Стихове и поезия — любовни, красиви и кратки стихове | Откровения

Снежко

Снежко весел, Снежко бял,
цяла седмица валял,
кой те сипе от небето
по селата, по полето?
Кой по голите върхари ...

Handzhieva

Поезия » За деца

4K 2

Смърт, забрави за мен

Смърт, забрави за мен
Не ме гледай така
и не се усмихвай.
Аз няма да ти подам ръка,
ще живея, с тази мисъл свиквай. ...

vesi97

Поезия » Любовна

1.1K 4

Недей...

Не ме докосвай! Моля те... Недей!
Не можеш с поглед времето да върнеш.
И чувствата - събиран грях в музей.
Отмина всичко! В спомен се превръщаш.
Не питай вече - мога ли без теб! ...

chvassilev

Поезия » Любовна

960 6

Ръка с благородство протегнете

По Коледните празници пробуждат се мечтите
и търпеливо чакат някой да ги сбъдне,
по празниците ръка с благородство протегнете
и сбъднати мечти на чакащи сърца дарете.
Сърцето свое отворете и дните празнични ...

iam

Поезия » Друга

893

Дон Кихот

По кой ли път е тръгнал Дон Кихот,
макар и сам, без стража и народ?
Обърквал ли е често пътя на мечтата
с кръстопътя на съдбата?
Питал ли се е къде отива, ...

transytania

Поезия » Хумористична

1.7K

Новата година

НОВАТА ГОДИНА
И този път пристигна през полето
с елените, шейната със звънци.
Изнизват се годините разпети
на кръстове, накичени с венци. ...

rudin

Поезия » Друга

707 4

Весел сняг

Весел мокър сняг
от небето заваля
и покрива с похлупак
лошите неща...
Здраво ще ги замрази ...

levski66

Поезия » Пейзажна

1.2K 3

Обичам да събличам...

Обичам да събличам мислите,
когато ме прегръщат силно,
когато радостта облича се
и от тъгата жадно пие...
Обичам да разрошвам сънищата, ...

veesii70

Поезия

1.5K 22

Адажио

АДАЖИО - ШАНСОН
Не тъгувай за вчера,
не се надявай на отвъдното,
купи си бонбониера –
щастие сегашно сбъднато… ...

Liliyanaandreeva

Поезия » Бели стихове

1.2K 7

ХХХ

Нощта е черна и дълбока
като прозявката на куче.
Луната броди без посока
и чака нещо да се случи.
Щурците свирят тъжен блус ...

laramaylin

Поезия » Друга

1.1K 8

В чест на мъртви мечти

Колко капки сълзи да ти сипя във чашата?
Колко грама тъга? Колко грама въздишки?
Вдигам тост за мечтите - разпилените. Грях ли е?
Ще прибавя и болка - никак не е излишна.
И коктейлът е чуден. Трябва да го опиташ. ...

Optimistichno

Поезия » Любовна

1.3K 5

Старата година

Старата година
Отива си страта година вече
завинаги и няма да се върне.
Последна декемврийска вечер,
в която няма кой да ме прегърне. ...

vancheto13

Поезия » Любовна

878

Петровден

Петровден
От малък помня този ден...
Та той е празник на селото.
Дълбоко скътан той е в мен,
в отдела, гдето е Доброто! ...

Hekredel

Поезия » Философска

1.7K 2

Аметистово

Самотата се лекува единствено с любов!
(Хр.П.Стоянов)
По парапет студен ръката ми минава
и сякаш стопля вледенения метал,
и върху снега отпечатък от ръка остава. ...

icohim

Поезия » Любовна

1.2K 7

Билет за невръщане

Билет за невръщане
Заведи ме на другия бряг,
там, където живеят мечтите,
там, където във лунния впряг
до полуда танцуват звездите! ...

petna10laleta

Поезия » Любовна

1.1K 7

Последен миг

И в красота застинал този свят
и грозота щом него загрозява,
безмълвно бедното е с цвят богат,
щом черно утрото изгрява.
И помни дните на възход ...

sauronboab

Поезия » Философска

763

Нощ за убийство

Нощ за убийство
Тази нощ, след толкоз умора,
ще убия отвътре страха.
Тази нощ поначало е моя,
присвоих я – реших да не спя. ...

petqstefanova

Поезия » Друга

941 2

Вселена

Вселена
Ето, стрелките на времето не спират,
преминават по невидимата спирала
на вселената и всеки един от нас
остава своят отпечатък в сърцето… ...

Izumrudkata

Поезия » Друга

981 1 4

Последната нощ на декември

daisypatton

Поезия » Друга

1.1K 1

Между небето и земята

При вододела на небето и земята
ехти една взривена тишина.
Надеждата възкръсва и пропада,
а вярата превръща се в река.
При нея дълго време се прокрадвах, ...

danigallery

Поезия » Любовна

1.2K 14

Мечтател

Обезсмъртен, в безкрайното пространство очите му останали са.
Съсредоточен, непоклатим, уверен до мозъка на костите си,
убеден, че той не ходи, а лети.
Описван, одумван, обиждан, преценяван, подценяван, възпрепятстван.
Но той не чува, не усеща това около него, в мечтите той гмурка се и не изплува. ...

herobryan

Поезия » Друга

744

Луднал дъжд

Някой ден, ако ме грабнат мисли шеметни,
аз ще запрепускам. Ах, с какви коне,
в нежния ми стих – съновник твой на времето,
в твоята гора... Под моето небе...
Ще струи любов в росата – пъстри капчици, ...

bohem

Поезия

933 12

Някога...

