Стихове и поезия от съвременни български автори
Лабиринт от непокорство
а стръмен лабиринт от непокорство.
И няма да е пристан и легло,
ако не го живееш със достойнство.
Не ще отвори огнени врати ...
Голота
не доближавай телата .
Изгуби се в очите,
намери там искрите.
Целуни ми сърцето , ...
Ти можеш всичко, златна обич си...
В самата теб вълшебство потърси.
За идното, безспорно, се тревожиш
и стичат се понякога сълзи,
с които същността си ще заложиш. ...
И Господ Бог за обич ще възкръсне
... аз вярвам във добрите чудеса, що Господ Бог на всекиго е пратил –
да пийнем по коняче „Метакса” на припечето с някой стар приятел,
да скъсам в парка пролетно цветче и да го дам на тъжната женица,
хвърчилце да завържа на момче и подир миг светът да литне – птица, ...
Продажник
Продажниците са с маска, без имена,
те не застават зад своята мъжка дума.
Те имат сърце но нямат по-важното душа
пред теб мълчи а зад гърба ти ще продума. ...
Върнах си
сърцето в мене
да работи за дъжда.
Чуй го как
самотно стене ...
Живот назаем 18
Всичките мои писания,
които вие може би ще прочетете,
са плод на съкровени желания
и труд упорит на цялата чета. ...
Завист
тихо се прокрадва по стените.
Сгърчените ѝ и зли очи
чакат жадно да заспят звездите.
Никога не може да прости ...
Препускане
и спират в здрача за почивка.
Така все тичма моето сърце
със обич, трепет в мене скрито.
Как времето лети! Не съм сама ...
Дядо Паро
... съседът на етажа – дядо Паро,
с когото се разбирахме добре,
не знам дали от хубавата старост,
да вземе тази нощ да си умре. ...
Космическо време
Във вихъра на времето, безкрайност се плете,
реалност и мечти въртят се в танц неспирен.
Ехото на миговете в пространството отеква,
минути–пилигрими във влака на съдбата са. ...
Твори, Марко, твори!
решително не мязам на герой.
Езоп не би ме в кратка басня хванал -
магарета кат мен, иди ги брой.
Ехиден делник смигва ми в гримаса, ...
В необята
Разперила снага и тъне в мрак.
Единствено прашинки от звезди,
мъждукат в галактически бразди.
Една планета е открила брод. ...
Пространство на суета
разбираме, че го има.
Ехото на мислите ни настига
между ерозията на ентропията и
еротиката на близостта. ...
Влакът за Варна
Софийската ми приказка приключи.
Надянах своя дрипав анорак.
Напъхах се във кларковете "Gucci".
И метнах се на варненския влак. ...
Ще те позная само ако ти...
възвърнеш нежните си висоти.
Небето ти лазурното желая
и слънцето ти топло да блести
от чувствата напомнящи за рая. ...
Пръсти
един на мъж и до него на жена.
Пръстите си те докосват едва-едва,
но и двамата мечтаят да усетят дъха на чуждата уста.
Нещо все ги спира да се слеят, ...
Дъждовни дни
на безименни коли,
пресичащи по
мокър булевард.
Не вдигат прах, ...
Не сме се срещали отдавна
не виждам твоето лице
и в някаква забрава странна
живее моето сърце.
Годините над нас се смеят, ...
Живот назаем 17
За тежестта на другите светове,
за духовните наши проксита
ни предстои все още,да разберем,
да усетим,техните гравитиращи стойности. ...
Попитах морето
Замълчах пред шума на вълните.
Слушах, слушах два часа поне
и накрая реших да те питам...
Ти умора не чувстваш ли нявга, ...
Мъртва любов
разцепи тъмнината
Разчупи я,
на милион и сто
парченца малки.. ...
Бялата жътварка
сладост тъй горчива
нищо не премахва
нищо не затрива
твоя вкус ...
Бяхме ли
в някоя долна земя да си търсим духа?
Бихме се с мелници с дни, а години безславни
влачихме в кални стъгди копия към дома.
Кротнали морни тела, отброяваме впити ...
Призован от Вещица
От пъкъла ще извикам името ти...
...ще ме чуеш ли....
На кладата ще те призова, с мен да потанцуваш, като за последно...
И после, след като изцяло изгоря, ...
Боже мой, погледни ме за миг?
... доверчиво живея – и знам, че понякога много се лъжем –
и за болките плащам си сам, и се будя в зори – все по-тъжен,
и ме нерви дълбокият ден, в който ние сме хорица плитки,
и в лъжите изпаднали в плен, си изпращаме светли честитки! – ...
Изстрели в сърцето
Натъкнах се на гилзи от куршуми,
прашасвали на стария таван.
Никога до днес не ми е хрумвало,
че би могло да се окажат там. ...
The Hurdle 🇬🇧
trapped in a tower, till the morrows age.
It breathes its tears, it tastes its rage,
kept in soft skin, woven of sage.
A fragile soul, heard not calls, ...