Стихове и поезия от съвременни български автори
Трамвай
изнервени дрехи,
заспали лица,
... дъвчащи усмивки
почти във синхрон ...
Молба от сърце и от душа
Мили Боже, занапред -
друг път като правиш свет -
ще ти дам един съвет:
помисли си по-напред! ...
Дъжд
крача бавно по калните пътеки.
Усмихвам се насила на минаващите хора,
в шума на вятъра търся опора...
Душата ми с дъжда се слива ...
Те
те, които ни наденаха хомот.
Те, които всичко ни дадоха,
те, които ни ограбиха.
Те, които ни научиха на трудолюбие, ...
* * *
Миналото – единствена непроменлива.
Красотата не го измива.
Богатството не го купува.
Господари на грешките. ...
Писалка
споделяше ми чувства на листа,
като малки вюбени дечица
се докосвахме ръка в ръка...
Тя не беше просто химикалка ...
Дете
а под прашни фенери угаснали.
Вечер плаче. Но не със сълзѝ,
а със рой пеперуди пораснали.
Нощем пее. Но не под дъжда, ...
Съвест
Докато други летяха -
бях с "вързани" крила.
Докато други плуваха -
не търсех "своя" вода. ...
Ще се боря
Смятам, че съм достатъчно добра.
Да покоря…
Незнаен връх или някой си мъж
ще бъде това… ...
Улица "Бездомна"
Улицата тъне в мрак, небрежна,
тъй е малка, но и тъй огромна.
Ходя сам по улицата снежна.
Асфалт покрит от дупки, зее, ...
Пука ли ви за човека
да ти правя серенада...
Ако просто ме обичаш -
хайде, отвори вратата!...
Вън е студ! Мъгла ме сграбчи... ...
Самота
мрак и самота.
Тиха и дъждовна есен,
изгубена душа.
Аз, самотен в тишината, ...
Зимни вечери
навън всичко бе тъжно и бяло.
Само любовта ни гореше,
а ние с теб бяхме едно цяло.
Спомняш ли си в твоята стара кола ...
Заключено сърце
С девет ключа заключих сърцето си,
за да спре то да страда!
Исках на тъга и на болка да поставя преграда.
Като бедно сираче то се сви във хралупа - ...
Игра
Игря си с думите
като котка с топка,
или пък - дядо с кехлибар.
Привличам ги, блъскам ги, ...
Среднощни угризения
дните ти, а те не бяха мои,
и по детински бягах срещу вятъра,
а хвърчилата в мен са още голи.
И нежна бях, но ти ме изостави - ...