Стихове и поезия от съвременни български автори
Дъждовит. Неприветлив. Мъглив
Като лист от предстих. Мълчалив
моят ден, моя тежка присъда.
Дъждовит. Неприветлив. Мъглив.
Като грозно хлапе в мен наднича, ...
Вторник следобед
денят така се стече,
че не получих oбед.
Доналд на помощ се притече.
Пръв път ми е, ами сега!? ...
Не
поставих други три - "Къде без мен".
Дали под миглите живеят ириси,
изпъстрени с предчувствие за ден?
Защото този ден вали отдавна ...
Вятърни коне
и мечтаят за небе –
черноземът гали зърното
и жадува дъжд да е.
Вятърът обяздва прилива ...
Мъжът от миналото(Песента на Ледената кралица 2 )
някой чака -
тайнствен силует на мъж.
Не се отказва,
решен е твърдо да остане, ...
Мяра
и искрица от огъня в мен,
макар и по различни пътеки,
да вървим към новия ден...
Давам зрънце от моята вяра ...
Троя
Тръгнал младият Альоша
да щурмува древен град!
Неговата мека кожа
чувствала ужасен глад! ...
Моите Вселени
тъмна мъгла
дере зениците
с остри нокти...
Четири стени и ...
Промили, еритроцити и хлорофили
– Ах, искам да съм листна въшка!
Загубих ловната си стръв!...
От алкохол в човешка кръв
препивам!... Всеки ден глава ...
Зовът на любовта
Без лик и пол, витае над Земята
Зовът на Любовта.
Глухи за него не остават
ни младостта, ...
***
Но си нямат калпачета.
И росят по тревата,
и въздъхват на пътя.
После в локви се сбират ...
Земя на дедите ми
измъчвана, ограбвана, горена...
Ти всичко си, Родино, изтърпяла -
пред никого не падна на колене.
Нашественици много са мечтали - ...
Aз до Истинския заспивам
не е странен, отнесен мечтател,
ала само с две топли очи
стъква огън и грее душата ми.
Той красиви слова не шепти, ...
Реален живот
понякога губя, понякога печеля.
Истини откривам всеки ден и нощ,
но и лъжите се забиват като остър нож.
Несправедлив е този свят към нас, ...