Стихове и поезия от съвременни български автори
Благодаря
но истински - малко.
Да се усмихвам
или, всъщност, е жалко?
Къде сте всички, ...
Някой ден
ще изригнеш във вулкан от страст,
ще замълчи дори капчука -
учуден, онемял в захлас.
И някой ден ще ме целунеш, ...
В чужбина
Когато печелим, колко ли губим?
Несетно душите не стават ли груби,
когато на времето вихърът грабва ни
и мисли тревожни съня ни открадват? ...
Спирка предпоследна
Влакът на живота напред лети.
По релсите се носи към безкрая,
а ние, пътниците - аз и ти -
на спирка слизаме и туй е края. ...
Раздялата
уби ме с думи и дела.
Отиваш си,
днес съм развалина.
Тръгна си завинаги от мен, ...
Дъжд
За да изплаче всичките сълзи,
той чука ту гневно, напористо,
ту плахо, предпазливо
по покривите на надеждите ...
Рана в душата
на мястото на любовта за целувката последна,
любима моя, сладка моя, знам, че пак ще дойдеш там,
на уреченото място за един последен танц.
И виждам аз, така и става, ...
Морето... помниш ли?!
за теб да плача.
Някой ден ще спра,
ще се усмихна и напред ще продължа.
Ще срещна нови момчета. ...
Моята война - 4
Не се учудвай, дядо Ной,
ковчегът с хората къде е.
Удавници без чет и брой.
И кой победна песен пее? ...
Нощес
месена във късна доба.
Тя глада ми не засити,
а запали в мене огън.
Вехна, чакам те да дойдеш, ...
На изпроводяк
Кой ви е казал,
че ще бъде тъжно!
Когато почвата
изчезне под краката ...
Движение
това е смисълът на живота.
Посоката е по твое усмотрение
и разликата между човека и робота.
Тичал е индианецът след бизона, ...