Стихове и поезия от съвременни български автори

255.7K резултата

Чинка

Чинката на чинка ми чинкува
с цинкавия цинк цинколест.
Пръчката ми с пръч пръчкува,
около околната околност.
Гаргата гаргува гаргогласно, ...
1.1K

Петя

Петя
За Дубарова Петя ще поговоря
Тук в стил скромно поетичен.
Стиховете на момичето това,
Поетесата прекрасна – песни ...
721

Точка на топене

Точката на топене
на стоманеното ми сърце
е някъде между
топлотата на бедрата ти
и пронизващия студ ...
753 1 4

Фидипид по следите на доброто

Полудяваш в живота, когато не разбираш какво ти е дал.
Да се будиш, същинско е злато! За какво ти е онзи медал?
За какво ти е цялата проза на пияни кратуни в нощта?
Ще потънеш в морета от рози, ако нямаш смирена душа.
Ще се слееш безмълвно с тълпата и ще станеш пореден циник, ...
760 2

Аксе/кс/лерация

В днешно време девствеността сякаш е бреме
и девойките бързат някой да им я вземе.
1.1K 3

Зората ще бъде вестител

Обвити в мъгла - необятни селения,
лъкатушат в просъници дните
и се вмъкват внезапни прозрения,
щом на Бог вечер видя очите.
Всепрониква и отвътре ме жари ...
652 1

Какво сънуват рибите

Някога – когато се разхождах прав
под масата на собственото си въображение –
често се питах: Какво сънуват рибите?
И често си представях, че рибите сънуват
рибарските мрежи на Изгрева. ...
877 3

Мини край мен

Мини край мен, дори набързо...
Нахлуй в безцветния ми свят
и с мъжкия си аромат
повикай погледа ми дързък.
Опий ме с плътния си тембър ...
782 4 5

Пролетен адрес

Дойде с топлина и със слънце,
с нежен цвят на плодни дръвчета,
събуди и последното зрънце,
стопли земята, прегърна полето.
На всяко цвете нежно зашепна, ...
1.2K 4 9

Хербарий

Не помня колко съм вървял,
към колко хора. (Дълго беше.)
Разбрах едно - не бях живял,
затуй на себе си съм грешен.
Накрая уморен и жаден ...
531 1 1

Това е тя

Две очи - Вселени,
те са винаги засмени!
Една уста и хиляди целувки...
две ръце и много женствени милувки...
И глас, подобен на рекичка- ...
613 2

Мечтание излъчва ми душата...

Мечтание излъчва ми душата
отвъд пределите на самотата.
И низост, и невежество, страдание
не спират волята ми от желание
да ме изпълва с яркост красотата. ...
590 4

Ти си

Не знам какво към теб ме тика-
ти си мойта Евридика.
А аз съм прост градски злодей,
нямам общо със Орфей.
Арфа аз не знам какво е, ...
692 1 2

Недописаната притча

НЕДОПИСАНАТА ПРИТЧА
Дълбока е нощта – като комин,
избълвал всички бесове от Ада.
Дъждът покри – сред охра и кармин,
с шеллакова глазура листопада. ...
536 3 2

Момичето на моя ужас

МОМИЧЕТО НА МОЯ УЖАС
Въшлив клошар,
докопал влажен фас –
по гарите денят ми се изниза.
Ей тъй – без теб – из Варна скитам аз, ...
585 1 1

18+ Романтика ли е, или нещо подобно

Романтика -
Шише ракия,
мяука котка зад комарника,
и загорелият комшия
налел си е една стограмка, ...
762

Живот назаем 16

Ж И В О Т Н А З А Е М 16
Тъмната Енергия е квинтесенцията,
тъмна материя не съществува,
основен контекст на концепцията
как Свръх Разума с нас контактува. ...
1K

Кречетало

Вият се бели брези;
с отскочила съвест
се гледам отгоре
и търся причини
за неуспешните полети. ...
695

Празничен стожер

След ковидната суша
народът пак е в храма
и проповеди слуша,
но капка вяра няма.
Очаква знаци в слава, ...
536

