Стихове и поезия от съвременни български автори
Сравнително
моите биха могли да те обгърнат в огън
твоите мечти се разхождат по облаци
моите носят теб и ме разхождат по тях
твоите липси са дълги ...
* * *
не свие гнездото си в него?
Какво е цветето, ако на
любимата не бъде подарено?
Какво е рибарят, ако вечно ...
Непонятно
Пристъпи прага на блок 63-ти.
Като животно диво, тя обходи своя ареал,
и в бързи крачки продължи напреде.
Печеше ярко, февруарско слънце. ...
Събуди ме със нашата песен
случаен.
Като порив
на пролетен вятър.
Там, ...
Красивата пролет
Пристъпва със боси нозе по земята,
тъй тихо и нежно цветни звънчета звънят.
Облечена в приказна рокля с цветя от дъгата,
красивата Пролет приветства със песен деня! ...
Душата
и иска свойта яснота,
но не тъй лесно се дава
тази тъй желана пълнота...
Какво е тя - тази Душа, ...
Не искам друго
Навън захвана силно да вали!
Обади се забравен стар приятел...
Оставих омалелите мечти...
Завтече се в душата ми тревога... ...
Memento mori
струи от всяко цвете нежна песен.
Но утре пак ще е обезцветено -
и ще увехнат розите от идващата есен.
Високо свети слънце в синевата ...
На учителя с любов
и много бе красива, нежна тя...
Безумно влюбих се във нея аз
и исках да е моя, вечно моя аз.
Но смело вдигнала глава, ...
На Добрич
често ограбван
от велможи и бели яки,
честно, по-мъжки,
изкарва си хляба ...
Без дъх
...
И в миражите на дните бледни,
ти пак оставаш сам сред безброя,
натежал от скука и умора - ...
Любовта и Светлината
под пласта на хиляди съмнения,
под множество грижи и притеснения,
под булото на вечния страх,
как да стигна до Твоя праг? ...
Дете в буркан
изморен от работа,
уморен от дишане,
ще ме завариш щастливо съборена
и неподвижна на мокрия под. ...
Къс надежда
В океана от болка намирам
къс надежда и алчно го грабвам...
Нямам шанса сега да избирам.
Този къс днес безумно ми трябва... ...
Ретро
поредното,
тридневното чудо –
един лик в една локва,
под Моста на влюбените. ...
Българското си е в мен…
Да, гордея се!
Щастлива съм,
че мога да покажа на света
какво чувствам. ...
Сърцето морско разтуптя се
Море, изпълнено с искри,
блести на лунна светлина,
почиват тихо разярените вълни -
обагрени във синя тъмнина... ...
Саможертва
удавен във цунами от сълзи,
осъмна сред изгарящата истина
от писъци, замряли в руини...
Душите, като дъжд заромоляха ...
Светът на изгнанието
> неизживените ми дни..."
>
>> Пейо Яворов
Разтворих с трепет ...
* * *
с очите си и с нежните си пръсти
и с вятъра разнасяше навред
ухания от топлите ти устни.
Събуден спомен в капчици тъга ...