Стихове и поезия от съвременни български автори
Накъсано присъствие
На късчета... На раменете си... В сърцето...
Сред мислите възкръсват бавни спомени
и режат от душата ми парченца...
На късчета присъствам във живота си. ...
Изборът
е протяжен и тъжен стон,
птица без небе – саката,
и изсъхнал от мъка клон...
Виж, душата във тялото – ...
Доброто хвърлих в морето...
без лято ласкаво, уви, осиротях.
Вълна ще ми го върне там, където
се чува още твоят слънчев смях.
Омайните очи на есента ...
Бяла нощ
Ще е бяла, безупречно бяла.
Само кръглата жълта луна
сякаш твоите песни запява...
Тази нощ ще роди тишина. ...
Хайде с теб да се...
аз със тебе, ти със мен!
Не е нужна предистория
за творец с аудитория!
Страничката прочети. ...
Изповед
но вятърът тъга довя и всичко опустя на есен.
Дори и гарвана от нейде долетя и заграчи грозно и проклето
и безброй загубени мечти постлаха мрак в сърцето.
Любов , омраза и тъга се преплитат тази вечер в душата, ...
Самотният Магьосник
Бръчките му стигаха чак до Душата.
Съдбовно върху Вечността прострял ръка.
И целият превърнал себе си във стон и вик.
Със Мисъл сбъдваше Мечтите си Крилати. ...
Разговор с Левски
Апостоле,
куплетите са слаби
и римите са хилав отпечатък
на ръста ти – в мащаби ...
Не забравяй
те са твоя залез теменужен.
Но да имам дързост във мечтите си
точно ти до болка си ми нужен.
Погледни, луната е камбанена – ...
Това е късмет
Все на път оттогава.
Булеварди ми бяха пътеките.
И светица не бях,
и за дявол не ставам. ...
Размислите на един флагелум
Не съм цвете за мирисане, но не съм и твоята версия
на това, което съм...
Ако питат децата какво съм,
кажете им, моля, кажете, ...
Припомни ми...
Припомни ми любовта гореща,
когато обичахме се аз и ти.
Припомни ми всяка наша среща,
която в безкрая вечно ще гори. ...
Закъсняла
плахи като стъпките на птиче.
Колко хубаво ми бе преди
чувството, че още ме обичаш.
После свикнах него изведнъж ...
Самота...
чувствам се като тяло без душа,
времето е същински век,
и вечерта за мен е ад...
Не мога да намеря думи ...