20 561 резултата
ОБЪРНАХ СЕ, А ПЪТЯТ ИЗТЪНЯЛ...
Сред сивия поток от кални мисли
понякога се взирам все назад –
с надеждата, че мога да изчистя
деня от фалш и глупав маскарад, ...
  312 
Отлита лято синеоко,
пристъпва плахо есента.
Въздиша утрото дълбоко,
постлано с бисерна роса.
Златисти губери се стелят, ...
  441 
По паважа ми стъпват краката
на любимия родния град.
Когато студен е и когато гори
аз все боса по него вървя.
Есен и зима, пролет и лято ...
  371 
ЕСЕНТА Е СЕЗОН ЗА ОБИЧАНЕ
Потънах бавно сред нощта.
Преплувах хладните ѝ здрачи.
Изгубих хиляди неща.
И ред дойде – да ги оплача. ...
  388  11  12 
Дивите гъски се стягат за път. Сбират ятата си вече.
Весели, волни, високо летят, пътят пред тях е далечен.
Нейде сред пъстрата шума едва диша септември притихнал,
следва ятата с очи. Без слова, птичият глъч го усмихна.
Той е художник и влюбен поет. Гъши перца си събира, ...
  319  10 
Злоба, страх и ужас -
показа си рогата!
А в началото ти бе прекрасна,
пееше ми с теб душата!
Но природата ти надделя, ...
  301 
Май свърши ми се времето за чакане
и под забралото се спуска здрачът,
и идеалът светъл неоплакан е,
че рицарите никога не плачат.
Все чакам на турнир да ме повикат а, ...
  356 
Когато стигнеш предела,
когато погледнеш отвъд,
ще видиш драмата, живота завзела,
и сърцето ти сковано от студ.
Когато ти писне и повярваш във Бога, ...
  316 
Невинността говори ми, самата.
Невинен съм. Невинна е и тя.
Излюпена в нехайности, вината,
стаила се в горчилка, зловидя.
Неканена протегна си главата, ...
  374 
НЕДОВЪРШЕНА КРЪСТОСЛОВИЦА
Светът очакваше да кажа
порочества дали ще сбъдвам.
Не проумявах колко важна
е достолепната му мъдрост. ...
  321 
В нощ безлунна вият вълци,
вихри стенат в черен мрак,
вяра няма даже зрънце,
властва страх, смразява чак.
Нито лъч, дори искрица, ...
  364 
От мислители без мисли ми е писнало,
от философи също, без послания,
и от бъдеще без минало,
и от гаврите на силните със слабия.
Все неща от това ежедневие, ...
  560 
За какво са ти тези стени?
Кръгозорът те тегли нататък.
Три напред и една настрани,
оптимизмът– потомствено кратък.
Неудачите си забрави, ...
  777 
Сърце, не заспивай когато те боли
широко отвори очи и поплачи.
Позволи си злото да излезе от теб,
в огледален свят да се прероди
в добро и всичко да утихне от само себе си. ...
  991 
Осъзнатостта, е лишена от говор...
откъм физически и душевен дебат.
Устата мълчи, умът спира да спори
сред тишина предоставила своя обхват.
Елегантна и силна, сетивата дарява ...
  259 
Надежда хвана Вяра под ръка и тръгнаха. Унило и полека.
Къде са се запътили така? Низвергна ги, забрави ги човека.
Несретни и окъсани вървят, крилата си на други подарили,
две просякини в лъскавия свят – опърпани, недраги и немили.
И питам се: Къде остана тя? Сестрата трета. Като куче свита. ...
  402  22 
Из живота вървя с розовите си очила
виждам само това което искам.
С шапка на непукист се разхождам
вълнувам се от малките неща.
Сивия цвят стои далече от мен, ...
  371 
Смълчан и тръпнещ град – сивеещо небе,
цял ден дъждът се кани да изплиска
от локва спомен. Лято бе или не бе?
Септември вее пъстрата си ризка.
А панаирът – шумотевица за ден, ...
  382 
Бял лист, перо и мастило,
а душата плаче, и мълчи.
Говори без да може да спре,
Но думите не стигат да говори.
Сякаш че за миг няма смисъл, ...
