Стихове и поезия от съвременни български автори
254.4K резултата
Можех винаги теб да обичам
Да живея без теб отдавна аз мога!
Не искам да живея в напразни мечти.
Отлично разбирам, че за тебе бях чужда.
Чужда бях и за сърцето ти.
Можех винаги теб да обичам. ...
Не искам да живея в напразни мечти.
Отлично разбирам, че за тебе бях чужда.
Чужда бях и за сърцето ти.
Можех винаги теб да обичам. ...
679
Наобратно
За мен казват, че върви ми в любовта.
Уви! Светът ми челна стойка е направил -
бялото в него се ядоса, почерня,
а черното от мъка стана бяло.
Доплаче ли ми се, сълзите ми не текват - ...
Уви! Светът ми челна стойка е направил -
бялото в него се ядоса, почерня,
а черното от мъка стана бяло.
Доплаче ли ми се, сълзите ми не текват - ...
968
Къде стигнах от неприятното време
И все така всъщност, то продължава -
разделеното небе от облаци с идващ дъжд,
а ако има слънце мен да ме изкушава,
то дали ще си струва за повече от веднъж?
И ето виждам как гонят се по небосклона ...
разделеното небе от облаци с идващ дъжд,
а ако има слънце мен да ме изкушава,
то дали ще си струва за повече от веднъж?
И ето виждам как гонят се по небосклона ...
1.1K
Безпътие...
По навик. Или просто ей така
по пътя свой безпътен продължавам,
дали защото ме е страх да спра,
отново всяка болка преживявам?
Дали защото погледът далеч ...
по пътя свой безпътен продължавам,
дали защото ме е страх да спра,
отново всяка болка преживявам?
Дали защото погледът далеч ...
891
1
Съдба
Съдба
Дали защото на Кръстовден съм родена,
от кръстопътища осеян е животът ми.
И всеки път се лутам, за да взема
без помощ чужда вярната посока. ...
Дали защото на Кръстовден съм родена,
от кръстопътища осеян е животът ми.
И всеки път се лутам, за да взема
без помощ чужда вярната посока. ...
714
4
Пустите мераци
Не ме гледай, мило чадо,
че съм вече стар, бял дядо –
сгърбен, с виснали мустаци!
Имах си и аз мераци.
Лятос тръгнах аз към плажа, ...
че съм вече стар, бял дядо –
сгърбен, с виснали мустаци!
Имах си и аз мераци.
Лятос тръгнах аз към плажа, ...
954
3
Елиза
Сърцето ми разпна на стар кръстопът.
Камбанния грохот броеше.
Измери целувките колко тежат -
достатъчно явно не беше.
Аз дълго те чаках. И в студ, и във зной. ...
Камбанния грохот броеше.
Измери целувките колко тежат -
достатъчно явно не беше.
Аз дълго те чаках. И в студ, и във зной. ...
1.3K
1
9
Угода няма
Велики хане Аспарух,
защо забил си меча тук?
През зимата студът е сух,
да беше малко по на юг.
От север вятър щом завей, ...
защо забил си меча тук?
През зимата студът е сух,
да беше малко по на юг.
От север вятър щом завей, ...
1.3K
17 мегабайта от пролетта
На моя син...
Вълшебство от весели битове,
програмирано в ябълков цвят,
като слънчева нишка разплита се
и натиска бутона „рестарт”. ...
Вълшебство от весели битове,
програмирано в ябълков цвят,
като слънчева нишка разплита се
и натиска бутона „рестарт”. ...
1.3K
11
Спасител
Бавно по уличката преминава
с крачката си великанска той.
Един мечтател, един поет,
един герой, един злодей.
Оглежда ту наляво, ту надясно ...
с крачката си великанска той.
Един мечтател, един поет,
един герой, един злодей.
Оглежда ту наляво, ту надясно ...
541
1
* * * Приятелко, не плачи* * *
Приятелко моя, моля, не плачи,
изтрий горчивите сълзи,
към слънцето погледни
и дълбоко въздъхни -
от товара сърцето си освободи. ...
