КОГАТО УТРЕ НЯМА ДА МЕ ИМА
Нали живя щастлив, какво ти пука,
че няма да те има на света? –
дъждовна капка, хлътнала в улука,
търкулнато кравайче в пепелта, ...
Научим ли сърцето да прощава,
а устните да сдържат яростта,
душата безвъзвратно завещава,
да не политнем нивга в пропастта.
Научим ли ръката да подава, ...
На Прошки простете! Нека сълзите ни са чисти - от обич, от радост, от умиление, от удовлетворение!
*****
Бистра капка сълза в ресниците спряла.
Дълъг път от сърцето до света извървяла.
Тиха, плаха, несигурна ще се откъсне, ...
Отрова – непреглътната прелива,
преглътнах ли я? Сто пъти по сто.
Зелена станах, тиха, мълчалива,
корав комат – от клисаво тесто.
Сега трева съм – дъх да ме разклати, ...
МОЛИТВА НА СИРНИ ЗАГОВЕЗНИ
... понякога – когато съм замислен – печалното си минало чета –
изчистих ли греха си, Ице Христе, че праведно да дишам на света,
бях ли добър със всички светли хора, които изпроводих в своя друм,
или ги натоварвах – без умора! – с приумиците в своя луднал ум, ...
Какво се случи? Май голяма драма?
Бавачката ти взе че абдикира?
Я стига - тя е сурогатна мама,
минаваш просто от коняк на бира.
А дал ти Бог (и още да ти дава!), ...
СТОМНИТЕ НА БАБА
За тебе вече никой тук не помни, и бащиният дом е зейнал – пуст.
Злодей е счупил бабините стомни, продънил се е дядовият пруст.
През дворчето е плъзнала кощрава – лехите само вятър ги плеви.
Не се и вясва лудият тъдява – стърчи на хълма в дългите треви. ...
Таа, значи, ето вече време е дошло!
Достатъчно седях сама и в мрака!
Метлата стягам с реактивното витло,
два-три парцала, аз и котарака,
поемаме където вятър отнесе, ...
Ти не следваш сърцата на другите.
Ти си себе си... и сам се създаваш.
Ти си цялото Божие чудо!
И си тук да растеш, не да страдаш.
Ти си онзи боец сред безброя, ...
АВТОПОРТРЕТ С ВЪГЛЕН
Зачеркнах сто Галактики на кръст
и все така се диря в необята.
Сега върху снега рисувам с пръст
автопортрет – портрет на самотата. ...
Погребани клавиши на пиано,
изтляла под звездите серанада,
денят – нанякъде забързал рано.
И късен сняг, в душата ми нападал.
Три ключа сол, във въздуха висящи, ...
Гласът ти като акустична китара,
а парфюма ти-дъжд и цигара.
Устните ти като хапка от пая,
А през погледа ти виждам рая!
Изкушението все по-силно е от теб да опитам ...
Страшен шум и тътен е тук сега
в гърдите от сърцето бушува водопад!
Тази буйна, тичаща вода
необуздана пада от високата скала!
Плиска по коритото си бясна ...
Ти си огън, ти си буря,
ти си всичко, което ме погубва.
Ти си силата на природата.
Ти създаден си да ме разрушиш.
Неочаквано дойде , неканен гостенин ...