  304 
Отличничка в училището бях
и висшето завърших все с шестици,
но после, от живота, го разбрах,
акъл, добре, но ако нямаш цици,
не си с шпакловка по лицето цяло, ...
  308 
Търгаши,
Търгаши.
Добре познатите наши
апаши.
Всеки си има малка мечта, ...
  313 
Свикваш с разочарованието
от глупавото очакване...
Свикваш да не копнееш,
след дълъг копнеж по някого...
Свикваш с безразличието към теб, ...
  359 
Те са тук. Във сънищата се явяват.
Тайно и жестоко управляват,
от хиляди години е така,
а духът човешки търси свобода!
Царе със синя кръв, защо ли?! ...
  260 
Животът е толкова кратък уви,
като роза расте, и после увяхва.
Важно е всъщност как си живял,
и какво си оставил след себе си.
Аз искам в моя живот да оставя ...
  326 
По- късни ли..по- късно няма!
Било е сега!
Интересът изчезва и чаят изстива
и идва нощта..
Порастват и хората и остаряват ...
  337 
Сама, но стига небеса
девет бала родена от душа
14 метра бореща се със това. от което е родена
умира и възкръсва пак с това
Няма скрупули ...
  326 
Подавам ти ръка с усмивка,
а ти прошепваш остани.
И зная, че съм днес щастливка,
с широко греещи очи.
Потрепва алената рокля ...
  290 
Студено ли ти е?
Търсиш, искаш да се стоплиш...
Завали ли, под нечий покрив търсиш си подслона.
Тяло, безжизнено с изтока...Амин на крилата ти,
прашасали от лъчите...полети към запада! ...
  361 
КАРТИНА, НАРИСУВАНА ВЪРХУ ЕСЕННО МОРЕ
По крайбрежната улица залезът с цвят на смокиня
бавно в скута на кроткия прилив вечерен изтля.
Сякаш някой терзия край плажа притихнал премина
и платнище от есенна тиха умора разстла. ...
  966 
Писмо до себе си аз пиша
на мечтата си ще дам крилца.
Споделяйки какво много искам
в писмото си на вас ще издам.
Когато стана толкова голяма ...
  1325  24 
Морето ми шепне - мечта е!
Във всяко сърце радост събужда,
морето на детство ухае...
И някак на зряло безгрижие!
Морето е повече от вълните си хиляди, ...
  330 
Моята Мария
Моята Мария я сънувам.
Тя без сън живее, без мечти,
в двете й очи светът нахлува,
тя се моли нявга да заспи, ...
  409 
Поклонник
Не се покланям аз на нищо чуждо,
че имаме си ние хубава родна страна.
Искам си нашето друго не ми е нужно,
горд българин съм с вдигната глава. ...
  329 
Коремчето ми кой ли ще почеше
и кой ще цунка сладкото носле?
А козинката ми добре е да се среше
за да съм на седмото небе...
Ще ме отминеш ли, или ще спреш, ...
  419 
Сред болката животът наш минава,
не може явно да се избавим от нея,
но ти напред върви, не се предавай,
повтаряй:"Ще се справя, ще успея!"
Всяка нощ си има край, ...
  581 
ПРЕДИ ВЕЧЕРНЯ
Сред залеза догарят слънчогледи
от нивите зад пустите перони.
Дъждът се спусна – хала неугледна,
и бързо лятото оттук прогони. ...
  330 
Голо е детството, а също и босо...
Няма страхове, интереси, комплекси...
Всичко е безгрижно, вълшебно и просто -
игра, в която егото не може се меси!
И всички копнеем понякога, ...
  261 
Не се изучава това, за което
няма думи в очите ни гладни,
което разбира само сърцето
в абстракции реално холограмни,
в миражи по-истински от реала, ...
  891 
Гларусът 2
Здравей морска птицо, отново те видях
и ти ме позна и ми помаха с крила.
В моят роден град аз скоро те съзрях,
а сега си при морето, в твоята среда. ...
  314 
Никой не искаше тази съдба.
И затова ми се падна без време.
Силно се молих да не е за мене.
Ярко контрастни светът ни събра.
Никой не вярваше да устоя. ...
  408  13 
Предложения
: ??:??