Стихове и поезия от съвременни български автори
Изповед
Отива Нане в черквата и сяда
при поп Евстати да се изповяда.
„Кажи ми, синко, във какво сгреши,
и Бог тогава ще те утеши!” ...
Сърдита нощ
В сърдита нощ вилнее стръвна зима:
провлачва ледни, призрачни вълни.
Звездите, сгърчени – мъждукат, стинат,
проливат мрачни, облачни сълзи. ...
Ерозия
там не растат цветя,
не пеят птици;
не търся извора на мойта самота,
а под килима си ...
Нощта на Нова година
Звънящи струни,
отвъдни погледи,
изпято утре,
влудени пориви, ...
Ще те търся аз
в пречудливите си сенки
потулила е любовта.
Там, където жарава пропуква
вечер в снега, ...
Тук времето е спряло
Тук сякаш времето е спряло.
Аз с времето единствено споря...
На двора птиче е запяло,
а аз съм седнал, нещо да творя... ...
Младост, прощавам ти всичко
Младост, прощавам ти всичко -
мръсните дънки и грешките.
Губиш, печелиш, обичаш
и все си горе на черешата. ...
Алба
нощи кратки и лъжи многобройни.
Залезът настъпва, ресниците трептят.
Пазителят изпраща гарвана познат.
Дрехи се обличат, постелите изглаждат, ...
Ако можеше да видиш
Как тъмно синьо се слива
С кално жълто
Когато небето заспива
И силует на пушещ художник ...
Без сън
Обричам се на тебе, нощ.
Под почернената тога
криеш ме със свойта мощ.
Вече месеци ти се отдавам - ...
Алени цветя...
и прати ме на тъжната Земя…
И за да не ми е днес студено
перце от птица Феникс
постави в моята ръка~* ...
Изповед на една "Пепеляшка"
пера и чистя като полудяла...
Не се гримирам и не нося прашки -
съвсем със приказката съм се сляла.
И принцът си остана "грозна жаба" - ...
Изобщо не отива на Синод
хулител, сквернословещ, еретик,
защото не мълча като заложник
пред догма, от която ще боли.
Така да бъде – нека ме отричат. ...
Себе си
колкото нямаш представа,
колкото зимата
лятото тича да хване,
колкото денем луната ...
Шепотът на листата
разбира ли някой -
само аз ли успявам?!
Безмилостен вятър
разголи ...
По устните ми бяла обич пари...
По устните ми бяла обич пари,
но нямам глас, за да я изрека -
извива в мене сладостни пожари
и ме разкъсва на парченца самота... ...
Научих...
Научих, че трябва постоянно да падам, за да се изправям по-силна от всякога.
Научих, че приятелите се броят на пръстите на едната ръка.
Научих, че болката е по-добър учител от приказките.
Научих, че не е важно от колко хора си заобиколен, ...
Нова весела година :)
почна с ядрената зима.
Със тайфуни и вихрушки
ний ще светим като крушки.
Наводнения, комети, ...
Легендата за моето родно село *
Подобно на пожарища далечни,
кръвта на залеза във огнени реки
течеше от небето настървено,
а то от мълнии безмълвни набраздено ...
Болка
Боли, когато теб враг те удари,
но колкото и много да те боли,
по-тежко е, щом свой, без да те жали,
жестоко сърце доверчиво рани. ...
Последният час на самотника
и с воала си остър прегърна балконите чисти;
а в запустелия празен бетонен канал на комините
вятърът лаеше и изповядваше своята истина.
Със закърпен балтон и торба, пълна с печени круши, ...
Лятната ми почивка
Аз цяло лято пак ще съм на село,
грижовно ще събирам тишина...
В градинката ще бачкам неумело.
И ще изкупвам своята вина. ...