свитъци с вълшебни тайни.
За мислите мечтания омайни ...
Между ината и любовта
Предчувствия ме лъжеха стократно.
Съдбата във вина да подозирам -
нахално е (предвид че съм инат).
Пословична бе мойта проклетѝя, ...
Установи....
Не си слаб. И имаш себе си…Поне веднъж
застани спокоен и гледащ.
Животът- и вятъра- ще се засмее властно
в лицето ти. И сърцето ти ще затанцува ...
Две момини сълзи
... нощта си грабна шапката и шала – и нейде надалече отлетя,
в едно съседно дворче из квартала ти краднах шепа пролетни цветя,
май, момини сълзи или зюмбюли? – и тихо размечтах се призори
да идем пак на някой плаж през юли, или да хлътнем нейде вдън гори, ...
Най -добрата рецепта за дъжд
е и ти във синхрон да поплачеш.
Спомен в стих мимолетен задръж
и пусни лудостта по задачи.
Забрави накъде си вървял, ...
Реголит
Да бъда твоя сателит във мрака,
а може би титанов щит в бедите
нищо, че съм реголит върху плака.
Дали бих наклонила аз везните ...
На този свят
и за любов сме земна сътворени.
Създадени сме с божий благослов
и мигове щастливо споделени.
Дошли сме, за да търсим своя път ...
Изповед
… загърбих вече смелите си рискове, живея благо – праведен и тих,
ако от мене нещо си поискате, ще ви го дам – на стон, в сълза и стих –
старчоче, помъдряло между римите, разчорлило си древната брада,
дано, щом си отида, да ме имате за брат във радост, скърби и в беда, ...
Твоя
А очите ти – небесни светлини.
Душата ти е любовта,
която чакам да ме посети.
Думите ти като таен шепот ...
Пречистена
ще засенчи ли онези спомени.
Със, които дишам чак до мръкване,
пуснали в мене корени.
Ако утре се събудя, без да знам ...
А то представи си
не ще ти го сервирам наготово.
Гладувай за любов, плодът презрял
окапа и напъпи клонче ново.
Протяга вейки в други небеса ...
Троянския конник
и при свои, и чужди намирах подслон.
С мен бедняк е делил хляб и дреха,
ала нийде не сетих мое място за дом...
И угрижен се лутах по неведоми пътища, ...
Каша
Свирят като чобани.
Стадо им липсва, много.
За това са призвани.
Бедна, родна картинка. ...
Горчивите ни равносметки идат късно
Какво ще ми отнемат – нямам нищо?
отдавна всичко всекиму съм дала –
палитрата на листопада пищен,
сред преспите безмилостни изтляла. ...
Танц на самотата
две очи за красота, ръце готови да прегръщат!
И не залоствай своята врата, че може някой да надникне!
Излез под слънце и небе, чист въздух вдишай, сила връщат!
Когато си самотен си мисли ...
Разказвачката на приказки
брилянтни кристали проблясват във мрака.
Одежди от кожа в любимото черно
обличам и тръгвам – дългът ме очаква!
Наклаждам си огън от приказки стари ...
Този сбъркан в зачатие свят
ясно слънце в небето над мене!
Птичка Божия съм – чичопей,
сбирам сили сега, за летене.
Черен страх, черен страх, черен страх, ...
Грешникът е оправдан!
Рекох си, от ла@ната в, които плувам, ще изплувам,
не знам реално ли е... или просто пак, ази бълнувам?
Бях горе, бях доле... и ето, с тълпата на Черква отидох,
първо мълчах, гледах..., срам, ама и грехове споминох! ...