Студ дойде, есента настъпи,
накара листата да променят цвета си,
слънцето се губи зад облаците сиви,
а в съзнанието ми са отпечатани очите ти красиви.
Оглеждам се за теб, но няма те, любов, ...
Цигара след цигара, нощ след нощ...
Усмивка, мъж, наперен, запознанство...
Целувка, нежност, страст, покой...
А на сутринта е всичко просто, ясно...
Кафе, проблеми, шеф, пазар... ...
„Чашата на половина пълна” -
така твърди оптимистичния човек.
А аз що мога да направя, за да си те върна?
Как оптимизъм в себе си да нося,
щом не е до мен любимият човек? ...
Бодеш като камък в обувка прокъсана -
ти го вадиш, а той се намъква обратно.
Идваш тук, поставяш маска навъсена
и се чудиш защо с мен не ти е приятно.
Затъмняваш стъклата на моето време, ...
Все това тщеславие проклето,
тая завист, алчност – клевета,
царстват все от времето – което
се – човекът пръкнал на света.
И за жалост с подлост и коварство ...
Какъв е този делник – сив и мрачен?
Защо не виждам слънцето над мен?
Сух вятър някаква надежда влачи –
от нищото и той като че ли роден.
Какви са тези пусти коридори? ...
Сън ли е, или действителност?
Сънувам непрекъснато един и същи чуден сън,
картини непонятни, странни нощем ме спохождат:
как разцъфтява изкорубен и изсъхнал горски пън,
а планинските скали пред мене как прохождат. ...
Възможно ли е, питам се, това:
сънувах Господ, че ми дава прошка
за всички сторени от мен дела!...
Какво ли чудо да очаквам още?!
Прекръстих се и преклоних глава, ...
На Р.К.
Oсобен вид коприна е това.
Окръжности от фибри оцветени прегръщат полукръглата дъга.
Лъчът пречупен всеки цвят променя в различните моменти на деня.
Нюансите преливат и се сменят... Вълшебни лупи теглят светлина - ...
Все към мене ти духаш, все към мене фучиш,
ураган си уплашен и гримиран горчиш...
А съм толкова влюбена и до глупост добра,
полетяла във бурята, преоткривам страстта
и изчезвам в теб есенно, губя дума и стих, ...
Принц - като луд! И в хормони облян
там, сред тълпата на бала.
Чудна красавица в бяло съзрял
и взел, че забравил морала.
В тъмната доба пресрещнал я той ...
О, светлина!
Аз бях ли заслепен, или пулсът ми вървеше след блудстващата мисъл?
Съзрях ли празнотата, или възклихнах онемял?
Копнежът като мълния ме порази и лумна във пожар душата ми!
Същински ад! ...
Живота ми, ако не беше прекосил
със танц на облак - влюбен блус,
и дните ми, ако не бе понесъл
в криле на лебедова песен...
Аз щях да те открия в гънките ...
Моята борба
Обществени клещи духа ми притискат,
борбата за въздух е тъй безконечна!
Дали да се дам или рискът ми стиска -
това е дилема човечна и вечна?! ...
Отиват си броените минути, ще тръгне всеки, своя път избрал.
Но ще се върнем някога смутени, пред спомена, внезапно оживял.
Ще се озърнем.
Всичко ще е тихо.
Чиновете празни ще мълчат. ...
Аз ли? Тук работя. Стопаджийка.
Никога не тръгвам. Но се връщам.
Казвам се Фелация Свирклийска.
Качват ме и карат. Само пъшкам.
Татко ми в затвора се спомина. ...
В далечината всяка нощ се вият лешояди.
Кръжат над кървавите, лепнещи квартални спомени.
А словото ни мъртво е под форма на тирада,
изстискано от кръговрата на сезоните.
В нюансите на сивотата вграждаме душите си, ...
След лош запой, екземата паважна
разглеждайки, си казах, че не става
от мен човек, но не това е важно,
а важно е, че сам го осъзнавам.
От водката видения миражни ...