Някога смял ли си се,
когато душата крещи от болка?
Някога вървял ли си без цел и посока?
Някога искал ли си нещо толкова
силно, че от нетърпение да тръпнеш? ...

Ralica944

Поезия » Любовна

1.2K 2

... мираж...

Предай нататък моето спасение.
Отказвах го от всеки досега.
Предай го, без да тънеш в угризения,
нататък - аз сама ще си простя.
Ще си простя, че и днес ще стане вчера, ...

tsveti4ka

Поезия

1K 1

Адът Любов

Адът, наречен накратко ЛЮБОВ,
е странен, фатален, дори нетипичен.
И на кръвта с непрестанния зов
ражда се в нас - всеки път нов, различен.
В него катран ужасяващ не ври, ...

laramaylin

Поезия » Любовна

782 2

Всеки край е ново начало

Не тъжи! Отишъл си е миг,
но друг ти предстои.
Не плачи! Една мечта,
загубила контрол,
от друга ще се замени. ...

kotel

Поезия » Друга

2.2K 1 14

Съпружеско

Мога да говоря за това -
колко много те обичам.
Мога да крещя без глас,
полудяла до отричане.
Облаците в моята глава ...

alida

Поезия » Любовна

1.1K

* * *

Сама се разбих на парчета,
кръвта си плиснах в река,
с молитва към Бога
гласът ми отеква,
краката ми бавно ...

Бубчето

Поезия

1.2K

Моя душа

Моя душа
Моя малка, моя дива,
наранена ми душа -
ти си горска самодива,
ти живееш през нощта! ...

Nejnostt

Поезия » Философска

889 8

Вечер

Вечер, когато спиш,
идвам с щурчета работливи,
с цигулките си малки
романтична песен да ти пеят.
И любов нежно рисувам с пръсти ...

Люб

Поезия

715

Прости, милейди, моята измяна!

Подир монотонния ръмеж на сълзите се стича крясък -
пречупен вой на хищник през летливата тъга.
Ето как по гладката повърхност на душата ми ръждясват
два бледи спомена, пришити в станиолова мъгла.
Вървя нанякъде и стъклените ми сандали тропат, ...

Bpgeorgiev

Поезия » Любовна

909 3

За човека

За човека
И ей така от памтивека,
пълзи по стълбата Човека,
да трупа пари и имоти,
не с хора, ами с идиоти... ...

Hekredel

Поезия » Гражданска

703 1 1

Нещо гасне

Бяхме тъй щастливи, беше тъй прекрасно,
но усещам, в тебе сякаш нещо гасне.
Искам да те върна, искам любовта си,
искам пак да видя в очите ти незаменимия блясък.
Вечно по задачи тичаме, ...

nonito

Поезия » Любовна

1.5K 1

* * *

Ще виждам често твоя профил,
виденията в него скрити
и кратките прощални строфи
ще помнят и за теб ще питат.
Ще бъдеш слънце от пендари, ...

frend

Поезия

921

Наздравица

Потъват погледите жадни
в искрите на червения рубин
и слънчевият лъч, разтворен в него,
линее, сякаш е забравен там.
Потръпват чашите в ръцете ни, ...

cosigin

Поезия » Философска

958 1

Следвайки разума

Следвайки разума си, някъде достигнах -
от дълбините бях изваден и знам какво постигнах.
Усмивка ще има на моето скромно лице,
не ме интересува, че мрак злокобен би наранил моето сърце!
И чезнеше може би радостта някъде в далечината, ...

fastera2

Поезия

939

Без теб съм по-добра!

Кой си ти и кой ти даде право
да си играеш с моята съдба,
да ме тъпчеш без жал, без пощада
и да убиваш вярата ми във любовта?!
Кой си ти и за какъв се мислиш ...

peteto_1001

Поезия

1.1K

С отронен къс болката ще взема...

За кой ли път през прохода ще мина?
Престой в света, сърцето ми изстина.
Година, век духът ми не подмина,
не съм човек, а острието в гилотина.
Изгарям в пламък, кръвта ми - вряща лава, ...

elenasim1

Поезия

1K 19

Зная, че си там!

Когато си объркан от въпроси
и отговори не намираш.
Когато търсиш своята посока,
а светлинка по пътя не откриваш?
Когато те налегнат мисли мрачни ...

tonikxx

Поезия » Любовна

1K

Честита да ни е!

ЧЕСТИТА ДА НИ Е!
Тик-так, тик-так, тик-так, тик-так,
часовникът неуморно си отчита.
Година, пълна с болки, отминава пак,
въпроси в очите на всеки се прочита: ...

mterezios

Поезия » Гражданска

934 1 2

Стихове и поезия от съвременни български автори

Снежко

Смърт, забрави за мен

Недей...

Ръка с благородство протегнете

Дон Кихот

Новата година

Весел сняг

Обичам да събличам...

Адажио

ХХХ

В чест на мъртви мечти

Старата година

Петровден

Аметистово

Билет за невръщане

Последен миг

Нощ за убийство

Вселена

Последната нощ на декември

Между небето и земята

Мечтател

Луднал дъжд

Някога...

... мираж...

Адът Любов

Всеки край е ново начало

Съпружеско

* * *

Моя душа

Вечер

Прости, милейди, моята измяна!

За човека

Нещо гасне

* * *

Наздравица

Следвайки разума

Без теб съм по-добра!

С отронен къс болката ще взема...

Зная, че си там!

Честита да ни е!

Опашка