Есенна трева

Поръсена със скреж
Почти зелена,
Ме накара да забравя,
Че иде зима.
Върху босата ми пета ...
1.3K 1 1

Спасение

Побързах да си кажа: „Стига! Край!
Недей да цивриш вече в слаби рими.
Шамар си удари. Сърце, потрай!
Перото щом трепери е ранимо.“
Побързах да си кажа, но не спрях. ...
1.2K 1 5

Ода за лудото Ленче

Шопарчето ни като слънцето грее,
сложи много кинти в джоба и явно,
лудо Ленче нова песен взе да пее,
заряза столетницата моментално!
Данъчни измами - ето светлината, ...
1K

Пред мен е тази твоя красота...

Пред мен е тази твоя красота
пробудила духа на свежестта.
Финесът на природата сплотен
разчувства с пролет истински света
и знам надежда ще е в светъл ден. ...
748 7 2

Надежда

Какво му трябва на човек...
жена която го обича,
деца, който нужда имат от това
да им дарява спокойствие в сърцето...
и внуци, който да го даряват с усмивка ...
526 2 2

Тайнство

Посветено на И. В.
Кой си ти? Не знам, кажи ми.
Аз коя съм? Прошепни ми
и по име назови ме,
не това, което зная, ...
868 3 2

Шоколад и кюфтета

Един не обича боб и пиле
другия от риба пак се крие.
Да не става дума за спанак
или да направя качамак.
Картофки и кюфтета много обичат ...
1.3K 9 34

Сърцето ми е стих – неписан

Език така неразбираем
ли ползвам? Дяволът ме взел!
И той ме взема все на заем,
и все ме връща. Не поел
така нелеката задача, ...
541 1 9

Автопортрет по залез

АВТОПОРТРЕТ ПО ЗАЛЕЗ
... сякаш бебенце на пазва в златоткани пелени,
кротко слънцето залязва – пали залезът кладни,
през гората вятър вейва – вирва зайчето уши,
гракне гарга ненадейна, сетне всичко се стиши, ...
409 2 1

Упование

Губя, изоставям, лишавам се,
Пренебрегвам, изхвърлям, изтривам,
Отпращам, отблъсквам, прекратявам,
Изтръгвам, обезсилвам, умъртвявам....
Изпразвам, изключвам, ограждам...какво? ...
923

Там където ангелите се раждат

Там където ангелите се раждат,
тишината в очакване е свела глава,
мракът отстъпва ужасен и изплашен,
озарен от любов се пробужда света.
Звън на камбанки с нежност вестят ...
944 4 9

Пр(о/е)зрение

ПРО/ЕЗРЕНИЕ
Само един човек може да разбере
картините ми и това съм аз…
Джорджо де Кирико
От първия човек – Адам – ...
824 1 4

Приятелите

Те никога не ще те злепоставят,
пустинята за теб ще прекосят,
умеят всички грешки да прощават
и всеки кратък миг със теб ценят.
Раздават се. Не казват: „Нямам време!„ ...
873 7 12

Хипотеза

Ако действителността е абсурд
или горната граница на Невъзможното,
колко е лесно да се правиш на луд.
И да вярваш в противоположното.
Че „единицата“ е капацитет, ...
543

Оцелял, за да обичам

Понеже сте ме пращали при дяволи
през ада и в десета планина,
едва ли нещо друго се надявахте,
увѝ но скоро няма да умра!
Напук на завистта и проклетѝята, ...
582 2

За вятъра

Вятъра ми е приятел.
Той дава ми крила.
Издига ме високо
и ме учи да летя.
С него аз препускам ...
460 1 2

Позволи ми

Виждам очите ти и виждам цветовете в тях.
Виждам как приказно и вълшебно се преливат.
Напомнят ми на един приказен свят,
в който бих живяла.
Когато светлината ги огрее, ...
698

Фрагментарен залез

За сбогом сенките танцуват със залеза в нощното небе.
Денят изтлява:несбогуван с това което бе, или не бе.
И как да седна и да пиша за случилото се между нас?
Защо луната все въздиша, а земята тръпне в този час?
И ако стене тази тиха болка,която носи моята душа: ...
474 3 13