изтрий горчивите сълзи,
към слънцето погледни
и дълбоко въздъхни -
от товара сърцето си освободи. ...
1.6K
2
Миниатюри
Боже, колко ми е трябвало...
Часове стоя унесена
и с усмивка си припявам
дълго закъсняла песен
*** ...
Часове стоя унесена
и с усмивка си припявам
дълго закъсняла песен
*** ...
734
4
***
Зима. Бяло е.
Тишина.
Зад стените на голямата къща
пустеещ храм.
Бурени. ...
Тишина.
Зад стените на голямата къща
пустеещ храм.
Бурени. ...
1.2K
6
Кратка североизточна импресия
Като северен вятър, като сажда в крилото на гълъба бял,
като мъгла – кичур коса пред ясния поглед небесен,
като рана зараснала, като скъсана струна на гриф отболял
твоите липсващи думи сплитат ръждивите къдри на моята есен.
В ръченица нестройна и дива пред очите ми листопадът лудее ...
като мъгла – кичур коса пред ясния поглед небесен,
като рана зараснала, като скъсана струна на гриф отболял
твоите липсващи думи сплитат ръждивите къдри на моята есен.
В ръченица нестройна и дива пред очите ми листопадът лудее ...
956
14
Второто аз
ВТОРОТО АЗ
Аз съм тази, която душата ти търсеше жадно.
"Второто аз" съм и трябваше да съм с тебе отдавна:
да долавяш в очите ми трепета плах. И да мога
с теб да съм и когато допрял е до гърлото ножа. ...
Аз съм тази, която душата ти търсеше жадно.
"Второто аз" съм и трябваше да съм с тебе отдавна:
да долавяш в очите ми трепета плах. И да мога
с теб да съм и когато допрял е до гърлото ножа. ...
799
1
Тъжно стихотворение за думата „гъз” и нейната незначителна роля в българската поезия
Макар да пиша аз със хъс,
този стих ще бъде къс,
беден речникът е със
подходящи римички за „гъз”.
този стих ще бъде къс,
беден речникът е със
подходящи римички за „гъз”.
2.8K
5
Небе
Не го видях кога се е съдрало,
кога е заприличало на скитник.
Докато аз по теб изгарях в бяло,
това небе съвсем се е протрило.
И днес прилича на чергарски дрипи, ...
кога е заприличало на скитник.
Докато аз по теб изгарях в бяло,
това небе съвсем се е протрило.
И днес прилича на чергарски дрипи, ...
809
11
Другото го знаеш
Другото го знаеш
Да стигнеш до предела
на огромно, безкомпромисно обичане.
Да изтъчеш житейска паяжина от загриженост
и в нея да ме оплетеш… пожизнено. ...
Да стигнеш до предела
на огромно, безкомпромисно обичане.
Да изтъчеш житейска паяжина от загриженост
и в нея да ме оплетеш… пожизнено. ...
1.3K
10
Но казах си „Ще продължа!...”
Познах се сред разлистените страници,
те са огледалото на моята душа.
В тези страници разлистени
аз май познах се, но всъщност, аз ли бях това?
В тази книга на живота пише ...
те са огледалото на моята душа.
В тези страници разлистени
аз май познах се, но всъщност, аз ли бях това?
В тази книга на живота пише ...
956
4
Песен за двама
ПЕСЕН ЗА ДВАМА
Със тебе двама се събрахме
задружно пътя да вървим.
В тържествен миг си обещахме
добро и лошо да делим. ...
Със тебе двама се събрахме
задружно пътя да вървим.
В тържествен миг си обещахме
добро и лошо да делим. ...
735
2
И тъжно размишлявам за живота...
Денят умира в траурни лъчи
и нощ с воал прибулва естеството.
Лежа пиян във локва по очи
и тъжно размишлявам за живота.
„Как неговите древни аксиоми ...
и нощ с воал прибулва естеството.
Лежа пиян във локва по очи
и тъжно размишлявам за живота.
„Как неговите древни аксиоми ...
910
8
