Стихове и поезия от съвременни български автори
През огън и вода
целуна моя праг и стана пристан,
до който спря най-земната звезда...
Взриви се в пурпур... И света пречисти.
Тя ми дари единствен път до теб. ...
Теб и любовта
теб ще те намирам там,
с усмивка ти ще ме посрещаш
и целувка ще ми пращаш.
Морето отстрани ни гледа ...
Днес
в забравен спомен за вина.
Останали са ти очите,
но в ореол от тлъстина.
Това отпуснато коремче ...
Букет
изпъстрено със думи и ласки, с тъга.
Четирилистна детелина там подсказваше,
че някога била съм сам-сама.
Сега ме чака следващата страница, ...
Подаръци
Ето - шейната вече пристига
със стареца тъй чакан, белобрад.
Елени спират, снежен прах вдигат,
ще ли е тоз път товара богат? ...
* * *
защото част от мене липсва,
част от мен е чужда!
Аз днес не съм достатъчно красива,
защото цялата ми хубост се разкрива ...
Откровения
Омръзна ми от обяснения, укори, лъжи!
Омръзна ми от чалга, силикон и фалшиви звезди!
Омръзна ми от есемеси, безумни формати и тъпи игри!
Омръзна ми! Стига вече! Спрете това! ...
Заобичвам те
страхове, че отдавна не чувствам
нито обич, нито пък птичките,
с чийто гларусен вик се събуждам.
Заобичвам те много уплашена, ...
Светулка
На моята дъщеричка
Сгушена в прегръдките на залеза,
огряваш всяко кътче в тъмнина.
До бяло нажежените ти нанизи ...
Добро утро, Живот
От звънящи часовници сутрин
се събужда притихнал градът.
И със болка и малко наужким
се събужда по тъмно светът. ...
* * *
Ний не сме във ада нови!
Вече го видяхме и сме силни,
пред вас сме ний безмилни.
С лъвските сърца крещиме, ...
До тук
Животът ми се стече интересно.
Не съвсем по план,
Но плановете бяха като песен,
изпявана във дните ми от мен. ...
Като сестра
Приятелка голяма беше ми ти
за миг не ме остави
да тъна в сълзи.
Там нейде в тъмнината ...
Властелинът на разлагането
аз трохите си роня с ярост фина.
Ах, ти, всемогъщ свят, скроен от скорошна слана,
прегракна вече моят глас, потопи се в тъмнина.
Изгря слънцето над моята смърт, ...
Съдба
на колове главите ни
набучваха
и бесеха ни без пощада…
* ...
Неподходящи мъже
Доизмислям ги като герои.
После ме дърпат с ужасно въже
всички фантазии мои.
Все ги харесвам такива едни ...
Моторите не са това, което бяха
ръмжи смъртта,
предсмъртните думи като ехо
в мен кънтяха -
зла съдба...