Стихове и поезия от съвременни български автори
на Д.Я.
невидимо даряваш ни с търпение.
За този, който знаците разчита,
е ясно - ти си жив в безвремие.
Без думи
И се подсмихват, презрително доволни.
... Но когато край тях «Старата» минава,
стегнато ù се усмихват, подмолни.
«Стара е.» «Виж я, едва се влачи!» ...
Нощта, надвиснала над нас
надвиснала над мъката в сърцето ми,
съзирам да искрят на свобода
милиард звезди.
Земята стене в своето безмълвие.
Никога няма да те оставя
но, уви, влюбих се
в красивото ти лице.
И боли ме сега,
защото не си до мен в нощта. ...
Понякога само
във одежда от дрипава синева,
подрънкат във джоба му, вместо монети,
две-три парчета изгоряла луна.
Неуморно строи от камари куплети ...
Сълзи за Петя (на майка и́ Мария Дубарова)
(на майка ù Мария Дубарова)
Сценарий ли е тая тъмнина
всред утро,
или аз агонизирам? ...
Самота
самотна, обгърната от тъмнина.
Говори, дори вика тя,
но никой не иска да я чуе,
никой не иска да помогне, ...
... дългото ехо на непредвидимостта...
А исках да съм детелина.
Да ме съзреш в полето островърхо.
В сълза новородена да ме има.
Навярно в друг Живот... ...
Дали...
или, потънал във мечти,
откриваш нови светове,
в които силни ветрове
развихрят твоята душа, ...
Прима виста
но нямах време да стоя на колене,
защото не спирах, по пътища бродих,
усещах, че и ти вървеше към мене...
Толкова време, не с дни, а с години, ...
Спомен изстинал
аз казвам ти сбогом, краят почука,
обичта ми, много барут и запалка...
любовта ми вече спря да бълбука...
Нови пътеки пред себе си виждам ...
Нежни убийства няма
Нежни убийства няма...
Политат душите без плът
да търсят свят без измама.
Убийства с човешки съд?! ...
Народопсихология
А Бинчев: - Мааанете го тоя.
За нова ватманка в трамвая:
- Колеги, мааанете я тая.
Иван с часовник като моя. ...
Небесни амортисьори (сенрю)
от птичи песни
пружиниращи клони
Тиха трева
е запомнила нашите стъпки...
Първа роса
се посипва със дъжд от звезди.
Идва утро... ...
Един приятел...
Един незабравим приятел...
Питат ме отново - "Защо си тъжен?
И защо очите ти са пълни със сълзи?"
- Ах, вече зная, животът понякога е злобен ...
Зелените очи са любов
Дали си дал на смели мечти порив.
Или на безпокойството мокри надежди.
Мисълта ти плува в далечни мъгли.
Изваяни образи и диви цветя - слънчогледи. ...