Стихове и поезия от съвременни български автори
254.5K резултата
На сина ми - Иван
НА СИНА МИ – ИВАН
Сине мой, колко те обичам аз!
Държа в ръце мъничко момче
и чувам как тупти част от моето сърце.
Очички се отварят „Хей, здравей! ...
Сине мой, колко те обичам аз!
Държа в ръце мъничко момче
и чувам как тупти част от моето сърце.
Очички се отварят „Хей, здравей! ...
1.2K
2
Неуспехите
НЕУСПЕХИТЕ
Раждат се от мрака и повличат
онзи миг на щастие и гордост.
Като мълния мечтата ти разсичат -
катализатор за безумно сляпа подлост. ...
Раждат се от мрака и повличат
онзи миг на щастие и гордост.
Като мълния мечтата ти разсичат -
катализатор за безумно сляпа подлост. ...
563
1
Стълкновение
Чувства като мравки пълзят
в моята душа мравуняк,
с лице на жасмин и мирис на кокиче,
зажадняла за пролет и пчели.
в моята душа мравуняк,
с лице на жасмин и мирис на кокиче,
зажадняла за пролет и пчели.
1.1K
3
Не ми понася
Не ми понася
Не ми понася никак сутрин рано,
когато твърде тихо е навън,
и всяка нота, явно ненаспана,
дори не скръцва леко в полусън. ...
Не ми понася никак сутрин рано,
когато твърде тихо е навън,
и всяка нота, явно ненаспана,
дори не скръцва леко в полусън. ...
1.1K
2
Обречен
Обречен
Стоя като обречен от Съдбата
и чакам да почука моя ред!
Кипят във мен вулкани във душата!...
Проблемите пред мене нямат чет... ...
Стоя като обречен от Съдбата
и чакам да почука моя ред!
Кипят във мен вулкани във душата!...
Проблемите пред мене нямат чет... ...
654
2
Сълзи от небето
Неспирно леят се сълзите от небето,
оплакват сякаш нашата съдба,
събрало е с годините небето
човешката несрета и тъга.
Като порой излива се тъгата, ...
оплакват сякаш нашата съдба,
събрало е с годините небето
човешката несрета и тъга.
Като порой излива се тъгата, ...
677
Урожай
свенливо крие
в пазвата си есента
сочни ябълки
слънчеви устни
целуват ненаситно ...
в пазвата си есента
сочни ябълки
слънчеви устни
целуват ненаситно ...
2.5K
23
Родопите
Красива и горда планина,
съдба променлива, сложна,
тя пази спомена за древността,
гласа Орфеев, на Омир - възторга.
Девствен лес, непристъпни зъбери, ...
съдба променлива, сложна,
тя пази спомена за древността,
гласа Орфеев, на Омир - възторга.
Девствен лес, непристъпни зъбери, ...
4.5K
5
Навън е студено
Навън е студено
Навън е студено.
Септемврийският вятър
препуска с вихрушките.
И дъждец ромоли тихо, ...
Навън е студено.
Септемврийският вятър
препуска с вихрушките.
И дъждец ромоли тихо, ...
1.1K
3
Път към нашата душа
Орисани сме да вървим и търсим ПЪТЯ,
през ниски страсти, земна суета...
Съзнаваме ли, че това пътуване
е всъщност път към нашата душа?
Години страдаме и търсим ...
през ниски страсти, земна суета...
Съзнаваме ли, че това пътуване
е всъщност път към нашата душа?
Години страдаме и търсим ...
932
12
Предизборно
П Р Е Д И З Б О Р Н О
Президент ще избираме скоро.
За държавата, нова глава.
Както винаги, кандидатите много.
Има дори и нови лица. ...
Президент ще избираме скоро.
За държавата, нова глава.
Както винаги, кандидатите много.
Има дори и нови лица. ...
658
1
1
Събуди се (пак някакви умрелости)
Н.Д.В.А.
Нима не виждаш, че живеем в сън,
за време безвъзвратно отлетяло.
И няма да намерим път навън -
не можем да започнем отначало. ...
Нима не виждаш, че живеем в сън,
за време безвъзвратно отлетяло.
И няма да намерим път навън -
не можем да започнем отначало. ...
1.5K
3
Понякога словата ми не стигат...
Понякога словата ми не стигат,
макар в слова да те вградих.
Изпях те като чучулига
и като грях те опростих.
Понякога словата ми не стигат, ...
макар в слова да те вградих.
Изпях те като чучулига
и като грях те опростих.
Понякога словата ми не стигат, ...
798
5
През прозореца на влака VI
И отново с възторг... този път есенен... за любимото ми Искърско дефиле
Есенна тъга целуна
с бледи устни дефилето.
Зазвъня протяжна струна.
Ято жерави засвети ...
Есенна тъга целуна
с бледи устни дефилето.
Зазвъня протяжна струна.
Ято жерави засвети ...
546
3
Вчера
Безкрайно неделим
остатъчен дъжд
изтичащ
много бавно
през пръстите ...
остатъчен дъжд
изтичащ
много бавно
през пръстите ...
699
3
Монолог
Не искам да съм твоя тишина.
Влуди ме оглушеното бездумие.
Взривих се с вик. И дълго над света
валях в порой от премълчани думи.
Говорех с теб... Бе странен монолог. ...
Влуди ме оглушеното бездумие.
Взривих се с вик. И дълго над света
валях в порой от премълчани думи.
Говорех с теб... Бе странен монолог. ...
1.3K
28
След време
Във някой иден ден ще се разсъня...
Вода със шепите в лице ще плисна.
А после одеялото ще сгъна
и ще запаля старото огнище.
Светът ще стане видимо приличен, ...
Вода със шепите в лице ще плисна.
А после одеялото ще сгъна
и ще запаля старото огнище.
Светът ще стане видимо приличен, ...
867
16
Самота
Толкова прозорци светят.. Колко странно!
Сякаш не от този свят..
Нощта е тиха и навън се чувства хлад..
А ти си сам във твойта стая..
Без да виждаш изход! ...
Сякаш не от този свят..
Нощта е тиха и навън се чувства хлад..
А ти си сам във твойта стая..
Без да виждаш изход! ...
1.5K
2
8
Кратка вечност насън
Сънищата ми сънуват твоите!
Обаче много будно ги сънуват!
И ги живеят като някак собствени.
И ги умират като някак чужди.
В черупчестата им обвивка е затворена, ...
Обаче много будно ги сънуват!
И ги живеят като някак собствени.
И ги умират като някак чужди.
В черупчестата им обвивка е затворена, ...
842
1
Времето дали ще излекува?
Истинска ли беше любовта ни,
или кратък сън недосънуван,
в душата незарасналите рани
времето дали ще излекува?
Ще заглъхне ли мъчителната болка, ...
или кратък сън недосънуван,
в душата незарасналите рани
времето дали ще излекува?
Ще заглъхне ли мъчителната болка, ...
828
5
И продължавам да дълбая...
> "Сънувах те - бленуваща до мен,
> глава на рамото ми прислонила."
>
>> Пейо Яворов
Животът е, ...
> глава на рамото ми прислонила."
>
>> Пейо Яворов
Животът е, ...
922
3
Обречена любов
Отречена любов, ненужен пламък,
угаснала свещица във нощта,
захвърлена е в срутения замък,
под купчината пясък на брега.
Затрупана, без въздух, онемяла, ...
угаснала свещица във нощта,
захвърлена е в срутения замък,
под купчината пясък на брега.
Затрупана, без въздух, онемяла, ...
1.2K
19
