Стихове и поезия от съвременни български автори
Животът
в безкрайния низ от съдби.
Той блика в моменти на щастие
и чезне сред дъжд от сълзи.
Животът е раждане чакано, ...
Не полудявай, моля те, по мен?
Не съществувам. Късно си дошла.
И миналото мое ще те смачка.
Лодкарят вдига леките весла –
и аз към Лета тръгнах с бърза крачка. ...
В Жеравна
Там далече в България в селцето Жеравна,
всяка година има сбор на българщината!
Тук се сбират млади и стари в една гора
и пеят и играят те наши български хора'! ...
Вихрулѝца топла пепел
... низ полето покрай село, из горичката отвъд,
със светулчица на чело тръгна лятото на път,
празна циганска каруца три вихрулки прах изви,
спря щурчето да скрибуца нощем в сънните треви, ...
Копай си гроба
да звъниш.
Връщам мръсно,
ще кървиш.
Онзи, дето ...
Приказка
Името на българският Годо е Неволя,
която при нужда винаги липсва,
но каруцата ни си е постоянно готова
за пътешествия из вълшебните приказки... ...
Предизборни размисли
От избор на избор - по-кух, уродлив.
История славна в мрак и забвение,
кретащи дни в сивота, примирение.
Природа красива - море, планини. ...
Морето и Любовта
Ти мое море си като Любовта
идвам при теб винаги с усмивка.
Заедно сме, за кратко си отивам с тъга
и все ми липсваш, вълна след вълна. ...
Морето станало е чай
Пак чайника е кипнало морето
и ври водата, пенят се вълните.
Деца се пръскат, скачат на кълбета,
родителите гледат ги сърдито. ...
Боксерки за Поета
Нали си нямам вече свестни гащи,
молецът ги направи на мильо,
в бутик с бельо влетях със: – Хайде, наште! –
че барем да се барна с чифт бельо. ...
А Мис Калифорния вече отдавна я няма
150 килограма
живо тегло,
секси месо,
чупи кантара, ...
Агония
Плача, крещя..
Смея се, тичам.
Падам , пищя.
Искам да искам! ...
Илюзия
си отида,
на капака на ковчега,
отвътре,
нарисувай ми ...
Еволюция
Всички говорят от телевизора,
че не можело само с един източник,
да се бори Енергийната Криза,
което за мен е необоснована мистика. ...
Светли безсъници
и в един по-човечен от хората тръгнал си свят,
там живеят онези, които отдавна не спят,
пишат стихове тъжни. То друго какво им остава?
И самотна душата им пак е и млада, и дива, ...
Има хора
безразлични, студени, сковани,
с набраздени от злоба лица,
изкривени от стискане длани.
Има хора, с прехапан език ...
18+ Олимпийски надежди
в час със олимпийски правила
крият, ясно е какво, в бикини,
и показват чаровете на женствеността...
А лесбийката сланиноспортна ...
"Memento mori"
Дали е от годините - не зная,
(на няма половината съм, век)
но някак си започнах да забравям -
за малко, че съм в кожа на човек. ...
За жегата и хората
аз не помня досега.
В Ада, дявол да го вземе,
май не пържат ги така.
Суша. Всичко живо страда. ...
Две първи от едно
след изгревите топло многозначни,
в които бързането е извикало
тълкуване по неразумни начини.
И плановете, все неадаптивни ...
За нежност време не остана
Зает да ближа рана
подир рана,
да се доказвам на слепци,
правещи се на светци. ...
Жътва
Дъхтяща на озон, нощта
е скрила пътя след жътваря.
Преди да се простя с ръжта –
щурче в сърцето си затварям. ...
Кражба
За истинските творци в науката и изкуството
трудовият кодекс не съществува,
те са на светлинни години на стандарта от руслото,
техният сън е винаги буден. ...
Заплака гората
Обичам твойта корона.
Горо ле, там е Вселена!
Горо ле, там е отмора!
Плачеш ли, горо зелена? ...
Одеялото на покварената нощ
нито мога да забравя онези мрачни чувства,
обгърнали мозъка ми като тежко одеяло.
Нима това е едрата сума,
която трябва да платя, ...