Стихове и поезия от съвременни български автори
Тиха самота
моита тиха самота?
Далечен спомен със гръм
В душата долетя.
Самотна, залези изпращам ...
Шепа вяра за ближния
Разплитам лунната пътека,
навивам преждата ѝ тънка.
Тъй както нижат се полека
годините, край мене мръкна. ...
В някакви разни неща
изглеждат тъй кокетни и красиви,
цъфтят, показват си прически,
листенца сипят в улички-гротески.
Объркаха се всички знаци, ...
В тъмното
И искам, но не мога да ги призова.
В тъмното съм цялата очакване,
И копнеж нахлува в моята душа.
В тъмното единствено си позволявам ...
Дяволи с мен заети...
И надути, и превзети,
Гонят ме по небосклона
И въздишка се отронва.
Няма спирка в тази бездна, ...
Токсична любов
Но доста често съм неразбрана.
Наранява ме и дори не осъзнава,
Че ме боли, не съм от стомана.
Няма измъкване, сякаш съм в плен. ...
Жена магия
покорна, мила, тиха и добра
Не чакай! Недей се надява..
Търси другаде тази жена!
Аз мога да бъда ревнива ...
Превенция
но с вяра, ако носим я навеки.
Надеждите не зреят от въпроси,
със чувствa обяснени от поета.
Сънят е приспивател на живота, ...
Убий ме с любовта си
Убий ме с любовта си,
в сърцето ми си ти!
И в нощите красиви
за мене си мисли! ...
Пешката
мечтае всяка пешка.
Но трябва да свърши
всичко без грешка.
Наляво, надясно ...
А ако бях слабачка като тях
Обажда се животът – да се чуем,
а всичките му напъни са всуе,
ту прави се на евтин, ту на скъп.
Ту шут е, ту палач е и не зная ...
Лудото дете
... ако не можеш да летиш, поне не хвърляй тежки котви,
във храма прекръсти се триж – не знаеш Бог какво ти готви,
дали в безмълвните реки, или в най-мъчните небета? –
на теб ти иде отръки! – да пастриш в себе си Поета, ...
Ключът не е в капан
аз вълчите си зъби ще повредя.
Ключалка на безскрупулна врата
стои от дограмата ѝ на педя.
Вратата, казват, има две страни. ...
Посърнали са Божиите стада
Посвещавам стихотворението на Неофит I - Български патриарх и Софийски митрополит
Камбани плачат. Плаче и небето.
Посърнали са Божиите стада.
Отеква във простора кухо ехо. ...
Дори и да ме няма пак съм тук
живея в ноти, в думи, в нечии рани,
в перца на птици – призори събрани,
с тях кърпя си крилете. Светъл звук,
самотен славей, на нощта напук, ...
След поредна запетая
проф. Златимир Коларов
Ако се случи животът да е благосклонен
старост достойна да ми отреди,
не ме съжалявайте тогава, за Бога… ...
Шепичка време
Жар прекипи ли, нагарча...
Беден на време си, аз пък за ден
бързам да ти го изхарча.
Учиш ме как от цветя се пести — ...
Пролетта е жива... ( вирле )
пъстра и красива.
Само с тебе, знай,
тя е земен рай!
Зимата се свива, ...
Слънчево утро
сънено се буди сутринта.
Зората със прегръдката си ласкава
за миг ощастливи града.
Слънцето през рехавите клони ...
Куршум
свлякох се, започнах да изстивам,
а пред очите ми пак теб виждам...
За последен миг ще ти кажа сбогом,
ще те усетя, ...
Нау̀чи ме да вдишвам нежност
в конвулсия преди да те поеме,
и в миговете толкова щастливи,
за твоята любов ми трябва време...
И сигурно приличам на учуден, ...
Светът е в моята душа
блести небето в светлина!
Светът е в моята душа –
порой от чувства и мечта.
Вземи ръката ми с ръка! ...
Самонараняване
и ще направя удар по целта.
Какво се случва с цялата планета?
Потъва магистрално във калта.
Набръчкан съм от турски сериали. ...
Стихче за някога
Ако скиташ се и дъжд проливен сякаш през дрехите стига чак до твоето сърце и носи ти студ, и сякаш плащаш за стари грехове, а навън е тихо и някъде ...