Стихове и поезия от съвременни български автори
Обикновени рисунки - 25: Есенно хайку.
Посветена е на Родопа и есента ù, която е прекрасна...
Б.
Мечтая вечно (акростих)
епично като войн се бих.
Чистота, красота
тук властват сега.
Агонията смъртно раних. ...
И ще стана...
като вино пелин. И прокълнато зарче
дръзко хвърля към нас. Да изпита късмета
и нищожния шанс - любовта ни отнета
да се върне пак тук, носталгично да блесне ...
Аз и моят стих
Задушавам те в стоманени прегръдки
от черен тон, роден във пустота.
Думите изгубват своите стъпки,
обгърнати в парчета тъмнина. ...
Да бъде небето ти синьо
Да бъде небето ти синьо,
спокоен и спорен - трудът,
военновъздушните сили
над тебе, Българийо, бдят! ...
Аз и ти
не виждаш ли,
добре ме погледни,
до мене ти се спри.
Усмивката си ми дари ...
Отвори се, сърце
тази твоя мечта - неумора
да туптиш във крилете на птиче -
е катреч срещу истини голи...
Отвори се, сърце, и отвътре ...
Огледай се наоколо, Родино
защо забрави своите деца,
защо прогони ги в чужбина,
да се скитат гладни, без пара?
Защо накара ги да страдат, ...
Летящите хора
и не лазят, а смело летят.
Без крила са на птици, но буря в тях
се завихря, когато решат.
Тези странни чудаци гостуват ни, ...
На Бебка
през прозорец над мене
процежда.
Утринно сънени, очите
се с обич едно друго ...
Въпроси
и сякаш с мен разреждаш сивотата.
От цветната ми лудост се опиваш...
Чаровно е да бъркаш правилата.
А в нощите ми кипваш като вино, ...
Хитруша
чаровна принцеса,
весело ù е на езика,
тъмно ù е на душата.
Захапва ги римите, ...
Любимо мое нещо - тишината
или пък във тряскането на вратата,
се крие нещо друго, нещо истинско,
дори понякога да изглежда детинско.
Винаги съм искал вратата да тресна, ...
Онзи свят, който е тук
(вдъхновено и посветено на Макс Коен)
за ада говореха
било неуютно
горещо и някак дори задушно ...
Антиподи и помияри
Росица Кирилова от екрана праща зов:
"За ЖИВОТНИТЕ с любов!
А друг слава трупа
със словесната проказа: ...
Морско
морско селце
стар самотен бряг
непулсиращо сърце
И кеят днес е пуст ...
На светлината в живота ми...
едни очи ме карат да не спя.
В едни очи като в море потъвам,
във тях се давя и без глас крещя.
Ръка към теб сега протягам ...
Лунна нощ край морето
Слънцето уморено заспива
в пазвата ласкава на морето.
Със завивка алена се завива
и здрач морав забулва небето. ...
Да премълчиш себе си
”вече”,
а после „още”,
и „до края”...
въпреки че думите напираха (тя беше вече голямо момиче) ...